Банкеръ Daily

Крум Зарков, служебен министър на правосъдието пред "БАНКЕРЪ":

Конституцията е най-качественият ни нормативен документ

Г-н Зарков, опитите за правосъдна реформа в последните години все повече наподобяват търсенето на философския камък – много надежди и напразни очаквания. Сега вие оповестихте, че ще предложите нова конструкция на антикорупционната комисия. Какви са намеренията ви и очаквате ли, че проектът ще заработи?

- Да започнем от метафората за философския камък. Съдебната реформа цикли, защото по няколко въпроса дебатите продължават с години: как се разследва корупцията по високите етажи на властта, какви са правомощията на главния прокурор и играе ли той политическа игра. Тези въпроси не намират своето решение. Каква е историята на това, което днес наричаме КПКОНПИ. Всеки българин, а и доста чужденци са чували тази абревиатура и предишните й наименования. Този мега антикорупционен орган се занимава с много неща, с изключение на едно – не разследва корупцията. Липсват осъдителни присъди по високите етажи на властта.

Вижте цялото видео от интервюто с Крум Зарков ТУК:

 

И пак опираме до главния прокурор.

- Да, но преди него стои въпросът с разследването. Факт е, че корупция се доказва трудно – всички замесени в нея имат интерес да мълчат, а мълчаливият пакт е труден за пробиване. А при корупцията по високите етажи се намесва още един фактор – влиянието на властимащия. За да се получи правилен отговор, трябва да се зададе правилният въпрос.

Кой е въпросът?

- Въпросът е как се разследват висшите етажи на властта.

Това насочва ли, че вашият проект включва разследващи функции в работата на антикорупционната комисия, което бе спорна тема в предишния парламент?

- Да, категорично. Запазваме концепцията за комисията като разследващ орган. Но ще внесем промени, които гарантират нейната независимост от политическото тяло. Като например изборът на хората, които ще разследват онези, които ги избират. Според предишния проект петимата ръководители трябваше да се избират от парламента. А парламентът всъщност е мнозинството, което стои зад изпълнителната власт, където пък се генерира корупцията. Сега ние предлагаме квотен принцип, при който различни органи ще излъчват представители в комисията.

Изборът на ръководството изцяло да излезе извън парламента или да стане комбиниран?

- Комбиниран.

Значи политическата квота все пак ще остане.

- Един или двама ще се избират от НС, останалите от други органи.

С какъв мандат ще бъдат шефовете на комисията?

- Пет години, без право на подновяване.

Подобна формула не би ли могла да се приложи и при избора на ВСС?

- Това е конституционен въпрос. Факт е, че към България има препоръки от Венецианската комисия да преразгледаме политическата квота във ВСС. По актуалното е, че мандатът на настоящия съвет изтича на 2 октомври 2022 г., а нов не е избран, по-точно избран е наполовина. Има и висящо дело пред Конституционния съд, което засяга Инспектората на ВСС.

В какви взаимоотношения ще бъдат КПКОНПИ и главният прокурор, според вашия проект?

- Новата комисия няма да се казва КПКОНПИ и няма да има преки отношения с главния прокурор.

Къде ще отива материалът, акумулиран от комисията?

- Това е много важен въпрос. Акумулираният материал ще отива в прокуратурата. И тук ще запазим част от проекта на предишното мнозинство, от което и аз бях част – възможността за обжалване на отказите за образуване на дело.

Да погледнем към широката картина на конституцията. Не се ли корени безконтролността на главния прокурор в противоестественото, според някои юристи, интегриране на обвинение и съд в съдебната система?

- Мястото на прокуратурата категорично е в съдебната власт.

Не е ли конфликт на интереси обвинение и съд да бъдат заедно в една власт?

- Другото би означавало прокуратурата да стане част от изпълнителната власт, което значи, че уродливите явления няма да изчезнат, а ще бъдат узаконени. Проблемите не идват толкова от конституцията, колкото от неправилното й тълкуване от самата прокуратура. Затова още другата седмица в Министерския съвет ще приемем искане за тълкуване на конституцията по отношение на главния прокурор и прокуратурата, какво могат и какво не могат да правят. Може ли главният прокурор да възлага проверки на абсолютно всички органи на държавната администрация – от релефа на пешеходните пътеки до сладоледите в парка? Това не е конституционният замисъл. Докато няма парламент, ще сезираме КС по тези въпроси.

Но основният проблем е, че главните прокурори контролират не само действията на администрацията, но и на изпълнителните власти във времето назад.

- Въпросът не е да извадим администрацията от отговорност, а да я вкараме в конституционни рамки.

Генерално погледнато вие привърженик ли сте на радикалните промени в конституцията?

- Аз съм голям привърженик на сега действащата конституция и на парламентарната форма на управление, залегнала в нея. Естествено, тя подлежи на промяна, но по начина, който сама е предвидила. В нея има достатъчно предпазни клапани, за да не се реализират политически авантюри. Както например ГЕРБ за една нощ произведе цяла нова конституция.

Как тогава да бъде променен статутът на ВСС?

- Най-честите промени в конституцията са били в главата за съдебната власт. Не изключвам възможността да се направят и други подобни, стига да знаем какво искаме да направим. Моля, към конституцията да се подхожда с хирургически ръкавици, а не с кални ботуши.

Като министър от служебно правителство на президента как разглеждате ексцентричните идеи за полупрезидентска република?

- Служебният кабинет, назначен от българския президент също е конституционна форма, а не вид президентско управление.

А има ли нужда нашият обществен живот от института на служебното правителство?

- Можем ли да си представим, при доверието, което цари между партиите и спрямо партиите и при свален кабинет, той да бъде оставен да организира избори?

Служебният кабинет като политическа санитарна зона?

- Да, санитарна зона. Успокояване на страстите и напрежението и гаранция за еднакъв аршин. Например кабинетът Борисов 3 завърши пълния си мандат при тежки протести и много съмнения.

Не казахте намирате ли зрънце рационалност в предложенията за промяна на държавното управление?

- Казах, че съм абсолютен привърженик на парламентаризма, той е основният и единствен гарант за партийния плурализъм и демокрацията. Всяка страна е стигнала до своя еволюционен модел, но нашият от 1991 г. не е изчерпан. Обратното – не беше напълнен със съдържание – преамбюлът на конституцията казва, че България е демократична, правова и социална държава, а това все още не е изпълнено. Конституцията ни е най-качественият нормативен документ, който имаме.

Основното противоречие при властта на президента е свързано с прекият избор и ниските правомощия. Примерно, той е лице на страната пред света, но не изпълнява външната политика, отделно ветото му е неефективно. Тогава се пита: нужно ли е той да бъде избиран пряко или е по-логично това да прави парламентът, но с високо мнозинство?

- Този дебат се е водил в началото на 90-те години на миналия век и у нас. Според мен е намерен много добър баланс. Прекият избор на президента има голямо значение, първо, защото правомощията му не са толкова малки – участва с номинации и вето във всички останали власти и второ, защото това му дава сериозна легитимност и думата му се чува по всеки един въпрос.

Президентът – говорител на народа?

- До голяма степен да. Господин Радев на няколко пъти показа колко тежи президентската дума, когато е казана навреме и на място.

Референдумите станаха любима тема на много популисти. Нормално ли е според вас да се правят референдуми по теми като държавното устройство, където хората лесно могат да бъдат подведени?

- Не мога да се съглася, че народът не може да решава който и да е проблем. Важното е за какво и как е поставен въпросът. Но конституцията не допуска такъв тип въпроси да бъдат поставяни на референдум. Подобни идеи наберат сила заради неспособността на три парламента да излъчат устойчиво управление.

Публична метафора е, че живеем в две паралелни държави, а втората е задкулисието. Като министър на правосъдието разбрахте ли кой е министърът на правосъдието на задкулисната власт?

- Не знам дали съществува такъв министър, но в България продължават да действат скритите и непублични интереси. Въпросът не е аз да ги назова, а българският избирател да ги разпознае.

Facebook logo
Бъдете с нас и във