Банкеръ Daily

Позиции

Колосът се пропука и започна да се разпада

Александър МАРИНОВ

 

Като начало, да видим какво казват числата. Пред тях, щат не щат, замлъкват всички знайни и незнайни политици, социолози, антрополози, психолози, анализатори, коментатори, пиари, инфлуенсъри, нумеролози и прочие.

Според официалните данни на Централната избирателна комисия, при явяването си на национални избори в периода 2009-2021 г. партия ГЕРБ е печелила следния брой гласове:


- 2009 г., редовни парламентарни избори - 1 676 641 гласа;

- 2011 г., президентски избори I тур - 1 349 360 гласа;

- 2013 г., предсрочни парламентарни избори - 1 081 051 гласа;

- 2014 г., предсрочни парламентарни избори - 1 072 491 гласа;

- 2016 г., президентски избори I тур - 840 635 гласа;

- 2017 г., предсрочни парламентарни избори - 1 147 292 гласа;

- 2021 г., редовни парламентарни избори - 837 707 гласа.


Както става ясно, въпреки че управлява в продължение на 12 години (от тях 10 г. с пълен контрол върху трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна всички власти), партията на Борисов

е загубила половината си обществена подкрепа

(точно толкова гласове, колкото получи на последните избори). Тенденцията е ясно изразена и устойчиво низходяща, като изключим известното възстановяване през 2017 година.

Логиката на пропадането се подсилва от още едно важно обстоятелство – докато първата си, най-внушителна победа през 2009 г. ГЕРБ спечелиха честно, всеки следващ път купеният и контролираният вот, административният натиск и манипулациите имаха все по-голяма тежест в „победите” им. Известни са редица основателни оценки, че ако този арсенал бъде елиминиран (или поне сериозно ограничен), доскорошният хегемон ще трябва да напрегне всички сили, за да прескочи 4-процентната бариера.

Тъй като става дума за дълъг период от време и добре оформени тенденции, налице са достатъчно основания да очертаем вероятното бъдеще на ГЕРБ. Прогнозата е ясна и неумолима –

могъщата доскоро партия залязва.

Това не означава, че при определени обстоятелства в близко бъдеще ГЕРБ не е в състояние да постигне добри изборни резултати, но очерталата се траектория е практически неизменима. Установилите се трайни дефекти и пороци във функционирането на партията почти сигурно предопределят и нейното бъдеще.

Аргументите за подобно предвиждане са няколко.

Първият знак за кризата на ГЕРБ бе постепенната загуба на способност за адекватна оценка на обективната действителност и на собствените слабости и грешки. Синдромът на непогрешимост у Борисов се пренесе надолу в партията.

Още през 2014 г. бе ясно, че ерата на монополното господство на ГЕРБ приключва и трябва да се търси нов модел на партньорство. Ръководството на партията обаче продължи упорито да залага на неверните по същество внушения за всемогъщество и в края на краищата

падна в капана на собствената си тотална пропаганда.

Ако през първия си мандат правителството се опитваше (поне от време на време) да чуе мнението на критично мислещи експерти, през последните години то се заобиколи с „пропагандатори на успехи” от най-ниска проба.

И резултатите не закъсняха. Изправени пред нарастваща обществена критичност, ГЕРБ станаха напълно неадекватни. Движени от собствените си заблуди и страхове, те правеха стъпка след стъпка към пропастта на необратимия политически провал. Поведението им след изборите е продължение на тази дезориентация, обагрена с все по-ясно проявяващ се страх. Положението е безизходно, но трезвата и самокритична оценка явно не е по силите дори на по-разумните членове на ръководството.   

Втората индикация бе деградирането на партийните комуникации с обществото. Така се стигна до илюзията, че реалността може да бъде подменена с „Джипка ТВ” и аранжирани клакьорски агитки. Особено след началото на протестите, Борисов очевидно бе неспособен да осъзнае, че заетата кръгова комуникационна отбрана е безнадеждно губеща. И в това направление няма – поне засега – знаци за промяна. Говорителите на ГЕРБ бръщолевят едни и същи несъстоятелни „опорки”, на които и самите те не вярват.

В допълнение, наложеният с административни и финансови ресурси медиен комфорт не само не облекчи положението им, а допълнително девалвира общественото доверие към обслужващите ги медии. Склонността да използват за мръсни политически поръчки компрометирани жълто-кафяви информационни източници

обрече предварително на неуспех

всяка, дори смислена критика към опонентите им.

Третият, логично предизвикан симптом, бе постепенното изпадане в изолация. Реакцията на нарастващата критичност бе опит за подмяната на пълноценния критичен диалог с „платена политическа любов”. Реалните политически субекти бяха подменени от фантомни организации и самозвани „лидери на общественото мнение”. ГЕРБ загубиха окончателно възможността да партнират с политическите и гражданските организации и авторитетните професионални среди.

Особено негативна роля изигра видимият персонален упадък на Борисов.

В първите години на политическата си кариера той бе динамичен, способен на бърза реакция, поддържаше активен политическия си инстинкти и така компенсираше пропуските в образованието и интелекта.

След това, както по силата на неизбежното изхабяване и затварянето в кръга от посредствени подмазвачи, така и по инерцията на самозабравянето, публичният образ на премиера се превърна в

квинтесенция на най-противните черти

на политическия елит на прехода. От най-харесвания, той се превърна в най-мразения български политик и едва ли е възможно някакво прераждане. А с натрупаната инерция ГЕРБ без Борисов (или с Борисов като бреме) ще се разпадне дори по-бързо от НДСВ без Симеон Сакскобургготски.      

И четвърто, упадъкът на ГЕРБ е поредното доказателство, че всяка управляваща партия, която задълбочава проблемите на обществото, а не ги решава, няма дългосрочен шанс.

ГЕРБ отдавна престана да предлага (повече или по-малко) работещи решения на проблемите, а се превърна в техен основен източник. В допълнение, решимостта на всяка цена да се завземат и контролират все повече властови и финансови ресурси доведе до

бързо хипертрофиране на един порочен модел,

който и без това бе доказано изчерпан и генерираше все по-голяма обществена съпротива. Вярно е, че не ГЕРБ създадоха този модел, нито са единствените му протагонисти, но те го експлоатираха най-лакомо и напълно заслужено ще платят последната сметка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във