Банкеръ Daily

Позиции

Кой плаща космическите хонорари на адвокатите?

Илон Мъск протестира срещу излезлите от контрол разходи за застрахователна защита на фирмените мениджъри и отговорен персонал срещу съдебни процеси, заведени от акционерите.

Импулсивният шеф на "Тесла" е твърде необичаен говорител за несправедливостта на тези спираловидно растящи такси, но те хвърлят светлина върху сегашната епоха на спорни и щастливи корпоративни адвокати. Което е лошо за акционерите, компаниите и застрахователите, твърди Крис Брайънт - коментатор на агенция "Блумбърг", отговарящ за индустриалния сектор. 

Брайънт посочва, че когато мениджърите отиват на съд, разходите могат да се окажат солени. Подобно на споразумението за 270 млн. евро между "Фолксваген" и застрахователите на неговите директори и отговорни служители по повод на скандала "Дизелгейт". В САЩ застрахователите на шефовете на "Уелс Фарго" пък договориха 240 млн. щ. долара с банката през 2019-а по скандала за фалшивите клиентски сметки. 

Законът за ценните книжа се превръща в огромен чадър.

Фирмените лидери вече трябва да се тревожат не само за счетоводни проблеми, но и за киберпробиви, сгрешени лични данни, замърсяване на околната среда и сексуален тормоз. Друго потенциално минно поле са социалните медии: Мъск и бордът на "Тесла" бяха дадени под съд в началото на годината заради коментари в "Туитър". 

В продължение на години застрахователните дружества подценяват застрахователните рискове в полиците за фирмените директори и отговорни кадри, които покриват небрежност, но не и престъпно поведение на мениджърите, твърди Брайънт. В резултат те трупат загуби със скока на честотата и сериозността на исковете. И, съвсем логично, качват тарифите.

Средната застрахователна премия за директорите и отговорния персонал, платени от регистрираните на борсите компании в САЩ, са нараснали с 56% през миналата година, по данни на брокера Aon. Във Великобритания тези ставки са скочили с впечатляващите 130% през 2020-а до равнищата по време на колапса на "Енрон", според друг застахователен посредник - Marsh.

Премиите за членовете на FTSE-100 са поскъпнали почти четворно, допълва брокерът. Застраховатените разходи варират в зависимост от големината на компанията, застрахованите рискове и борсовата й регистрация. Например, дружествата от FTSE - 100 плащат средно по 21 хил. брит. паунда за покритие от 1 млн. паунда срещу 45 хил. паунда на милион в САЩ, по данни на Marsh. 

Нововъзникващите сектори като канабисът, криптовалутите и публично търгуваните фирми без утвърден бизнес план, срещат изключителни затруднения да намерят адекватно покритие, защото застрахователите имат по-слабо понятие за потенциалните рискове. Застрахователните дружества започват да подбират по-прецизно клиентите си и размера на покритието. В някои случаи те оспорват изплащането на застраховките, какъвто е спорът между Chubb и бившия главен изпълнителен директор на колабиралата германска платформа за разплащания "Уайъркард" кой да плати сметката.    

Едрите компании обикновено могат да преглътнат тези разходи, макар и неохотно.

По-дребните фирми обаче нямат друг избор освен да приемат по-ниски застрахователни лимити или да изключват повече рискове, което ограничава възможностите им да привличат опитни и талантливи директори. Не липсват и дружества, които решават, че борсовата им регистрация не си струва усилията. На пръсти се броят фирмените бордове, които са готови да работят без подобно "мениджърско" застрахователно покритие - нещо, за което навремето настояваше легендарният инвеститор Уорън Бъфет за своята група "Бъркшър Хатауей", за да направи директорите по-осторожни.   

За щастие, някои фирми са успели да открият новаторски решения на това застрахователно гавоболие.

Сред тях е изненадващият ход на Мъск да предложи да застрахова сам членовете на борда, изпреварвайки възраженията на консултантите на акционерите за потенциален конфликт на интереси. До подобна мярка е прибегнал и управителят на компанията за медицински технологии Pulse Biosciences, твърди Брайънт. Според него по-добра опция е да се създаде фирмено застрахователно поделение, което да гарантира риска за персонала на компанията. Така е постъпила канадската фирма за канабис Hexo Corp., заделила 30 млн. канд. долари, което по нейни сметки, спестява годишни премии в размер на 15 млн. кан. долари.  

Препускащите застрахователни премии за фирмения персонал е резултат и от огромния обем и разходи за т. нар. "финансиране на рисковете" - практика, при която трета страна, несвързана с конкретното дело, осигурява капитал на тъжителя в замяна на част от обезщетението при спечелено дело. Тези претенции, някои от които - абсолютно неоснователни - в наши дни са във високи количества в сравнение с равнищата им в исторически план. И насърчават някои водещи адвокати по корпоративно право да начисляват по над 1800 щ. долара на час на клиентите си.  

Все пак, в близко бъдеще се очаква частично връщане към нормалните цени, защото по-високите премии примамват повече конкуренти. Надеждите за големи ценови редукции обаче няма да се изпълнят, ако отговорните органи не се постараят да ограничат "изфабрикуваните" дела. Фирмените бордове също могат да помонат като подобрят корпоративното управление. Защото винаги ще има напрежение между исконното право на акционерите да търсят правно решение на наболелите фирмени проблеми и същевременно да не принуждават фирмените ръководства да прекарват цялото си време в съдебните зали. Препускащите застрахователни премии за персонала обаче показват, че балансът все повече се губи. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във