Банкеръ Daily

Методи Лалов пред „БАНКЕРЪ“:

Кой не забеляза, че коалиция "Демократична България" е разделена?

Г-н Лалов, вие сте редови член на „Да, България“, като добри или лоши оценявате пророчествата, които направихте по време на кампанията за представянето на „Демократична България“ на изборите?

- Когато резултатите са лоши, няма как пророчествата ми да са добри. Аз не съм целял и не съм искал такъв резултат, но проговорих публично, за да дам сигнал на ръководството за неизбежното. Направих го предварително, защото най-лесно се дават съвети, когато се обърне каруцата. Охулиха ме. За съжаление предупрежденията ми се потвърдиха. Не бяха пророчества, а оценка на факти. Виждам, че грешките си продължават. Ръководството, което се провали и си го призна, подаде оставка, но ще води преговорите за съставяне на кабинет.

Любопитното е, че аналогичен процес протича и в БСП, също катастрофирала на изборите.

- Съжалявам, че си заприличваме с БСП по подобни белези. В Националния съвет на „Да, България“ има хора, които не знаят защо са там.

Поискахме тези отговори първо от ръководителите на ДБ, но в момента те са неоткриваеми за медиите, а старото правило гласи, че отсъстващият винаги губи. Как да си обясним тази странна тактика?

- Това е начин на мислене. Когато те не могат да дадат ясни отговори, не са готови на никакви отговори. Всичките им критики към мен се състояха в това защо говоря и кога говоря. Дебат по същество не сме водили – има ли проблем, какъв е той и какви са възможните решения. А истината е, че тези неща ги говоря от година. Освен това, не говоря само аз - членове на „Да, България“ напускат, а младежката организация е разтурена.

Обвиниха ви в незадоволени лични амбиции?

- Това е най-лесното и най-удобно обвинение. Разбера се, че всеки участник в политическия процес трябва да бъде амбициозен. Да вижда в себе си фактор, който може да допринесе за обществото. Но при мен това не е водещото. Аз бях председател на най-големия съд (Софийски градски съд – бел. авт.), така че някой да ми говори за изкушение от депутатско място... От друга страна - това е попрището, на което един съдия може с компетентността си да направи политическа промяна. Иначе лидерите не обясниха защо са водачи в по две листи, защо се повтарят все едни и същи лица. Защо във Варна е Стоян Михалев, в Плевен - Зеленогорски? Как ще обяснят на членската си маса къде е възможността им за изява. Предложих да има ясни критерии за подбор на кандидатите – образование, опит, компетентност в определена сфера, житейски път. А те сядат в един кабинет, взимат си решението, след което го разказват на Националния съвет и всичко минава без обсъждане и дискусии. Това не беше моето разбиране за демократична промяна в „Демократична България“, която да доведе до промяна и в обществото. Кой не забеляза на предизборните масички, че в коалицията сме разделени? Личи си, а лидерите смятат, че хората не виждат липсата на синхрон и взаимодействие. Не го видяха при нас, видяха го в „Продължаваме промяната“.

Споменах и за добри пророчества, защото се знае, че когато лошите се сбъднат, катарзисът води до оздравяване. Има ли такъв вариант сега пред „Да, България“?

- На този етап не виждам такива процеси. Шансът ще бъде на националната конференция през януари. Тя бе предизвикана от публичното говорене на недоволните. Иначе е закъсняла с повече от година. Опасявам се обаче, че за нея ще има режисура, която да осигури продължение на сегашното положение. Христо Иванов има потенциал, но не виждам такъв в Ивайло Мирчев и Антоанета Цонева - главните виновници за изборния крах. Питам, ще бъдат ли тези хора част от екипа на Иванов, ако той бъде преизбран? Не разбраха ли тези хора, че партията не може да разчита на един „Росенец“? Да, „Росенец“ освети нередностите в държавата, но гражданите искат да чуят и за социални, икономически и здравни политики. Съдебната реформа е необходима, но не е само тя. Ако винаги разсъждаваш по един и същи начин спрямо различни ситуации, очевидно няма да се справиш.

Приложима ли е в „Да, България“ практиката на Нинова с прекия избор на лидер?

- Зависи от устава. Националната конференция избира председателя. Много е важно как ще протече предстоящата конференция – задълбочено или прибързано. Обикновено на националните конференции лидерите говорят, а другите слушат.

Как четете гамбита „Лозан Панов“? Смятате ли, че е бил пожертван от "Демократична България", след като дълги години именно той най-упорито се бореше за съдебната реформа, любимата тема на ДБ?

- "Демократична България" трябваше да излъчи собствен кандидат за президент. И то месеци преди изборите. Това щеше да покаже, че имаме дълга скамейка с изявени лидери и щеше да "качи" политическия дебат на друго ниво. Не се случи. Кандидатурата на Лозан Панов дойде като спасителен вариант за Иванов и Атанасов и беше крайна авантюра. В обиколките му се забелязаха хора на ДСБ, но не и на „Да, България“. Аз подкрепих Панов, защото познавам качествата и работата му във ВКС. Но в предизборната кампания той не се справи. Може би независимостта на съдиите е неприемлива в политическа среда. Прави чест на Христо Иванов, че не каза лоша дума за Лозан Панов, който и в момента е председател на ВКС.

Какви са възможностите и какви са вероятностите пред „Да, България“?

- За съжаление „Да, България“ не се подмладява. Има отлив на младите, а подборът на постъпващите е в чиновнически аспект. Националната конференция или ще оздрави „Да, България“, или това ще е краят на партията. Не се ли обоснове нуждата от демократичност, партията ще загине. А демократичната общност ще остане с разочарованието, че за пореден път не е дала доверието си на правилното място. Работя върху демократизиране на партийния устав, не може да си служим с процедурните хватки на опонентите, срещу които се борим.

Имате ли съмишленици вътре в „Да, България“?

- Да, говоря с хора, които имат сходен начин на мислене. На националната конференция ще се разбере колко сме и имаме ли съпротивителни сили да противодействаме на самозабравянето. Продължавам да твърдя, че нито Иво Мирчев, нито Антоанета Цонева, нито Христо Иванов имат различен морален етос от моя. Но се самозабравят по пътя към постигане на целта.

Въпреки, че в нашата политика по-често се говори зад гърба на партньори и опоненти, защо не потърсите среща очи в очи с Христо Иванов за изясняване на позициите – възможно е между вас да има повече недоразумения, отколкото разминавания?

- Така е. Но цяла година това все не се случва. Веднъж преди няколко месеца се получи, но Христо Иванов се появи на срещата с Иво Мирчев. И не стана партньорска среща, а разпит двама на един. Питат ме защо полемизирам публично, през социалните мрежи. Защото това все пак е някаква форма на комуникация. Иначе липсва всякаква. Около Христо Иванов има хора, които затварят веднъж завинаги вратите за комуникация. Когато заговоря, не ме питат какво говоря, а защо го правя точно сега.

Минава ли ви през ума да употребите професионалната си експертиза като се влеете в друг политически проект?

- Не. Не ми минава, а и не съм потърсен. Не се отказвам от битките си. Все още смятам, че „Да, България“ има потенциал и докато не се уверя, че е изчерпан, ще продължа да се боря. Проблемът е, че аз съм съдия, а никой от моята партия не ме потърси да участвам в преговорния екип по темата "Правосъдие". Нека обаче предупредя обществото. Съдебната реформа не може да се прави без съдии. Тя не може да се прави само от адвокати и от НПО-та. Някой беше казал, че да търсите промяна в съдебната система е все едно да реформирате гробище – не може да разчитате на никаква помощ отвътре. Не е така. В съдебната система има прогресивно мислещи съдии. И техният поглед е абсолютно необходим. Много лесно е да кажеш, че главният прокурор ще бъде избиран и поставян на обществен контрол чрез Народното събрание. Тезата не е лоша, но е едностранчива. Не рискуваме ли политиците чрез договорки отново да избират свои главни прокурори и да разпъват чадъри над тях? Има варианти главният прокурор да бъде избиран от магистратската общност, но при обществени механизми за контрол. За целта е необходим широк поглед на юристи по темата.

Разговора води: Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във