Банкеръ Daily

Позиции

Кой иска да вкара Петков и Василев в политическото блато

Една тема превъзбужда въображението на анализатори и избиратели през последните седмици – ще правят ли политическа партия най-популярните министри от служебното правителство Кирил Петков и Асен Василев?

Първи тази „муха” пуснаха един-двама политически шамани, които от 30 години не слизат от телевизионните екрани, облъчвайки съзнанието на наивния електорат. През цялото това време те доказаха, че безпогрешно се ориентират при промяна на посоката на политическите ветрове и винаги успяват предварително да заемат правилната позиция. Така беше и когато се зададе царското цунами, и когато се моделираше образът на Бойко Борисов като народен герой и спасител, и сега преди изборите през април, когато вкараха един шоумен в обувките на новия месия.

Та същите тези хора започнаха настоятелно да обясняват, че ако се появи един нов политически субект, чиито лица да са Петков и Василев, той ще привлече като магнит гласовете на избирателите и от ляво, и от дясно, и от центъра, и едва ли не

ще издуха почти всички стари играчи от сцената.

Тяхната теза веднага беше подета от други политолози и медии, и започна едно нестройно надприказване. Където и когато и да се мернат двамата министри, все са питани едно и също. И неизменно дават един и същ отговор – сега сме в служебното правителство, имаме много работа за вършене и задачи за изпълнение, когато вече не сме там, ще помислим и тогава ще говорим за това.

Така или иначе, във въздуха витае някакво усещане, че не може да продължава така, че нещо трябва да се случи, че ще се появи нещо ново, че се задава някаква голяма промяна. И тя някак си логично се персонализира в тези две нови лица, които много бързо придобиха популярност. Освен дипломи от престижен университет, те показаха друг манталитет и поведение, които през последните десетилетия не бяха виждани по нашите ширини. И ярко контрастират с повсеместната простотия и простащина, демонстрирана дори в Народното събрание.

Кирил Петков и Асен Василев съвсем логична отклоняват разговора за евентуална партия. Твърде рано е. Първо,

те самите очевидно още обмислят подобна идея.

Петков каза, че смятат да останат трайно в политиката и да бъдат полезни на страната, но още не са решили точно как.

Второ, двамата наистина са все още служебни министри и е твърде възможно да останат и в следващия кабинет, който президентът трябва да назначи, след като разпусне сегашния парламент и насрочи предсрочните парламентарни избори. Всички се надяват 47-мото Народно събрание най-сетне да излъчи някакво редовно правителство. То със сигурност ще е компромисно и няма да има дълъг живот, както и излъчилият го парламент, като се има предвид, че съставляващите го субекти ще са същите. Петков и Василев едва ли биха приели да влязат в него. Така че те евентуално ще участват

не в тези, а в следващи парламентарни избори,

които също няма да са много далече. Просто времето сега няма  да им стигне за учредяване и за регистрация на политическа формация в съда. Няма да е чудно, ако там имат и нарочни спънки. Те едва ли биха прибегнали до номера с двете малки партии мандатоносители, който използва Симеон Сакскобургготски, а в последствие и Васил Божков.

Предварителната подготовка или поне сондажи за такава партия очевидно текат отсега. Говори се, че двамата вече събирали хора, което не е никак лесна работа. Обръща се голямо внимание на групата от фенове на Петков във Фейсбук, която сигурно вече наброява близо 100 000 души – „Кирил Петков за министър-председател”.

Не е много ясно само защо толкова елементарно с тази нова партия се свързва президентът Румен Радев. Тя ще е дясно-либерална, с доста по-съвременни виждания за развитието на страната, отколкото вече остарелите и отречени „капиталистически” възгледи на някои наши политици, които бяха модерни преди 20 години. А президентът, докато е такъв, няма да си позволи да покаже пристрастие към една или друга политическа сила. Нито ще прави своя. Това, че служебният премиер Стефан Янев е изказал одобрение за бъдеща партия на двамата министри и готовност да се включи в полезен за страната проект, съвсем не означава, че през неговите уста говори държавният глава. Янев все пак е самостоятелна личност със свои възгледи и разбирания, нищо че е назначен на премиерския пост от Радев.

От няколко дни се забелязват опити за внушения,

че естественото място на Кирил Петков и Асен Василев било в „Демократична България”, най-близки били идеологически. Дори се напомни, че Петков е бил учредител на „Да, България” на Христо Иванов. Факт е обаче и че скоро се е отдръпнал. Освен това Христо Иванов отнесе доста критики в социалната мрежа, че се опитва да се прилепи към високия рейтинг и популярността на Петков и Василев, за да вдигне процентите на демократичното обединение за предстоящия вот.

Ама щяла да се разедини демократичната общност, се чуват гласове. Така или иначе, все ми се струва, че ако тръгнат да правят нещо, двамата министри ще преценят добре възможностите си, ще тръгнат на чисто и ще създадат съвсем нова партия, необременена от каквито и да било политически грехове. Още повече, че хората ги възприемат по един начин в качеството им на служебни министри, оценяват работата им и ги харесват, но не е сигурно как ще гледат на тях като партийни лидери. Дали няма в един миг от принцове да се превърнат в обикновени жабоци от нашенското партийно-политическо блато.

Показателен пример в това отношение е президентът Георги Първанов, който не успя да прелее високия си рейтинг на партията АБВ – тя се добра до парламента веднъж, а на последните избори не можа да хване и половин процент.

Facebook logo
Бъдете с нас и във