Банкеръ Daily

Ива Митева от "Има такъв народ" пред "БАНКЕРЪ":

„Коалиция на квитанциите“ няма, ЦИК дописа Изборния кодекс

Днес правим последна контрола, сверяваме политическите хронометри. Прави впечатление, че позицията на „Има такъв народ“ към ГЕРБ и ДПС е такава, сякаш им казвате "И вие не сте стока!" Каква, всъщност, е стратегията на вашата партия в отношението към другите политическите сили и най-вече - по пътя към коалиционното управление?

- Ние не казваме, че не стават. Това е вашата интерпретация. По-скоро казваме това, което мислим. Изразяваме личното си мнение и отношение към всеки един от тях, включително и като политически субект.

Но така изглежда в очите на много хора.

- Напротив, няма да откриете интервю, в което да съм казала нещо лошо за тези партии.

Не става дума за вас.

- Да, но все пак аз представлявам нашия проект и винаги на въпроси с кого ще се коалирате, изброявам партиите, с които бихме работили. Смятам, че е честно спрямо хората ние да казваме какво мислим за всеки един субект, защото всеки трябва сам да направи своите изводи. Още повече, че ние сме работили с повечето от тях в 45-ия и в 46-ия парламент. Имаме по-преки наблюдения. Знаете как се разпадна 46-ото Народно събрание. Ние искаме всичко, което знаем, да го споделим с хората. Затова сигурно отстрани изглежда, че на моменти говоренето ни е насочено срещу някой от политическите субекти.

Такова впечатление остава. Въпросът е дали в политиката огласяването на цялата истина, която често е твърде болезнена, изобщо води до някакъв взаимноизгоден и общополезен резултат?

- Така е. И това го показаха всичките тези скандали, които се завихриха около нас. В същото време обаче никак не е красиво да чуеш какво говорят опонентите ти и по-късно да го представиш като свое "откритие". Може би това е причината на моменти ние да сме по-директни и да казваме нещата в прав текст. Странно е как някои партии изкарват програма за десет дена работа, докато нашата програма я правихме повече от две години и продължаваме да я актуализираме непрекъснато. С доста политически субекти по много теми имаме общи допирни точки, но смятам, че всеки трябва да играе самостоятелно, за да види как е позициониран и на какво обществено доверие може да разчита. След изборите парламентът трябва да работи на същия принцип, т.е. всяка парламентарна група да излъчва представители, които да се събират и да работят по конкретни теми. Като човек, който разбира от нормотворчество, откровено мога да кажа, че качеството на изработените досега закони е много ниско. Затова трябва да започнем предварително да селектираме проектите и, ако не са изработени качествено, да ги връщаме на вносителите. Задължително е на всеки влязъл в сила закон да правим последваща оценка на въздействието.

Няколко пъти стана дума за 45-ия и 46-ия парламент, но току що отворихте приказка и за следващия. Как ще се разберете сега, след като досегашното ви поведение беше прекалено монологично? 

- Аз не съм участвала в преговорите за съставяне на правителство, надявам се сега да участвам. Иска ми се този път да седнем с колегите, да намерим допирните точки и да се обединим около тях. Смятам, че можем да го направим. Доколкото познавам колегите от другите партии, които може би ще влязат в тези преговори, мисля, че бихме постигнали наистина добро коалиционно споразумение.

В случай като този – заедно с културата на диалога върви и културата на компромиса...

- На моменти в парламента имахме някаква чуваемост. Закриването на Бюрото по защита, например, ни обедини и то премина към Министерството на правосъдието. Успяхме с актуализирането на бюджета и на пенсиите, една крачка само не ни стигна да закрием специализираните съдилища и прокуратури... Ако всеки един от нас не беше направил някакъв компромис, нищо от това нямаше да се случи. Просто гласовете на никого не стигаха.

По една или друга причина, досега ви включваха в някакви коалиции на статуквото – с ГЕРБ и ДПС, заради няколко случая на съвместни гласувания. А сега, когато няма парламент, усилено се заговори за "Коалицията на квитанциите".

- Вижте, с тези коалиции положението наистина започна да става странно. Ако погледнете Изборния кодекс в 45-ия парламент - там коалициите непрекъснато се меняха, макар основните играчи да бяха ГЕРБ, ДПС и БСП. Ние бяхме от другата страна. Там всичко беше в зависимост от това кой какви желания и нагласи за промени има. Знаете - за машинното гласуване беше една коалиция, за гласуването и многомандатния избирателен район в чужбина - втора коалиция. За електронното гласуване – трета коалиция. Тоест - там всичко се местеше непрекъснато. Дори за избора на председател на Народното събрание... Затова не смятам, че всяко гласуване задължително трябва да бъде да "аргументирано" с някакво задкулисие. Аз поне не съм видяла подобно нещо.

Да, но за тази т. нар. "Коалиция на квитанциите", която се роди около скандала с разписките за машинното гласуване, дори и вашият депутат Мика Зайкова каза, че е абсурдна. Откъде дойде това неистово желание за ръчно броене на разписките?

- Аз никога не съм застъпвала тази позиция, защото съм противник на ръчното броене.

Как тогава се появи и партийно решение по въпроса?

- Вижте, аз не знам да има партийно решение, не съм чувала подобно нещо. Централната избирателна комисия е независим орган и колегите там просто взеха своето самостоятелно решение. Като противник на ръчното броене внесох предложение, според което трябваше да се брои представителна извадка от 5 процента. Хамид Хамид от ДПС предложи 100-процентово броене на разписките, но парламентът отхвърли и двете предложения.

Тоест - парламентът е против, но ЦИК ще си брои?

- Настина ЦИК малко дописа Изборния кодекс и смятам, че излезе извън правомощията си. За щастие осъзнаха какво са направили и приеха решение за контролно броене на разписките в 30% от секциите, подбрани на случаен принцип. Между другото, има едно прекрасно решение на Върховния административен съд, което казва, че официален документ е протоколът. Ние това и заложихме с промените на Изборния кодекс в 45-ия парламент: контролната разписка установява само едно фактическо състояние.

Как си представяте едни следизборни преговори между партиите на промяната? Вие, например, бихте ли гласували кабинет, без значение дали ще ви бъде връчен на ситно изписано листче или на старателно подреден на Power Point? Просто така - без да са ви питали, без да сте го обсъждали, от днес за вчера?

- Първо - колкото и изтъркано да звучи, нека видим изборния резултат, тъй като разликите са много малки. И второ, в кръга на шегата, разбира се - това вече го видяхме, нека не си крадем идеите! Моят отговор е известен, казах го и в парламента - много важни са личностите, особено личността на министър-председателя

Това го казаха и от „Демократична България“ - за вашия списък.

- Може би нашият първоначално издигнат кандидат - Николай Василев, обединяваше нужните качества - да е човек с управленски и административен опит, да не е само с едно образование, да има натрупани знания...

Но пък извади наяве сенки от недалечното минало на тройната коалиция.

- Така е, но ние търсехме човек с много и разнопосочни качества. Министър-председателят е този, който все пак ръководи и разпределя задачите. Хубаво е да познава администрацията...

Но вашият втори кандидат не беше човек с някакъв чутовен административен опит или бизнес височини. Защо го номинирахте за министър-председател, след като беше абсолютно непознато име и за политическата класа, и за широката общественост? 

- В подобна обстановка най-често се стига до ефектът на доминото. След историята с Николай Василев започнахме да търсим човек от нас, наш си кадър, който е участвал във всичките ни дебати.

Който се е явил на кастинг....

- Той е участвал в правенето на нашите програми, докато аз - признавам си - не съм участвала в разговорите за съставяне на кабинет. И затова не мога да коментирам как се е стигнало до едно или друго име.

Днес "Има такъв народ" в положение ли е да поставя условия? Имам предвид едно изказване на Тошко Йорданов – заместник-председателят на партията ви, който каза, че в едно бъдещо правителство няма да се приеме номинация на Кирил Петков нито за премиер, нито за министър.

- Ясно е какво е имал предвид Тошко Йорданов - почтеността и отношението към законите и Конституцията. Признавам си, че ми е приятно, когато от ефира на националните телевизии наричат конституцията наредба, документите - бележки, а на една или друга партия - марка. Това говорене ми навява мисли за нещо друго.

Все пак това са хора, живели и учили в различна среда.

- Разбира се, но нали първото нещо, което учат във всеки един западен университет, е да се спазват законите и конституцията на страната? А ние - като народни представители и министри - не се си заклеваме в същото?

- Смятате, че Кирил Петков предумишлено заблуждава с тази своя нотариална заверка?

- Смятам, че той може би трябваше да смири, а не да бъде толкова агресивен в обясненията си. Смятам, че принципът "Непознаването на закона не е оправдание" все още е валиден. И този принцип го знае всеки, независимо какво работи и какво образование има, защото носи отговорност за поведението си.

Между другото във вашите среди пропорционално погледнато се обърна повече внимание на Кирил Петков, отколкото на Делян Пеевски.

- Делян Пеевски го познавам като парламентарен секретар – абсолютно бегло. Не го познавам нито като бизнесмен, нито като депутат. Не съм го срещала и не съм работила с него.

Как така? Нямате ли партийна позиция по отношение на санкционирания от акта „Магнитски“ човек?

- По отношение на санкционирания от акта „Магнитски“ човек – знаете, че там нямаме пряко приложение на акта на американците.

Но това е огромен репутационен черен печат.

- Факт е и аз, между другото, бях един от малкото хора, които непрекъснато поставяха въпроса няма ли парламентът да се произнесе? Защото, знаете, че Прибалтийските страни – Латвия, Литва и Естония – там в Сейма има решения, резолюции, включително закони. Не смятам, че това решение, което прие Министерският съвет, е много законосъобразно.

Добре, говорите за смирение. А смирихте ли се вие, след като - образно казано - вашата партия беше хулиганът в предните два парламента?

- Мисля, че да. Много сме си говорили и си извадихме поука. За да успеем да водим диалога, за който говорим и призоваваме, всеки един от нас трябва най-напред да разговаря със себе си и да се промени, ако се налага. Между другото, много често си правя ретроспекции и се опитвам да коригирам грешките си. Включително и тези, които откривам в интервютата, които давам. За това смятам, че е много важно всички да поглеждаме от време на време назад, за да можем да продължим напред.

Facebook logo
Бъдете с нас и във