Банкеръ Daily

Позиции

Капанът на скрития вот

Александър МАРИНОВ

 

С наближаването на парламентарните избори зачестяват опитите за предвиждане на резултатите от тях. За социологическите агенции идва периодът, в който „ден година храни”. Но не само в смисъл на ръст на приходите, а главно като тест за професионализъм и почтеност.

Да се представи на обществото надеждна (и по-късно проверена) научна картина в сложна обществена ситуация като днешната е едновременно много трудно и престижно начинание. Трудностите идват от наличието на множество неизвестни величини – както свързани с политическите процеси, така и породени от хода на пандемията и от нейните икономически, социални и психически последици.

Като стана дума за професионализъм, почтеност и престиж, веднага трябва да изключим от полето на наблюдение псевдо-социологическите, лъженаучни субекти, които се подвизават под псевдоним „социологическа агенция”, но по същество представляват просто

глашатаи на съчинени другаде комюникета.

Ако добавим основателните резерви към някои организации и лица, които имат професионална фасада, но системно демонстрират слабост към властта и нейните ласки, доверителните източници остават малко. По-нататък ще проследим най-съществените елементи на неопределеност, очертаващи се в предизборните данни и анализи на заслужаващите доверие експерти.

Някои от елементите на несигурност са универсално присъщи на всяка електорална ситуация, като: вероятностен характер на информацията и статистическа грешка, възможност за настъпване на промени в регистрираните моментни „снимки” в резултат на поява на нови и неизвестни фактори, случайни събития и т.н. В съвременния приложен политически анализ са известни редица христоматийни примери както на категорично потвърждаване, така и на драматично опровергаване на „бутонни” предизборни прогнози. Българската практика от последните десетилетия също предлага достатъчно примери на разминаване между предвиждания и крайни резултати, а причините за това несъответствие сами по себе си представляват интересен и странно защо неизучен проблем.

Но има и други, специфични обстоятелства, пораждащи нетипична, моментна непредвидимост. Около 40 дни преди поредните избори основният признак на електорална неопределеност е свързан с необичайно високия дял на гражданите, които заявяват, че не са решили дали и за кого да гласуват. По-голямата част от проучванията към настоящия момент регистрират около

43-44 на сто решили да участват в изборите,

в отделни сондажи този дял доближава половината от избирателите. Високият процент на нерешилите изглежда трудно обясним, ако отчитаме високия политически градус на събитията през последните 8-9 месеца и силната, но крайно неравномерна поляризация в обществените оценки за управлението на държавата, състоянието на институциите и перспективите пред страната.

Четири от пет българи нямат доверие на министър-председателя и правителството, одобрението към парламента е под 20 на сто. Има почти пълен публичен консенсус в оценките за ширеща се корупция и злоупотреба с власт. В други времена тези тенденции може би биха предизвикали политическа апатия и електорална пасивност, но днес всички индикатори говорят за обратното. Това означава, че зад привидната неопределеност на голяма част от българите вероятно стои нежелание да декларират истинските си намерения, или, както казват политическите изследователи, прозира „скрит вот”. Това явление не е ново, то се засилва през последните години и се изразява в редица добре познати на социолозите симптоми (нарастващ брой на отказите за участие в проучвания, неправдоподобни комбинации от отговори на взаимосвързани въпроси, нежелание за споделяне на мнения в свободна форма и др.). Отново трябва да отбележим,че въпросните симптоми упорито се премълчават.

Големият и наистина много труден въпрос е: как ще се реализира този скрит вот на предстоящите избори? За съжаление, към момента не разполагаме с достатъчни по времеви обхват и задълбоченост научни данни, изясняващи кои групи от населението и по какви причини отказват да споделят истинските си намерения за гласуване. Главната вина за това е на професионалната социологическа общност, но не това е най-притеснителното.

Специално критично внимание заслужава

склонността към недопустима категоричност на изводите от достъпните данни. В момента циркулират оценки за подреждане на участниците в изборите, които на практика се базират на мненията на по-малко от половината български граждани. Макар и с уговорката, че не става дума за предвиждане на изборни резултати, тези анализи са едностранчиви и би трябвало да са съпътствани поне от ясно посочване на дяловете на колебаещите се. Особено като се има предвид, че при настоящата картина на политическите нагласи е много по-правдоподобно значителна част от „нерешилите” в действителност да идат до урните.

Някои проучвания все пак хвърлят известна светлина върху особеностите на скрития вот. Така например, в малките и средните населени места, където властовият натиск върху хората е безмилостен, има симптоми за недекларирана подкрепа в полза на лявата и (в по-малка степен) на дясната опозиция. В големите градове се установява обратна тенденция – да се заяви подкрепа в полза на ГЕРБ вече се смята за непрестижно, поради което може да се допусне, макар и малък, скрит вот в полза на управляващите.

Допълнителен елемент на неопределеност, респективно – фактор за скрит вот, е породен от участието и реалните шансове на редица нови или извънпарламентарни сили, респективно – трудностите при определяне на степента на мобилизация на широките им периферии. Да се разглежда възможното активизиране на доста широките потенциални периферии на партиите на антистатуквото единствено като функция от заключителната 30-дневна кампания обаче е недостатъчно; не следва да се подценява отражението на общата политическа и обществена ситуация и съответните масови настроения.

Още по-трудно е да се предвидят ефектите

на другия основен, неполитически фактор на електоралното участие и поведение – отражението на пандемията и произтичащите здравни, икономически, социални и психологически последици. Общо взето, приема се по презумпция, че това е обстоятелство, което ще потисне изборната активност, главно с аргументи, основани на аналогия с избори в други страни през последните 12 месеца. Някои български социолози дори се опитват да тестват хипотезата за отражението на евентуално влошаване на епидемиологичната обстановка (като странно защо пренебрегват хипотезата за нейното подобряване). Преобладава предвиждането за по-ниска от обичайната електорална активност, но доказателствената основа на тези предположения е слаба и предубедена. Сериозни сравнителни анализи спрямо конкретните ситуации на избори в други държави практически липсват. Твърденията, че „не политиката, а епидемията ще реши изхода от изборите” са ефектни, но твърде произволни, тъй като акцентират върху феномените на страх и капсулиране, а подценяват влиянието на нарастващите материални притеснения и гнева спрямо некомпетентното и хаотично управление на кризата.

В сегашната неопределена ситуация коректното поведение от страна на изследователи и анализатори би било честно да се признае високата степен на условност на всяко текущо предвиждане. Освен ако смелите прогнози не са специфично мотивирани.

Facebook logo
Бъдете с нас и във