Банкеръ Daily

Позиции

Какво означава срива на лирата за турската икономика

Фундаменталните икономически показатели на Турция в много отношения са най-добрите за последните няколко години. Икономисти, включително на МВФ, прогнозират, че БВП на страната ще се увеличи с 9% през тази година - един от най-бързите стойности на растеж в света. 

Тези добри резултати обаче са поставени на карта от упорството, с което турският президент Реджеп Ердоган настоява за ниски лихвените проценти въпреки двуцифрената инфлация и от декларациите му за "икономическа война за независимост", изпратили турската лира до поредните рекордно ниски котировки през миналата седмица. Те предизвикаха демонстрации на недоволни граждани в повечето големи градове на страната и призиви на опозиционни политици за незабавни предсрочни избори.

Опозиционният лидер Кемал Киличдароглу, чиято партия спечели битките за Истанбул и Анкара в местните избори през 2019-та, определи на 23 ноември Ердоган за "фундаментален проблем на националната сигурност на Република Турция". И заяви, че президентът е превърнал турската лира в "дискредитирана валута" и е "обявил за продан икономическата независимост на страната". Валутни анализатори пък се питат до какви низини е склонен да пусне лирата турският президент. 

Ердоган, който уволни трима председатели на централната банка на страната от средата на 2019-а, най-накрая е намерил точния послушен човек за поста, смятат наблюдатели. Защото той ще изпълнява президентските поръчки за понижение на лихвите, целящи да стимулират износа, инвестициите и растежа. 

Турската лира обаче е загубила 40% от пазарната си оценка от началото на годината, 19% от които - само през миналата седмица. Анализатори предупреждават, че силните колебания на националната валута могат да навредят сериозно на бъдещия растеж. Те смятат, че подходът на Ердоган крие серизни рискове за здравето на финансовата система на страната и на широката икономика, прогнозират растящо обществено недоволство и идентифицират четири основни критични пункта в стратегията на турския президент.

Единият е, че повече турски спестители ще прехвърлят депозитите си в щатски долари.

Турските банки позволяват на клиентите си да спестяват в лири и в чуждестранна валута. През последните години расте броят на турците, които държат свободните си средства в долари и в евро, защото високата инфлация и ниските лихвени проценти стопяват доходите от тях. Депозитите в задгранична валута в момента са 55% от всичките спестявания в банковия сектор на страната - почти 260 млрд. долара - спрямо 49% през 2018-а.  

Анализаторите са опасяват, че доларовите вложения могат да продължат да растат, което ще окаже допълнителен натиск върху лирата и ще създаде опасен цикъл. Големите им притеснения са, че хората ще загубят доверие в турския банков сектор и ще поискат да изтеглят парите си, което вече се случи по време на последната валутна криза през лятото на 2018-а.

Масови закривания на депозити в резултат на загубено доверие в банките бе наблюдавано за последен път в Турция през 2001-а. При подобен сценарий правителството може да предпочете да въведе капиталов контрол, при който става по-трудно да се тегли твърда валута, макар че засега Анкара обещава да не прибягва до подобна драстична мярка.    

Вторият жизнено важен въпрос е докъде ще нараснат цените?

Ценовият скок вече заема челно място в дневния ред на турските политици. Годишната инфлация в страната достигна почти 20% през октомври, по данни на турския статистически институт. Хранителните продукти са поскъпнали с над 27% на годишна база през миналия месец, което се е отразило изключително тежко на семействата с ниски доходи.  

Зависимостта на Турция от вносни стоки, особено от енергия и от суровини, означава, че колапсът на националната валута много бързо се трансформира в по-високи цени на стоките. По оценка на икономисти, инфлацията в страната вероятно ще нарасне до 25-30 процента през следващите един-два месеца.  

Високият инфлационен риск нагнетява по-голяма слабост на лирата и задушава растежа, защото потребителите губят доверие в икономическата перспектива. А това може да понижи още повече обществената подкрепа за Ердоган, чието 20-годишно управление се свързва с растящ просперитет. Опозицията вече поиска предсрочни избори, за да се възползва от растящото икономическо напрежение. 

Изчерпващите се чуждестранни валутни резерви на централната банка означават, че способността й да интервенира в защита на националната валута са ограничени. По време на периодите на слабост на лирата, включително през 2018-а, Турция предприе извънредни лихвени увеличения, които спряха срива на националните пари и овладяха инфлацията. Днес обаче, в светлината на мощната хватка на Ердоган върху централната банка и настояването му за още лихвени понижения, някои анализатори се питат дали този път нещата са различни. Влиятелни институции като "Сосиете женерал" и "Голдмън Сакс" пък прогнозират повишение на лихвите през първото полугодие на 2022-ра.  

Третият важен въпрос е ще запазят ли банките достъпа си до чуждестранно финансиране?

Турските кредитни институции са тежко зависими от задгранични заеми, за да финансират кредитирането у дома. Досега, при предишни епизоди на екстремен валутен стрес, подобен на този през 2018-а, чуждестранните средства продължаваха да се вливат устойчиво в Турция. Което не гарантира, че внезапна промяна на доверието и нагласите на чуждестранните инвеститори няма да подложи на натиск националната финансова система.  

От началото на годината турските банки успешно подновяват синкидираните си заеми от чужбина и имат значителни ликвидни буфери в задгранични валути, за да покриват резки пазарни обрати и дори временно затваряне на пазара. 

Турската централна банка има подписани суапови споразумения с други държави като източник на твърда валута за натрупване на резерви и подкрепа на лирата. Институцията има такива договори с Китай в размер на 6 млрд. долара, с Катар - за 15 млрд. долара, и с Южна Корея - за 2 млрд. долара, което прави общо 23 млрд. долара. На 24 ноември пък Обединените арабски емирства и Турция подписаха споразумения за инвестиции в енергия и технологии, оценявани на грубо 10 млрд. долара. 

На четвърто място идват съмненията ще може ли Анкара да плаща дълговете си?

По време на валутната криза от 2018-а, когато турската лира падна с 18.5% само в рамките на един ден, една от големите тревоги беше доколко способен е силно задлъжнелият корпоративен сектор на страната да изплаща заемите в долари и евро.

Днес, три години по-късно, турските компании са в по-добра форма и са редуцирали външните си задължения със 74 млрд. щ. долара, по данни на "Барклейз". Част от този задграничен дълг е прехвърлен на публичния сектор след като финансовото министерство започна да емитира деноминирани в чуждестранна валута държавни облигации под надзора на бившия финансов министър Берат Албайрак. В резултат чуждестранният дял на заемите на централното правителство достигна 60% от общия през октомври срещу 39% през 2017-а. А това означава, че при обезценяване на националната валута обслужването им от финансовото министерство се оскъпява. 

Съотношението на турския дълг към БВП все още е ниско в сравнение с другите развиващи се пазари - около 40% от БВП. Анализатори обаче посочват, че растящата цена за обслужването му може да ограничи фискалните възможности на кабинета точно когато той планира да развърже кесията преди предстоящите избори. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във