Банкеръ Daily

Позиции

Как НЕ се ваксинирах в Германия

Не обичам много да пиша за пандемията, достатъчно пишат другите, но от време на време се налага. През последните няколко месеца познати и приятели в България непрекъснато се учудват, че още чакам ред за ваксина в Германия. Явно не могат да повярват, че германската ваксинационна система нито е стройна, нито е добре организирана.

 

В началото на месец май успях да се регистрирам електронно, в специално обособената за целта платформа на провинция Хесен. За отбелязване е, че се радвах на много висок приоритет в листата на подлежащите на ваксинация лица - заради ангажиментите ми на общински съветник. Затова и бях леко озадачена, когато два месеца по-късно - в началото на юли - все още нямах никаква вест от платформата, освен първоначалното потвърждение на регистрация.

В това време различни мои познати периодично успяваха да се "уредят" по някакви странни канали: едни - през фирмите и фондациите, за които работят, а други... по техни си неведоми пътища. Не си слагах това особено на сърце, но ми предстоеше пътуване зад граница. Така че един прекрасен юлски предиобед реших да се информирам докъде съм се "изкатерила" в списъците.

Въоръжена с добро настроение, позвъних на телефона за контакт, за да попитам как се движат часовете и дали мога да разчитам на ваксинация в обозримото бъдеще. Разговорът се оказа средно тежко изпитание за редови потребител, но като специален бонус отчитам, че след 9-минутно чакане с музика и текст ми отговори... служител с българско име.

Изненадата престана да бъде прекрасна в мига, в който той най-любезно ме осведоми, че изобщо не разпололага с необходимата ми информация и няма никаква представа кой отговаря за раздаването на часове за ваксинация и коя германска служба стои зад телефонната линия. Накрая най-любезно ме информира, че не може да ме свърже с никакво отговорно лице и че в момента свободни часове няма, а лично той няма абсолютно никаква представа кога и дали изобщо ще има.

Леко ядосана, след малко отново опитах да се свържа с някой друг от персонала на платформата. Попаднах на друг служител от България. Той беше доста по-отракан и по-словоохотлив. Сподели, че ме чака чакане от рода на два-три месеца, независимо от високия ми обществен приоритет. Така че... да не съм се била притеснявала.

След още десетина дни дочаках заветната поща от платформата. "Офертата" беше, че редът ми за първата игла е в средата на юли. Докато чаках, реших да се свържа с домашната ми лекарка и тя ме покани да се (до)ваксинирам при нея. Аз се съгласих и затова влязох в отпускарския сезон с една доза.

Таях надежда втората игла наистина да ми я "боднат" в Гоце Делчев. Регионалната здравна инспекция в Благоевград услужливо е предоставила виртуална информация за имунизационните кабинети в района, но в началото на август "проработи" единствено телефона на МБАЛ „Иван Скендеров“.

Тук се налага да уточня, че свързването ми се състоеше в това моите 5 (пет) обаждания да бъдат отказани и, докато се чудех какво става, да ми се обади обратно една служителка на болницата. Тя ме нахока здраво типично по нашенски. Лайтмотивът беше каква съм аз, че да ги безпокоя по никое време. А накрая, явно усетила, че бавно събирам въздух, за да й отговоря и аз по нашенски, врякна финално и с всичка сила  "Ама моля ви се, имаме си и друга работа! Не ни безпокойте!” и затвори. Беше много горещ ден, а имахме и семеен празник, така че си спестих усилията да се гмурна в по-дълбоко възмущение.

Сега отново съм в Германия и отново си чакам реда. Чудото трябва да се случи на 2 септември. Аз обаче вече не разбирам много публичните оплаквания на политици и управленци, че хората не искат да се ваксинират. Ето ме мен, жив пример - искам, ама не може. Надявам се все пак да успея, защото на хоризонта - по-точно през октомври - се задава въвеждането на "възпитателни такси" за тестване на неваксинираните граждани. Танцуването на новите щамове по гръцката азбука - също. Днес е Делта, утре ще е Ламбда...

Дали обаче ще ни се наложи да чакаме до Ипсилон и Омега? Политическата инсуфициенция (медицински термин, означаващ недостатъчност, неспособност да се изпълнява напълно дадена функция - бел. ред.) в големи части на Европа е повсеместна. За жалост, това мое твърдение се потвърждава всекидневно.

Неотдавна, например, федералният министър на здравеопазването Йенс Шпан призова за търпение до пролетта на 2022 г., когато - поне според неговите очаквания - ситуацията щяла да се разведри. Нищо, че преди няколко седмици лично той уведоми цяла Германия, че деца и родители отново трябва да се стягат за... неходене на училище! Изобщо, фокусът май приоритетно започва да се мести върху децата, но това е тема за следващ разговор.

Час-два преди да приключа с текста, отново надзърнах в сайта за организация на ваксинацията в Провинция Хесен. Там пише, че от 2 август 2021 г. ваксинационните центрове са свободно отворени за всеки. И това е прекрасно. Странното е, че аз - като общински съветник, т.е. гражданка с висок приоритет - по-рано от 2 септември не мога да си "бодна" втората игла. Ако някой може да ми обясни това защо е така, ще го почерпя с едно голямо питие - от Lagavulin нагоре.

Марта Монева

Facebook logo
Бъдете с нас и във