Банкеръ Weekly

Съни Сънински:

Живеем в оксиморона „Високо под земята“

Европейските пари превърнаха партиите от граждански сдружения в силови икономически групировки

Съни Сънински е режисьор, актьор, продуцент, писател и предприемач в културната индустрия.

 

Г-н Сънински, времето е разделно, как са разположени в момента около барикадата артистичните среди?

Ще започна с по-обобщен поглед на ситуацията. В качеството си на творец винаги съм бил на страната на съпротивата.

Това е призванието на всеки интелигент, интелектуалец, човек на изкуството.

Казвам това, за да дам еднакво отдалеченото си мнение от всички партийни групи. Творците винаги защитават моралните ценности. Защо обществото ни в момента е разделено? Аз се фокусирам върху нравствената идея, която включва свободата във всичките й аспекти - отношението към човека, върховенството на закона, християнските норми. Какво се случи на практика? Хората, които бяха призвани да пазят този купол от ценности, всъщност, го погазват. Оттук започва разделението. Хората, които подкрепят протестите, желаят да се възроди нравствената идея.

Погазването на морала, задкулисието и политическата безотговорност на властта не са от вчера. Кое, според Вас, този път запали искрата, за да гръмне улицата?

Има много въпроси, на които трябва да получим отговор. Т. нар. компромати трябва да получат своя ясен отговор. Най-малкото човекът, засегнат в тях, трябва да вземе отношение и пръв да защити името си. А ние отговори не получаваме. Тук е разковничето. И пак опираме до морала. Да, подозирали сме, че властта нарушава нравствените правила, но едно е да подозираш, а друго - да имаш доказателства. Защото те, ако са автентични, хвърлят петно не само върху конкретния човек, а върху държавата като цяло.

Мълчанието по тези въпроси също е вид отговор.

Не е отговор, това е отпор на отговора. И конфликтът идва. Когато човек не желае да изчисти името си, това е вид съучастничество. Показаха се зависимости на прокуратурата, на съдебната система. Вместо това ни се предлагат теми, които са извън дневния ред на обществото – и промените в правителството, и проектът за нова конституция, и раздаванията на пари - всички онези мерки, които вместо да успокоят, разпалват улицата. Нравственият проблем обобщава протестиращите, а решение за него не се предлага.

Интересен е социалният разрез на хората от днешната улица – освен млади и образовани, това в голямата си част са успели и заможни хора като вас. Без да правя преки аналогии, това ми напомня новата теза на историка проф. Пламен Митев, че борбите в българското Възраждане са били оглавявани не от беднячеството, а от също такива млади и заможни предприемачи.

В последните години, освен режисьор и продуцент, аз съм и предприемач в културната индустрия. Винаги, когато се срещам с партньори и финансови институции, те искат от мен конкретни неща, анализ на контекста, в който да се впише моят проект. Но анализът е невъзможен, защото повсеместно се действа ад хок. Няма как да опишеш предполагаеми резултати, без да са ясни конкретните причини, разчети и обстоятелства. Затова интелигентните и предприемчивите са на улицата.

Тоест - освен емоционалните мотиви, има и напълно рационални интереси?

Естествено. Но не можеш да потушиш гражданския порив, раздавайки пари. Зад тези пари трябва да стоят идеи - и нравствени, и икономически. Никой не може да обясни логично защо някакви пари се раздават на точно определени места. Такъв е случаят и с пенсионерите. Попитали една пенсионерка как се чувства, след като е получила допълнителни 50 лв. към пенсията, а тя отговорила – като циганин преди избори. Това е виц.

По своята философия европейските пари, включително помощите за здравната криза, са замислени като инвестиция, предназначени са за реформи и преструктуриране, а не за раздаване. Особено за нас, като най-изостаналата държава в ЕС. Как виждате това разминаване като бизнесмен?

Въпросът е чудесен, защото това е основата на всичко, което се случва. Още когато стартираха европейските помощи, започна и усвояването им. Вместо средствата да стигат до максимален брой хора, те влизаха в определени кръгове. Самият премиер ги нарече „дерибеи по места“ – те станаха толкова мощни, че в един момент излязоха от контрола на централната власт, която ги създаде. Със или без съучастието на ЕС, европейските пари станаха основата на преобразуването на партиите от граждански сдружения в силови икономически групировки.

Дали европейците са толкова наивни, че оставят парите си на произвола на интересчии?

Първоначално парите се усвояваха правилно. Останалото, по примера на жабата и тенджерата, се случи постепенно. Дори самите европейци не разбраха как бяха вплетени в схемите. Запознат съм с механизмите от начало до край - от правилата, до изразходването. Мрежата за усвояването вече е добре овладяна.

Брюксел обаче реагира доста плахо на тези практики.

Много хора го констатират – Европа в този наш дебат е пасивна. Макар че г-жа Урсула фон дер Лайен е дала някакъв вид равенство между България и Беларус - като лош пример какво се случва в границите на ЕС.

Статуквото може ли да бъде съборено с вътрешен ресурс, или непременно е нужна външна помощ?

Ресурсът за обединението е скрит някъде сред нас, неслучайно по площадите хората веят ликовете на Левски и Ботев. Ако погледнем семантично на ситуацията, парламентът в момента се намира в здание, символ на тоталитаризма. А сградата, на която пише „Съединението прави силата“, стои глуха, самотна и смълчана. Като режисьор нямам какво да добавя в тази символика.

Интериорът на новия парламент е запазил тук-там дори сърповете и чуковете. Дали немските граждани биха преглътнали свастики от Райхстага в сегашния Бундестаг?

Символиката е прекалено силна: обсаденият ни парламент се брани от гражданите в сградата на тоталитаризма. Дали решенията на такава власт могат да бъдат легитимни?

Как виждате българската солидарност – рудиментирала или неродена? Във Франция, например, когато протести блокират столицата със спиране на метрото, парижани проявяват солидарно разбиране към исканията на гражданите.

Само ще напомня, че администрацията в България наброява 480 000 души. Всички те и семействата им пазят хляба си. Промяната застрашава съществуването им. Но Достоевски го е казал – оцеляването на народа не може да бъде ценност от само себе си. А хората у нас са притиснати да оцеляват.

Да се върнем към началото – как се разположиха артистичните среди около и спрямо барикадата?

Разделението и сред нас е изключително голямо, то е по-скоро нравствено, отколкото икономическо. Не мога да съдя никого. Не очаквайте от артиста да играе ролята на свободен гражданин, той просто е свободен човек. Зависимостта от свободата е наркотик.

Какъв е жанрът на това, което се разиграва в обществото?

Психологическа гротеска, която води до изкривяване на образите.

Какво би могло да бъде заглавието на една такава пиеса?

Преди 6 години написах роман, озаглавен „Високо под земята“. Това беше криминално фентъзи, в което най-високото място за взимане на решения е дълбоко под земята, далеч от очите на всички. Честно казано не съм си представял, че тогавашното ми въображение е описвало действителността, в която живеем днес.

Разговора води Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във