Банкеръ Daily

Позиции

Изкуството да се минират конкурси

Неотдавна (25 ноември) Министерството на културата обяви името на кандидата, спечелил конкурса за заемане на длъжността „директор“ на Национална галерия - София. Както се очакваше още преди три-четири месеца, това е Ярослава (Яра) Бубнова. Процедурата продължи почти една година:

- септември 2018 г. - предишният титуляр Слава Иванова подава заявление за излизане в пенсия две години, преди края на редовния й мандат;

- септември 2018 г. - Яра Бубнова е назначена за и.д. директор на Национална галерия - София;

- февруари 2019 г. - Министерството на културата стартира процедура за избор на нов директор;

- март 2019 г. - стават известни имената на четиримата кандидати, подали документи за участие;

- ноември 2019 г. Яра Бубнова е обявена за краен победител.

В интерес на истината, още през зимата на 2018 г. тогавашният шеф на галерията Слава Иванова прогнозира, че Бубнова е "готова" да седне на стола й. Година и половина по-късно, скулпторът Петко Дурмана също развя байрака на недоволството. Според него правилата на конкурса са написани така, че единственият победител да е фаворитката Бубнова. Без да има кой знае какво значение дали документи ще подадат 200-300 души, или тя ще си остане сам юнак на коня...

По принцип, подобно провиждане в бъдещето не би трябвало да стресира нито широката общественост, нито "тесните" професионални общности. Не за друго, а защото нормативните актове съществуват точно заради това - да осигурят равен старт на всички. И да не позволяват съчиняването на конкурсни правила, гарантиращи бърз финал на когото трябва.

В този случай отговорността е споделена.

От една страна, ключовият документ - Наредба № Н-4 от 14. 06. 2007 г. за провеждане на конкурсите за директори на държавните културни институти, издадена от министъра на културата, е меко казано... странно сглобена компилация от трайно установени български стереотипи и отделни елементи от култовата западна практика "Мисли глобално, действай регионално".

А от друга, нито един от четирите нормативни акта, върху които "стъпва" конкурсната процедура - Кодексът на труда, Законът за културното наследство, Законът за закрила и развитие на културата и споменатата вече Наредба № Н-4 от 14.06.2007 г. - не забранява на хората, които пишат правилата, да... импровизират в каквато си посока пожелаят. Тоест - или да въведат едно-две "специфични" условия в полза на някой от кандидатите, или така да доразработят системата за оценка, че "естественият подбор" да си каже своето и на върха да остане само той - правилният човек!

И понеже в казуса "Конкурс за заемане на длъжността директор на Национална галерия - София" водещи са правилата, описани в наредбата, ограничаваме "умуването" си с нейните разпоредби. 

Съгласно чл. 4, ал. 1, кандидатите за участие в конкурс за директор на държавен културен институт са длъжни да подадат писмена молба и да представят следните документи:

1. автобиография;

2. документ за самоличност;

3. документ за придобито образование, специалност, квалификация, които се изискват за длъжността;

4. документ, удостоверяващ трудовия стаж на кандидата;

5. свидетелство за съдимост;

6. документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца;

7. концепция за развитието на културния институт;

8. други документи, удостоверяващи наличието на специфични изисквания, посочени в обявлението.

Дотук - нищо подозрително, защото подобни документи се подават и при кандидатстване за най-обикновена ръководна позиция в частна фирма, министерство или държавна агенция. 

Според чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-4 от 14. 06. 2007 г. за провеждане на конкурсите за директори на държавните културни институти, конкурсът за заемане на длъжностите "директор" на държавен културен институт, "директор" на държавен културен институт с национално значение и "директор" на български културен институт в чужбина се обявява от министъра на културата, който със заповед определя длъжността, за която се провежда конкурсът; изискванията за заемане на съответната длъжност;  изискванията към представянето на концепцията за развитието на културния институт; начина за провеждане на конкурса; срока, за който длъжността се заема; необходимите документи, мястото и срока за подаването им, който не може да бъде по-кратък от 1 месец от публикуването на обявлението за конкурса.

И още - обявлението за конкурса се публикува на интернет страницата на министерството и в един централен всекидневник. А в него (обявлението) се съдържат всички данни от заповедта по ал. 1.

Както се вижда и с невъоръжено око, има анонс (виж синьото каре вляво), че обявлението е качено в сайта на културното ведомство, но на практика... "такова животно няма" (виж синьото многоточие вдясно).

"БАНКЕРЪ" разполага с пълния текст на въпросното обявление, а сравнителният анализ показва, че то изобщо не отговаря на изискванията, заложени в Наредба № 4.  

Първите два-три капана са заложени в разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-4 от 14. 06. 2007 г. за провеждане на конкурсите за директори на държавните културни институти, които конкретизират част от специфичните изисквания към кандидатите:

"Чл. 5. (1) Концепцията по чл. 4, ал. 1, т. 7 се разработва от кандидатите за срока, за който възниква трудовото правоотношение на директора на съответния културен институт.

(2) Концепцията по чл. 4, ал. 1, т. 7 се представя в седем екземпляра, подписани от кандидата, в затворен непрозрачен плик, в обем не повече от пет страници и съдържа, както следва:

... 3. концепцията за развитието на държавен музей:

а) анализ и оценка на състоянието и дейността на музея, основни проблеми на функционирането му;

б) стратегически цели и приоритети и очаквани резултати в управлението, финансирането, структурата и организацията на дейността на музея, механизми за реализация;

в) съвременни тенденции за развитието на музея като културна и научна организация и мястото му в националната музейна мрежа;

г) мерки за реализиране на конкретните цели, свързани с управлението, опазването и представянето на музейните фондове, научноизследователската, образователната и познавателната дейност на музея;

д) форми и механизми на работа за увеличаване на публиката в музея;

е) етапи за реализация на концепцията;

ж) законодателство в сферата на културното наследство и музеите..."

Причината, поради която подчертаваме ключовото словосъчетание "концепция за... " непрекъснато, е безумна: според действащата нормативна уредба, на най-важният елемент от заявките за директорския пост не трябва да надвишава 5 (пет) страници. И понеже стандартът за писане и оформяне на текстове в държавната администрация е шрифт "Таймс Ню Роман" с размер на буквите от 12 пункта, става дума за общ обем от 15 600 знака. Или опредметено още по-простичко - 7.5 стандартни машинописни страници (30 реда по 60 знака). Като в случая за отделен знак се брои и "въздуха" между буквите... 

Та в задачата се пита: "Кой нормален човек е в състояние да развие вижданията си по зададените теми така, че хем да изпълни 7-те (седемте) нормативни изисквания за качествено съдържание, хем да не надхвърли максимално разрешения обем от 5 (пет) страници?"

Отговорът е семпъл: само човек, който е заемал вече тази длъжност, имал е неограничен достъп до детайлна вътрешноведомствена информация и този достъп е бил системен (т.е. не по-малко от три-четири години).

Така че не е нужно да викаме на помощ профайлърите на ФБР, за да установим, че този човек не може да бъде никой друг, освен Яра Бубнова. Защото тя е свързана и с Националната художествена галерия (НХГ), и с първообраза на днешния "Квадрат 500" - Националната галерия за чуждестранно изкуство (НГЧИ), още от 1985 година. И то е свързана така, че... всякакви коментари са излишни:

- 1985-1997 г. - куратор в департамента за Източноевропейско изкуство на НГЧИ;

- 1997- 2002 г. - председател на Управителния съвет на НГЧИ;

- Ноември 2013 г. - началото на 2015 г. - временно изпълняваща длъжността (вр. и. д.) „Директор на Националната галерия за чуждестранно изкуство";

- Началото на 2015 г. - септември 2018 г. - заместник-директор на Национална галерия - София (след преструктурирането на НХГ, под шапката на националната галерия влизат общо 8 музея за изобразително изкуство);

- Септември 2018 г. - февруари 2019 г. - вр. и. д. директор на Национална галерия - София... 

Другите капани и капанчета са заложени в самата обява за конкурса, публикувана в сайта на културното ведомство на .21 февруари 2019 г.:

За да не остане и сянка на съмнение, че новият шеф на Националната галерия не трябва да е случаен човек, в тази обява са добавени още две изисквания към кандидатите. Те не съществуват в трите закона и наредбата, въз основа на които се организира конкурсът, но... какво от това? 

Първото изискване, съчинено в подмолите на министерството, е от по-общ характер и само навява някакви мисли за наличието на фаворит: има предимство онзи кандидат, който може да докаже "стаж в художествена галерия или музей, управленски опит, квалификация по мениджмънт, ползването на друг език, научна степен или научно звание"!

А второто изискване направо принуждава "натрапниците" да си съберат багажа и да оставят фаворита насаме с конкурсната комисия: бъдещият победител трябва да има "организационна компетентност и способност за планиране и организиране на дейността на Национална галерия - София".

Или казано накратко - може да си управлявал Софийската градска художествена галерия в продължение на 100-200 години, да си организирал стотици изложби, да си продал хиляди произведения на български художници и да си "докарал" в България всички оригинали на Леонардо да Винчи, Микеланджело, Ван Гог и Анди Уорхол, но... щом нямаш предварително култивирана организационна компетентност да планираш и да организираш дейността на Националната галерия - ти си нищо! Защото не разполагаш с конкурсните предимства на Ярослава Бубнова.

Във войната срещу конкурса за нов директор на Националната галерия, предопределящ победата на Ярослава Бубнова (на малката снимка вляво), авангардистът  Петко Дурмана (горе вдясно) наруши неписаното правило в бранша и съсипа пърформанса на колежката си Ода Жон, организиран преди време в "Квадрат 500". 

Нека не бъдем разбирани погрешно. Най-вероятно тя ще бъде добър директор на Националната галерия. Или поне няма да бъде по-лош от предшественика си. В случая персоналните качества и скрити таланти не са предмет на обсъждане.

Става дума за процедурата. Защото, след като законодателят е постановил, че директорът на Национална галерия - София трябва да се избира на конкурсен принцип, и е поставил условието "Писане и защита на концепция", точка по въпроса! И нито един министерски чиновник (пък бил той министър или заместник-министър) не би трябвало да пробутва свой фаворит чрез зле скалъпени интерпретации на законовите и подзаконовите разпоредби. Иначе се стига до баналното припознаване на чуждите кирливи ризи като лични бойни знамена и развихряне на толкоз грозни междуличностни конфликти, че единственият резултат след тях са... паднали глави и реномета. В повечето случаи - на невинни люде!

Facebook logo
Бъдете с нас и във