Банкеръ Daily

Позиции

Истинската сила идва от доверието на хората

Александър МАРИНОВ

 

Изтече четвъртата, предпоследна година от първия мандат на държавния глава Румен Радев. Чуха се различни оценки, коментират се различни данни и аргументи. Интересът е повишен, тъй като след по-малко от година предстоят президентски избори. Все по.често се задават въпроси от рода на: ще се кандидатира ли Радев за втори мандат, какви са шансовете му, кой ще го издигне и/или подкрепи.

Първият, неоспорим факт е запазващата се висока обществена подкрепа към президента, регистрирана от всички агенции с професионална репутация. Четири години след встъпването си в длъжност Радев се ползва с доверието на 55 на сто от българите (срещу 32 на сто недоверие). Нека припомним, че при  предшественика му съответните числа в края на мандата бяха съответно 23 на сто доверие и 62 на сто недоверие. Още по-трагични са показателите за общественото (не)доверие към действащия българския парламент. Но това не е най-важното сравнение (става дума за несъпоставими интелектуални и политически величини).

Румен Радев е единственият политик, който не само има

устойчив положителен индекс на рейтинга

(одобрение минус неодобрение), но и го запазва независимо от драматичните ситуации и непрекъснатата, ресурсно обезпечена информационна война срещу него. Премиерът в началото на дейността на третия председателстван от него кабинет също е имал положителен рейтингов индекс (53 на сто доверие към 31 на сто недоверие). За четири години обаче управляващите непрекъснато губят доверие и към момента одобрението лично към премиера и към неговото правителство е пропаднало драстично на нива около 20 на сто (неодобрение над 60 на сто). Нещо повече, през последните месеци доверието към министър-председателя дори е по-ниско от това към кабинета.

Ако обобщим, десет месеца преди президентските избори Радев няма реална конкуренция по лично влияние сред действащите български политици. Това, разбира се, не означава, че появата на силен съперник е невъзможна, нито предопределя резултата от изборите. Просто такава е картината към момента и тя не може да бъде оспорена.

При сегашното им състояние и особено с оглед на ниското обществено доверие, основните действащи партии трудно биха извадили срещу Радев равностоен противник. Днес партийните изборни машини не са в познатата от предишното десетилетие кондиция. Към това се прибавя широкият обществен консенсус за провала на завършващото управление и пороците на модела на българската политика. Съотношението между песимисти и оптимисти по въпроса накъде отива България е 2 към 1, а това е

най-ясната оценка за властимащите.

Казаното съвсем не означава, че силите, противостоящи на президента, могат да бъдат подценявани. Те имат големи ресурси, генерирани именно с помощта на порочната система, срещу която се обявява Радев. Демонтажът на системата означава край на техния „Златен век”, затова съпротивата ще е отчаяна, дори с цената на временни компромиси сред съперничещите си лобита.

Но по всички основни показатели (конкурентоспособна личност, аргументи срещу Радев, аргументи в полза на собствената политика) те губят.

Това личи особено ясно от катастрофалния резултат от опитите да критикуват (по-точно, да омаскаряват) президента, неговите политически идеи и послания. Ефектът е обратен на предполагаемия, независимо дали се изказват политически недоразумения като Плевнелиев, Дончев и Сачева, или втръснали до гуша говорители-храненици с претенции за научна и анализаторска стойност. Сред дежурните критици на Радев няма нито един с действителен авторитет в професионалната общност, а очевидната им небезкористна пристрастност ги превърна в предпочитан обект за ирония и подигравки. Още повече, защото мнозина помнят колко пъти са сменяли господарите, на които са се кланяли.

Още по-важно е, че тези, които атакуват президента, сами

не могат да се отчетат дори със скромни постижения.

Когато Томислав Дончев обявява, че „не разбира какво е искал да каже авторът” (на предложената от Радев национална стратегия), това звучи съвсем правдоподобно. Наистина можем да му повярваме, че не е разбрал написаното. Но от него се очаква съвсем друго – например, да представи отчет за изпълнението на наскоро изтеклата шестгодишна стратегия за развитие на държавната администрация, за която той лично отговаря като вицепремиер и председател на Съвета за административни реформи. Не трябва обаче да виним само Дончев – цялото правителство воглаве с премиера не е отчело нито ред от своята четиригодишна мандатна програма, за която са изхарчени десетки милиарди левове.

По-сериозно внимание заслужават критичните разсъждения на някои анализатори, които – обективно или пристрастно – са скептично настроени към възможността широкото обществено одобрение към Румен Радев да се превърне в реален вот наесен. Едни се вайкат, че „генералът на народа си няма армия”, други внушават (и плетат интриги) за разрив между президента и БСП, или пророкуват, че шансовете му са се стопили след явното противопоставяне с ДПС („защото Доган решава кой ще е президентът”).

Ако оставим настрана поръчковите „анализи”, в случая става дума за различни виждания как може и трябва да се прави успешна политика в България, и по-общо – какво въобще означава да си успешен в политиката. Ако изходната предпоставка е, че без сговор с партийните върхушки и управляващите ги олигарси няма изгледи за изборна победа и провеждане на добра политика, то песимистичните предвиждания за шансовете на Радев имат своите аргументи.

Но

този начин на печелене на избори и упражняване на властта

е не само изхабен и тласка страната ни във все по-дълбока криза. Той е отхвърлен от мнозинството българи, без значение дали открито заявяват това на улицата, или го преживяват във всеки момент на лишения, несигурност и унижения. Вярно е – няма гаранции, че осъзнаването на обречеността на порочния модел на управление ще прерасне веднага в достатъчно масови и енергични усилия за промяна. Но някой трябва да започне и да поведе тези усилия. И точно тук стигаме до голямото преимущество на президента Радев – това, което някои смятат за слабост.

Радев е много различен от почти всички останали днешни български политици. В началото на мандата му, а и по-късно, бе популярно мнението, че е политически неопитен и му даваха за пример някои от предшествениците му. Развоят на събитията и стабилността на обществената подкрепа към него обаче доказаха точно обратното – мнозинството от българите го одобряват, именно защото е различен и дава личен пример за откритост, честност и неподкупност.

За четири години Румен Радев показа, че в България политика може да се прави и по друг, по-добър начин. А именно това искат мнозинството от българите, въпреки че не е задължително да го свързват единствено с името на действащия президент.

Facebook logo
Бъдете с нас и във