Банкеръ Daily

Изпълнителният директор на ICGB Теодора Георгиева пред "БАНКЕРЪ:"

Интерконекторът е готов за пускане в експлоатация

На "Неа Месемврия" капацитет за азерски газ винаги е имало

Г-жо Георгиева, от интерконектора "Комотини – Стара Загора" се очакват едва ли не чудеса за газоснабдяването в България. Каква е истината за „тръбата на чудесата“ и какви ползи ще извлече България от нея? Кога, например, ще потече и диверсифициран газ в нашата система?

- Строителството на интерконектора привършва, тръбата е 182 км., от които 31 км на гръцка територия и 151 км на българска. Има две газоизмервателни станции – по една в Комотини и в Стара Загора, които са готови, съответно - на 96 и 98 процента. Тестовете с газ минаха успешно. Тръбата е проектирана да функционира изцяло автоматично, с автоматизирана система на контрол. Тя се свързва директно с Трансадриатическия газопровод (ТАП) и с гръцкия газов оператор. Това значи, че през ТАП минава единия милиард кубични метра газ, договорен от „Булгаргаз“ с Азербайджан, който ще влезе в България през нашата тръба. До момента половината ни капацитет  е резервиран, а другата половина ще договаряме свободно.

Какво още остава за довършване по газопровода IGB?

- Сега ще започнат пусковите тестове. Подготвят се и разрешителните – засега имаме Акт 15, предстои приемане на газопровода от страна на възложителя. Следва Акт 16 от ДНСК и други инстанции. По разрешителните процедури действаме реципрочно и в Гърция. В ситуацията, в която се намираме, особено важни е законовите срокове да бъдат максимално съкратени, за да започнем редовна експлоатация. Вече има съвместно решение между КЕВР и гръцкия регулатор РАЕ. Тече проверка и от ЕС. Освен това ICGB трябва да се сертифицира като независим преносен оператор. Нашата фирма ще стане аналогична на „Булгартрансгаз“, конкурентен оператор.

Да се върнем на ползите за България от газопровода.

- Потреблението на България е 3.5 млрд. куб. м природен газ годишно. Нашият газопровод е почти еквивалентен на това потребление.

Чува се, че IGB ще може да разшири капацитета си до 5 млрд. куб. метра.

- Да, сега се планира компресорна станция, която гръцкият оператор ще строи на Комотини. Обещаното е, че до началото на 2024 г. тя ще бъде завършена - синхронно с терминала в Александруполис.

В този терминал нашата държава е акционер с 20 процента.

- Точно така. Затова с влизането в действие на терминала в Александруполис, потенциалът на газопровод IGB ще се разгърне напълно до 5 млрд. куб. метра. Но възможностите са много и са свързани както с гръцки, така и с турски терминали. Тези възможности са не само за България. Търсим синергия между Южния газов коридор, IGB и Трансбалканския газов коридор, който минава през България, Румъния, Молдова и Украйна.

ТАП и ТАНАП (Трансанадолския газопровод) – това ли е Южния газов коридор?

- Да. Другата посока за IGB е обичайната – Баумгартен (Австрия), минавайки през Румъния. Не по-малко важно е и обслужването на Западните Балкани. Унгарците също имат интерес.

Какъв вид конкуренция ще възникне между ICGB и „Булгартрансгаз“?

- Самото наличие на нов оператор вече е конкуренция.

Казвате, че договорените количества азерски газ ще могат да тръгнат по IGB, но за това събитие се съобщават различни срокове – от 1 юли до началото на отоплителния сезон. Къде е реалността?

- На 1 юли ще тече азерски газ, но не през нашата връзка, а през точката "Неа Месемврия", където ТАП има капацитет. И този газ ще стигне до българския потребител и българската индустрия от тази дата. Когато IGB влезе в експлоатация, точката за азерския газ ще стане Комотини.

„Булгаргаз“ ли ще бъде търговецът на газа през вашата тръба?

- И „Булгаргаз“, и който и да е друг търговец. Пазарът е свободен.

Тъй като много се спекулира с темата, колко струва в момента азерския газ и на какви стойности продава „Газпром“?

- Всичко зависи от конкретните хъбове. Цената на азербайджанският газ е свързана 100% с котировките на петролните деривати. От януари миналата година до днес азерската цена е по-ниска от тази на „Газпром“, но процесите са динамични. Руската цена е свързана с нидерландските индекси и европейските хъбове, като в някакъв процент също е свързана с петролните деривати. А европейските хъбове в момента са на доста високи нива и това оскъпява газпромското синьо гориво.

От кои посоки, освен Азербайджан, ще дойде дългоочакваната ни газова диверсификация? Като потенциални източници се споменават Катар, Египет, Израел и САЩ, но откъде наистина идват най-добрите оферти?

- Не съм търговец и отново трябва да вляза в обувките на „Булгаргаз“. В момента формулата в САЩ е доста изгодна. Имаме договори с европейски хъбове, имаме връзки и с петролните индекси. По този начин, с различните формули хеджираме риска. Доколкото знам, от 2023 г. „Булгаргаз“ е резервирала по 500 млн. куб. м за 10 г. в Александруполис и за този капацитет трябва да се търси източник – било американски газ или някакъв друг. Катар има сериозен потенциал на конкурентни цени. Важното е да има различни източници, т. нар. портфейл. Гърците са в този бизнес отдавна и имат различни пулове от договори. Затова разполагат с газ от „Газпром“, LNG от САЩ, доставки от Азербайджан, от Алжир. И миксът дава приемливата цена. Това е правилната формула.

В каква координация ще бъде тръбопроводът IGB и т. нар. „Турски поток“? Ще има ли някаква свързаност между тях?

- Да.

Но поне 90% от капацитета на „Турски поток“ е резервиран от „Газпром“. Какво ще остане за вас, като конкурент на „Булгартрансгаз“?

- Така е. Единствената възможност е да използваме остатъчния капацитет на „Турски поток“, ако има интерес от Сърбия и Унгария. Нашият проект се осъществи бавно, защото искахме да е конкурентен, с ниски капиталови разходи и добро управление.

Фирмата ICGB е основана преди повече от 10 години. Защо процесът по изграждане на интерконектора стартира чак през 2019 г., докато „Турски поток“, от който ползите за България са съмнителни, беше прокаран скорострелно? На нашата политическа сцена имаше видни „диверсификатори“, а монополът на „Газпром“ укрепваше все повече.

- Мога да говоря за периода от 2015 г. насам, откогато съм във фирмата. В периода до 2019 г. беше направено много малко и нищо по отношение на финансирането. Лоша роля по отношение на геополитически проект като нашия изигра и това, че ние сме секторен възложител и бяхме обжалвани и спирани по различни процедури от фирми, които не отговаряха на критериите за подбор.

Виждате ли геополитически причини в процесите по ускоряване на единия проект и бавенето на другия?

- Не мога да ги докажа, но крайният ефект е такъв.

Когато проектът IGB напредна, към вас полетяха остри обвинения, отправени от откровено прокремълски среди. Това също ли е част от геополитическата стратегия?

- Да. Използваха неверни факти за да дискредитират и проекта, и ICGB, и мен.

Доколко има истина в твърденията, че през диверсификацията чрез IGB ние отново ще купуваме руски газ, но оскъпен чрез посредници?

- Тук навлизаме в политически популизъм. След като „Газпром“ спря доставките, важното беше спешно да се намери заместител. В бизнеса за такава реакция биха похвалили. Правилните тенденции са да се сключват дългосрочни договори за доставки от различни източници.

Защо бившият шеф на „Булгаргаз“ Николай Павлов убедено твърдеше, че доставката на арезски газ в сегашния период е невъзможна, а изведнъж се оказа, че той може да влезе у нас във всеки един момент?

- Не знам какви са мотивите. Но мога да потвърдя, че на "Неа Месемврия" капацитет за договорения азерския газ винаги е имало. Ние взимахме 1/3 от капацитета, но не мога да обясня какви са причините за това. Удобното оправдание бе да се говори, че IGB не е готов.

Като професионалист, какво е отношението ви по разработването на находища от шистов газ е нас?

- Потвърждавам становището, че у нас има залежи от шистов газ. И подкрепям всички изследвания. Просто имаше спекулации и хибридни изказвания, за да бъде наплашен българина. Защо да не използваме потенциала си, след като навсякъде го правят?

Разговора води: Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във