Банкеръ Daily

Позиции

Инфлацията ще ни съпътства по-дълго отколкото ни се иска

Главният изпълнителен директор на "Дойче банк" - Кристиян Севинг - коментира, че инфлационният взрив вероятно ще е по-упорит и по-продължителен. С което се включи във все по-разширяващата се група от лидери, приканващи централните банки да реагират на новата действителност. 

"Нереално е да се предполага, че инфлацията във валутния съюз ще се върне на предпандемичното си ниво в средносрочен план, споделя Сюинг в брифинг за пресата на 13 октомври, подготвен от Асоциацията на германските банки, чийто президент е той. Банкерът добавя, че е "дошло времето да се заговори отново за перспективата за излизане от кризисния модел на монетарна политика". 

Инфлацията в еврозоната се повишава с най-високата скорост от 2008-а насам, подгрявана от енергийния недостиг и от ред статистически ефекти, свързани с пандемията, които би трябвало да изчезнат през идната година. Съествуващите пробиви в продоволствените вериги обаче засилват безпокойството, че ценовият натиск ще остане силен, при това не само в Европа. 

Отрицателните лихвени проценти "не трябва да са постоянен инструмент на паричната политика", посочва Сюинг в обръщението си на 13 октомври. И споделя песимизма си, че това няма да се случи скоро. Просто защото Европейската централна банка все още не е представила подробности за плановете си как ще изтегли извънредната си програма за покупка на облигации. А убеждението, че в средносрочен план инфлацията ще остане под целевите 2% годишно предполага, че по-старата й схема за покупка на дългови книжа и рекордно ниските лихви ще останат в сила.

Отвъд Атлантика, главният изпълнителен директор на "Уелс Фарго" - Чарли Шарф - също се подготвя за "по-дълъг инфлационен период", защото предизвикателствата за набиране на персонал и растящите трудови възнаграждения ще се запазят дори след разрешаването на проблема с недостига на стоки и суровини. 

Стратези на "Бенк ъф Америка" пък подчертават, че Федералният резерв, който сигнализира, че ще започне да редуцира програмата си за покупка на облигации още през ноември, едва ли ще е склонен да спасява фондовия пазар оттук нататък. Основание за скептицизма им е, че оценката на акциите и на печалбите са се ускорили до "екстремни" нива, както и "все по-реалният" риск от прекомерна инфлация. 

След шест последователни тримесечия на възход, стимулиран от щедрата парична и фискална подкрепа, през последните седмици устремът на американските и на европейските акции започва да се топи и борсовите индекси са паднали под максималните си оценки от миналия месец. Основните причини са напиращата инфлация, опасенията от затягане на паричната политика в САЩ, енергийната криза и вероятността от охлаждане на икономическото възстановяване. Публикуваните на 13 октомври данни потвърждават тези тревоги - потребителските цени през септември са скочили с 5.4% на годишна база, въпреки твърденията на Федералния резерв, че преобладаващата част от инфлационния натиск е временен ефект от възстановяването на глобалното стопанство от пандемията. 

"Стратегията на инвеститорите да купуват акции на падините просто ще удължи периода на охлаждане на пазарния ентусиазъм", подчертават стратезите на "Бенк ъф Америка". Те допълват, че "пазарът ще има нужда от поредица лоши новини, за да върне Федералния резерв на своя страна или да достигне по-атрактивни оценки".

Песимизмът на банкерите контрастира рязко с вижданията на колегите им от "Голдмън Сакс груп" и "Джей Пи Морън Чейз", които съветват инвеститорите да продължат да влагат пари в борсовите индекси, защото смятат за преувеличени страховете от ценовия скок и забавения растеж.

По средата между двата лагера са стратезите на Инвестиционния институт на "Блек Рок", които през седмицата потвърдиха "неутралитета" си към акциите на щатските компании. Основанията им са, че движещата сила за щатския растеж е достигнала върховото си ускорение и че други райони ще спечелят повече от разширяващия периметъра си икономически рестарт. Експертите посочват и редица рискове до края на годината, включително изтичането на временния срок за увеличение на тавана на дълга на САЩ, които имат потенциал да провокират временни пазарни обрати и по-резки колебания. 

Междувременно, Националната статистическа служба на Китай обяви на 14 октомври, че инфлацията, измерена чрез производствените цени, се е повишила през септември с 10.7% спрямо същия месец на 2020-а - най-високият ръст за последните 26 години. Което би могло да увеличи глобалния инфлационен натиск, ако местният бизнес започне да прехвърля по-високите си разходи на потребителите. Засега това не се случва: индексът на потребителските цени е нараснал едва с 0.7% през миналия месец. Разширяващата се ножица между двата показателя обаче означава по-силен натиск върху секторите с по-висока инфлация да прехвърлят част от тежестта на онези с по-ниска.  

Facebook logo
Бъдете с нас и във