Банкеръ Weekly

Позиции

Инфлация или дефлация - това е въпросът

ЕЦБ се страхува от дефлация.

Пабло Ернандес де Кос - член на управителния съвет на ЕЦБ и председател на Испанската централна банка, коментира в края на миналата седмица пред Агенция "Блумбърг", че "дефлационните рискове са нараснали и те са една от причините за новите акции на ЕЦБ". Става въпрос за увеличения с 600 млрд. евро обем на пандемичната й програма РЕРР за покупка на облигации над първоначалния й размер от 750 млрд. евро.   

Аналогично е мнението и на члена на изпълнителния борд на ЕЦБ - Фабио Панета, който сподели пред италианското "Радио 1", че икономическите паузи заради коронавируса са довели до "възобновяване на дефлационния натиск". 

 

Новите прогнози на ЕЦБ, публикувани на 4 юни показват, че потребителските цени в еврозоната ще нарастват с по 1.3% до 2022 г. - доста под целевите за институцията 2% годишно.  

Доста сериозен е дефлационният натиск на новите технологии и на опасенията от съкращения на човешка сила в комбинация с демографските проблеми и спада на потреблението.

От своя страна, Роб Бърнет - мениджър на фондове в Lightman Investment Management, посочва, че

инфлацията е доста мъгляв феномен

- отчасти механизъм, отчасти психология, с голяма роля на очакванията.

"Инвеститорите трябва да са готови с тържествата по случай връщането на инфлацията", предупреждава Роб Бърнет. Просто защото силите, работещи срещу нея през последните 40 години, изглежда са в отстъпление. И за това е виновна пандемията от COVID-19.

Според Бърнет, големият обрат към  икономика без инфлация се е случил през периода 1981-1982 година.

Централните банки, начело с Федералния резерв под ръководството на тогавашният му председател Пол Волкър (1979-1987 г.), стават по-изобретателни, по-успешни и по-убедителни. Затвърждава се и независимостта им, след като правителствата изграждат доверие

в ефективността на водената от тях парична политика

и борбата с инфлацията.     

Същевременно, набиращото по онова време скорост изнасяне на ред производства зад граница, намалява производствените и трудовите разходи, с което допълнително натиска цените надолу. Резкият скок на спестяванията в световен план "работи" за понижение на лихвените проценти и на разходите за капитал. Комбинацията от тези фактори пък предизвиква вълна от затихваща инфлация, която залива  глобалното стопанство от почти 40 години.   

В момента обаче нещата са коренно различни и наподобяват по-скоро конфигурацията от началото на 80-е години на миналия век.

Глобализацията започва да отстъпва,

а основната цел на корпорациите не са единствено по-ниските производствени разходи. Природните, социалните и политическите фактори изпълняват  все по-важна роля, а те качват цените. В сегашната специфична криза капиталът като че ли също губи битката с труда. Защитата на индивидите - физическа и материална - взема превес над печалбите и същевременно върви срещу сляпата вяра в свободните пазари, която доминира през последните 30 години. 

Предпочитанието вече е да се спаси човешкия живот, вместо печалбата. Това обаче надува фискалните дефицити и пренася заразата върху икономиката. Ето защо в момента няма смисъл щедрите разходи да се заменят със затягане на коланите.

Стриктната финансова дисциплина и следващите я дефлационни ефекти изискват първо да бъде убит популизма.

В момента, вместо чрез увеличение на данъците,

големите държавни разходи се финансират от централните банки.

Налице е и някаква форма на амалгама между фискалната и паричната политика. Сегашните операции не са под формата на директно финансиране на правителствата на първичния пазар, но покупките на облигации на вторичния пазар вършат същата работа.   

Досега апокалиптичните предсказания за инфлационно настъпление просто не се сбъдваха.

Масираните парични стимули на централните банки след финансовата криза от 2008-а трябваше да са катализатор на инфлацията, но това не се случи.

Кризата от коронавируса обаче е коренно различна от предишния финансов срив: количеството и скоростта на предлагане на новите парични емисии са много по-високи . 

Клонът на Федералния резерв в Сейнт Луис е изчислил, че в 2020-а паричното предлагане на годишна база се увеличава най-бързо за последните 37 години. Европейската централна банка също не е много назад.

В същия момент, световната банкова система днес не е така поразена както след кризата от 2008-а и не изисква структурно възстановяване и натрупване на резерви и капиталови буфери. А  80% от отпуснатите заеми за борба с коронавируса са гарантирани от държавите. Правителствата пък пишат чекове на индивиди и фирми.

Накратко, повсеместни са усилията да се гарантира насочването на средствата към реалната икономика. А оттам се увеличава и вероятността за ръст на инфлацията. Явно бъдещето ще покаже чия философия ще надделее - на неолибералите или на популистите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във