Банкеръ Daily

Икономическият експерт Никола Янков пред „БАНКЕРЪ“:

Икономиката на Русия ще се срине по венецуелския сценарий

Държавата не е сак, пълен с кеш. Откъде идват тези помощи от държавата към бизнеса? От марсианците ли? Идват от нашите данъци. Държавата, това сме ние.

S 250 944fcb3b bbea 4498 a133 84d5a2d5441c

Г-н Янков, далеч преди края на Втората световна война - още през 1943 г. в Техеран, далновидните съюзници от Антихитлеристката коалиция разчертават политическите и икономически контури на новия свят. Войната в Украйна и днес задължава по-умните да прогнозират и планират събитията, а не да вървят след тях. Как виждате силуета на новия следвоенен свят?

- Думата глобализация придобива нов смисъл, свързан с политическия и с рискът, който инвеститорът поема, отивайки в дадена държава. Свързаността на икономиките вероятно ще бъде преосмислена като процес. Ще се появят нови разделителни линии.

За каква развръзка на войната се отнасят хипотезите ви?

- Надявам се до месец войната да е приключила. Русия няма да я спечели, защото базовите й разчети при започването се оказаха неверни.

Вижте цялото видео с Никола Янков ТУК:

 

Но тази война явно ще премине през три етапа - гореща, топла и студена.

- Горещата война ще приключи скоро, защото Русия няма възможност да я води продължително. Предполагам, че и руското общество, колкото и да е упоено от медии, цензура и страх ще се събуди, защото загубите ще станат прекалено големи. А виждаме и какво се случва на терен след санкциите. Рублата влиза в спирала на девалвация, руските граждани нямат достъп до валутните си сметки, могат да теглят средства само в рубли, експортът на държавата трябва да се обмени в рубли по курса на централната банка.

Натрупаният златен резерв няма ли да закрепи рублата?

- Не. Той не се яде. Основната част от валутните резерви на Русия са блокирани в чужди банки. Освен това властта наложи мораториум върху държавни и корпоративни облигации, което е голям проблем за руските корпорации – на практика те влизат в несъстоятелност, активите и операциите им в чужбина ще бъдат взети или блокирани от кредиторите като компенсация. Така че Русия няма да може да си позволи горещата война, която в момента води и ще плати много висока цена за безобразията на Путин.

Да, но има едно червено копче, от което светът трепери и което в ръцете на отчаяния е гигантска заплаха. Изключвате ли този вариант?

- Предполагам, че дори Путин не иска да унищожи собствения си народ. Вече има и хора, които на базата на досегашните бойни действия се съмняват в мощта на руския ядрен потенциал. Предполага се, че ядрените сили на Русия и на войската като цяло не са на прехваленото от генералитета и Путин ниво – къде поради корупция, къде по технически причини. Всички са изненадани от това, което се случва с великата руска армия.

Какво би представлявала една различна следвоенна Русия?

- Русия вероятно ще трябва да бъде преоснована на нови принципи. Известни руски интелектуалци и експерти зад граница направиха изявления в тази посока - че сегашните символи на страната, като знаме и герб ще бъдат символи на срам, след ужасяващата агресивна война. И ще трябва да бъдат заменени с други символи. На нова държава, основана на други принципи. Русия рестартира по един-два пъти всеки век и все се опитва да започне отначало.

Има ли в страната обществен ресурс за тази радикална промяна? Сегашната картина с бурните аплодисменти за агресора не предвещава такъв обрат.

- Има няколко вида руснаци. Едните аплодират спонтанно, другите аплодират под дулата на оръжията. При трети пък са в селцата им, където има по един телевизор и по него "върви" само официалната държавна програма. Интересно е какво ще стане, когато този народ прогледне. Аз не очаквам обикновените руски хора да свалят Путин. По-скоро това могат да направят членовете на близкото му обкръжение - олигарсите или военното ръководство.

Стара максима гласи, че гладът води до революция, а революцията до глад. Какъв е изходът за Русия от този омагьосан кръг?

- Русия не е бедна държава, тя разполага с ресурсите да бъде нормална, развита и просперираща държава, ако има свобода. А свободата липсва. През последната седмица над 100 000 руснаци са напуснали страната – най-интелигентната част от обществото, която търси спасението си в друг свят. Демографската криза в Русия ще настъпи непосредствено след очертаващата се мизерия.

Според едни, в момента Русия се връща в състоянието си от края на социализма, други я препращат икономически още по-назад. Докъде може да стигне това връщане на историческия часовник?

- Същия филм сме го гледали и в България през 1996-1997 г. – нещата ще се развият много бързо. Ситуацията ескалира негативно в спираловиден план: хиперинфлация, липса на стоки в магазините, фалити на банки. Мога да направя асоциация и с Венецуела, която мина през такъв сценарий след Чавес и при Мадуро. Там национализираха западните компании, въведоха авторитарен социалистически модел и накрая стигнаха дотам, че валутата им става само за тапети.

Но Северна Корея консервира вече десетилетия тоталитарния си режим.

- В Северна Корея държавата е фалирала, но това не интересува никого. Те живеят на самодостатъчност – като няма храна, мрат от глад. И това не е проблем за властта. Руснаците обаче вече вкусиха от свободата и се съмнявам, че ще издържат на такава система.

Отстрани изглежда, че големият печеливш от тази война е Китай. Така ли е в действителност?

- На пръв поглед е така. В краткосрочен и средносрочен план Китай ще бъде големият печеливш от тази война. Но само при едно условие - ако не се включи във войната. Включването, дори само с военни доставки за Русия, би занулило печалбите на Пекин. В момента Китай е в много силна позиция спрямо Русия – той остана единственият голям търговски партньор за Путин и ще изкупува това, което Русия произвежда, а то е основно суровини. Ще налага и ценови условия каквито пожелае. Така Китай ще изпомпва добавената стойност на руската добивна промишленост. Това е при положение, че Путин се задържи на власт и санкциите продължат. 

Ако Китай обаче реши да се намеси във войната с някаква помощ за режима на Путин, ще има проблеми. Те не искат да бъдат втора Русия, а само да изпомпват Русия. Погледнете тази възможна ситуация: бедна Русия с изнемогващо население - хиперинфлация - Китай изкупува газ, нефт и метали на цени в пъти под международните! Това най-вероятно би довело до политически центробежни явления и разпад на федерацията, след който Далечният изток започва политическа и икономическа интеграция с Китай.

Какво имате предвид под политическа интеграция?

- Примерно нещо подобно на Донбас. Населението на Владивосток решава да направи референдум, с предложение за автономия или независимост. Референдумът минава, Китай го признава и започва да гарантира тяхната сигурност. Какво ще направят руснаците, световна война? Едва ли. Това би могло да стане във всеки отдалечен на изток район на Русия. Защото хората искат да живеят добре. И едва ли чукчата в Чукотка е толкова голям патриот.

Това е най-радикалния вариант за Русия. По мекият нарича ли се „Добре дошли в СССР“?

- Тази държава вече няма силовия ресурс да удържа територии и населения. Тя фалира. Затова този сценарий е малко вероятен. Ако Путин не бъде сменен, Русия ще имплодира социално и ще бъдем свидетели на втори разпад на тази държава след 1991 г. - с всички последващи рискове, защото тя е ядрена сила. Което ще бъде жалко, защото руснаците като хора не заслужават това.

Китай, големият бенефициент?

- Относно Китай, той в дългосрочен план може да се окаже и губещ. Защото капиталовите потоци може да се пренасочат към държави с нисък политически риск. Наскоро имаше изявление на американската администрация, че ако Китай помогне военно или технически на Путин, ще попадне под санкции. Което би предизвикало мраз в корпоративния сектор, който има заводи в Китай с многомилиардни капитализации на борсите. 

Санкционирането на Китай - в което и да е направление - ще удари цели бизнес модели. Досега този риск беше само теоретичен, но вече е много реалистичен и това мигновено ще се отрази на плановете за инвестиции в тази държава. Китай - заедно с Русия - олицетворява тоталитарния модел на развитие, алтернативен на западния. И вероятността да бъде заобикалян инвестиционно нараства.

Китай от години гради свои икономически направления – БРИКС, Пътят на коприната. Възможно ли е той също да намери своята алтернатива на западния модел?

- Те не могат да заменят нито капиталовите потоци, нито пазарите, нито технологичните и мениджмънт практиките, които приемат заедно с инвестициите от Запада. Китай е това, което е, заради огромните инвестиции на западни компании. При твърди санкции, той може да се срине икономически като Русия, за две седмици.

При сценарий, в който Китай също попадне в икономическа изолация, как ще се променя миграцията на огромните инвестиционни потоци?

- Първо, не смятам, че Китай ще бъде санкциониран днес. Освен ако не застане твърдо в лагера на Путин, което не е в негов интерес.

Исторически погледнато, Китай трудно може да бъде траен съюзник на Русия.

- Точно така. Китай има противоположни на руските интереси. Китайският интерес е Сибир да бъде привлечен политически, икономически и културно в неговата сфера. В това направление се работи от дълги години. Сега им е паднал шанс да го реализират и едва ли ще го проиграят в полза на Путин. 

Но в дългосрочен план Китай също ще губи, защото големите корпорации няма повече да поставят бизнес моделите си в зависимост от тоталитарното ръководство на комунистически Китай. Най-вероятно сега ще започне процес на он-шоринг – връщане на производствата обратно в държавите, от които произхождат капиталите – Европа и САЩ. Това преди време искаше и президентът Тръмп, защото той припознаваше Китай като по-голям стратегически противник от Русия.

Европа не е ли изостанала технологично от САЩ и Китай, за да може да поеме тези инвестиции?

- Не съм съгласен с тази теза. Европа не е технологично изостанало място.

В областта на изкуствения интелект Китай сякаш е с обиколка пред ЕС.

- Не съм убеден, че е така. Технологичните центрове за създаване на принадена стойност все още са в западния свят. Китай по-скоро е потребител на тези технологии. Така че Европа няма да пострада, ако изтегли заводите си от Китай.

Тук е мястото да поставим и икономическите интереси на България в новата ситуация. Какви инвестиционни възможности може да ни предложи новата икономическа постройка на света?

- Едва ли скоро ще правим айфони или електромобили в България. Но ще има възможност да произвеждаме неща, които в момента се правят в Китай. Ние предлагаме ниски разходи за производство.

Но и слаба инфраструктура, недобре уредено законодателство, проблемна съдебна система...

- Това са други теми. Но една голяма компания, която иска да базира у нас свой завод едва ли ще се притесни от проблемите ни в съдебната система, защото може да защити интересите си по друг начин. Това са проблеми за компании от средно и ниско ниво. Най-големият проблем у нас си остават кадрите, квалифицираните работници и специалисти. Демографската и миграционната политики също са проблем. Не правим нищо, за да привлечем хора от българската диаспора, докато Полша беше привлякла в икономиката си над 2 млн. украинци още преди войната. Това беше политика за привличане на квалифицирана работна ръка в определени области още от 2014 г., след анексирането на Крим. Полша има страхотен растеж, не на последно място и с помощта на украинските кадри. Ние не правим нищо в тази насока.

Какъв профил на инвестициите можем да очакваме от евентуалния он-шоринг? Хубаво би било да се преборим за крайни продукти...

- Да, но компонентите също имат перспектива, стига да има местни доставчици и облекчени логистичните разходи. Причината у нас да няма автомобилен завод е, че не можем да го снабдим с необходимите вторични компоненти за сглобяването. За да не бъде прескочена в процесите на он-шоринг към ЕС, най-важното е България да е политически стабилна държава. В това отношение съм разочарован от колебливата ни позиция по отношение на Русия и Запада. 

След войната ще стане това, че към сигурните европейски и натовски демокрации ще се пренасочат много капиталови потоци, които ще излязат от тоталитарните държави. А ние правим всичко възможно да попаднем в категорията на ненадеждните държави. Поради криворазбрани сметки на някои, че ще отчуждят част от българското население, симпатизиращо на руснаците. Аз смятам, че българите не харесват чак толкова Русия, колкото си мислят българските политици. И това е губещата позиция.

Намирате ли нещо симптоматично, че българският бизнес, в голямата си част предпочита да е по-близо до държавата, отколкото до пазара – да се навикне на държавни и европейски подаяния?

- Бизнес моделът, в който държавата е основен клиент поприключва вече. Макар че огромните средства, предвидени в държавния бюджет не говорят точно за това.

Последните десетина години показаха, че забогатяването по този начин е най-сигурно, но не е за всички.

- Политическите заявки преди изборите бяха, че с това ще се приключи.

Шефът на КЕВР съобщи, че българският бизнес работи с най-евтините газ и ток в Европа и поради това от тази гледна точка би трябвало да е най-конкурентен. Но част от този бизнес продължава да смята, че държавното подпомагане е задължително. За какво говори това?

- И друг път са ме питали какво мисля за подпомагането на бизнеса от държавата. Тук трябва да си зададем въпроса откъде идват тези помощи – от марсианците ли? Идват от нашите данъци, държавата, това сме ние. Държавата е теоретичен, а не реален конструкт, политическо творение. Тя не е сак, пълен с кеш. 

Когато кажем "Искаме държавата да даде!", това значи, че казваме да се вдигнат данъците и да разпределим едни пари. Представете си, че сте домоуправител, покривът на кооперацията тече, асансьорът не работи и има проблем с парното в мазето. Всеки казва, нека някой да даде. А съкооператорите сме ние. Значи трябва да бръкнем в джобовете си и да извадим по 1000-2000 лв. на семейство, за да закърпим покрива и да оправим асансьора. Така е и в държавата - ако гражданите решат да си вдигнат данъците, за да разширят преразпределителната функция на държавата, трябва да стане ясно кой ще плати сметката на онези, които искат да получават пари. Марсианците няма да дадат, гарантирам ви. Европейците също няма да дадат, защото не сме членове на ЕС, за да ни заливат с кофи евросредства. Надявам се манталитетът „Дайте да дадем“ да затихне.

Връщаме се към това, с което започнахме. Какъв ще бъде жанрът на следвоенния свят? Хъксли написа „Прекрасният нов свят“ като антиутопия и мрачна гротеска. Очаквате ли нещо подобно?

- Има два варианта. Или край на глобализацията, с изграждане на нови разделителни линии, или продължаваща глобализация, интеграция и разпад на тоталитарните държави. Днес обаче Путин си позволява фрази като „Какъв смисъл има свят, в който Русия я няма?“ Не звучи ли страшно това?

Разговора води: Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във