Банкеръ Daily

Позиции

Хонконг не е чак толкова специален за Китай

Дали Пекин наистина се нуждае от Хонконг като финансов център?  На такова мнение е поне  най-голямата китайска новинарска групировка People's Daily. В уводна статия от 16 септември вестникът  развива тезата, че Хонконг е незаменим за Китай заради важното му значение като офшорен център за търговия на китайската валута, заради върховенството на закона, за ролята му като център за управление на риска и на личните състояния на богатите и заради позицията му на една от най-свободните икономики в света.

Това разбиране  оспорва Андрю Колиър - управляващ директор на компанията за пазарни проучвания и анализи "Ориент кепитъл рисърч" в Хонконг. Според него заради глобализацията на финансите, в добавка към растящия контрол на континентален Китай върху банките и корпоративния живот на Хонконг, ролята на тази територия  в китайската финансова система вероятно ще намалява.

Значимостта на Хонконг като финансов център омаловажи и главният изпълнителен директор на Лондонската фондова борса - Дейвъд Шуимър  като отхвърли офертата за поглъщане на Хонконгското тържище. "Ние смятаме Шанхай за финансов център на Китай", заяви Шуимър пред китайския всекидневник "Саут Чайна морнинг поуст".  

В сектора на търговските банкови услуги Хонконг е отпуснал заеми за общо 725 млрд. щ. долара (включително неформалните "сенчести кредити") на континентален Китай. Това е солиден дял - 35%  от общия размер на заемните средства, предоставени от територията. За "континента" обаче те са едва 3.7% от съществуващите вътрешни заеми за 19.7 трлн. долара. Почти 40% от кредитите от  Хонконг са отишли в държавни фирми, които вече имат сравнително лесен достъп до капитали и на територията на страната. 

Хонконг има важна и световно утвърдена фондова борса, но търгуваните обеми там са много по-скромни отколкото тези на север. Средният дневен оборот е около 8 млрд. щ. долара срещу средно 48 млрд. долара в Шанхай и Шънджън взети заедно.

Шънджън

Един от важните аргументи за ролята на Хонконг е, че той е център на първоначалните публични оферти на китайските фирми, които привличат международно финансиране. В града са осъществени 73% от задграничните първоначални публични продажби на компаниите от континента между 2010-а и 2018-а. Същевременно  в Хонконг са пуснати 60% от задграничните облигационни емисии на компании от вътрешността на Китай и 26% от синдикираните заеми, сочат данни на Хонконгската централна банка и на инвестиционната група Natixis. Въпреки тези факти  офшорните борсови регистрации на китайски фирми също имат значителен ръст. До февруари 2019-а 156 компании от вътрешността на азиатския колос са били регистрирани на щатските фондови борси, включително 11 държавни дружества, по официална информация на Американско-Китайската комисия за преглед на икономическата дейност и на сделките с ценните книжа. И макар че в момента търговската война между двете световни суперсили създава пречки пред растежа, офшорните регистрации в други държави биха могли да заместят Хонконг при корпоративните емисии. 

Хонконг е и важен пазар за облигации за Китай - тук се търгуват  дългови книжа за 177 млрд. щ. долара.  Все пак, офшорният пазар за китайски дълг също расте и може да измести Хонконг като източник за набиране на средства. В момента в обращение са издадени от китайски компании и деноминирани в щатски долари офшорни облигации на стойност 308 млрд. долара.

Повечето продажби на облигации и на първоначални публични емисии на акции включват и световни представяния (roadshow) , където  банките показват дружествата на инвеститорите по света, най-често в Ню Йорк, в Сан Франциско,в Лондон, Франкфурт и други големи градове.  Съществуват и няколко други международни програми, в които Хонконг има роля за Китай. Тук се включва връзката с борсата, при която чуждестранните инвеститори ползват преференции когато купуват китайски книжа чрез Хонконг. През миналата година по тази линия са привлечени между 50 и 90 млрд. долара. Тези числа обаче могат да се окажат въображаеми. Интервюта с търговци (доколкото официална информация не съществува) показват, че голям процент от сумите са пари на държавни китайски фирми, които връщат капитали обратно в страната, а не приток на задгранични средства.

Търговското финансиране също се сочи като важно  за континента. То обаче е в размер на едва 260 млрд. юана (около 33 млрд. щ. долара) което е само 6.2% от отпуснатите заеми във вътрешността на Китай към края на 2018-а. Въпрос на време е този обем да се поеме от други юрисдикции. По подобен начин стои въпросът и с управлението на средствата на заможните: Сингапур, Цюрих и много други региони са способни и биха били щастливи да се включат в "пиршеството".

Друга област, в която са насочени  интересите

на Пекин е интернационалното признаване на китайската валута - сфера, в която Хонконг играе ключова роля като посредник между Китай и глобалното стопанство. За съжаление, заради затворения характер на китайската икономика, тя не е чак толкова успешна и към края на април 2019-а на територията са се осъществявали едва 4.3% от глобалните валутни операции. До голяма степен те са ограничени до търговските партньори на Китай, принудени да търгуват в китайски юани. Конвертируемостта на хонконгския долар е важна за Китай, но евентуалното по-широко използване на юана ще ерозира това предимство.

Протестите в Хонконг

Изложените мотиви срещу важността на Хонконг като финансов център повдигат   връщат към въпроса  каква е ролята му за Пекин? Обобщеният до една дума отговор е:контрол. Основният интерес на Китай към премахването на независимостта на територията не е достъпът до световния капитал, а контролът над  този достъп. Или, както обобщил високопоставен член на финансовата общност в Пекин, "ако продавате облигации в Ню Йорк, трябва да предоставяте информация на тамошните власти. В Хонконг ще имаме по-голям контрол". А и прехвърлянето към други борси за регистриране на акции на китайски фирми може да се окаже проблематично, ако Вашингтон изпълни заканата си да ги изхвърли от националните пазари.

Това се потвърждава от постепенната "континентализация" на икономиката на Хонконг. Китайските банки от вътрешността на страната са увеличили трикратно активите си от 2010-а насам - до 1.2 трлн. щ. долара - доста по-висок ръст отколкото на  останалата част от  банковите услуги. Делът им в банковите активи на Хонконг се е увеличил от 22% през 2010-а на 37% през 2018-а. А техният достъп до предпочитани клиенти и начините, по които развиват дейност, невинаги отговарят на независимостта на територията.

Намесата в корпоративната и финансовата активност на Хонконг "лъсна" по време на последните протести, когато авиокомпанията "Катай пасифик" уволни двама пилоти заради участието им в демонстрациите. Още доказателства могат да се разкрият в репортаж на "Ройтерс", че на фирми от вътрешността на Китай е било разпоредено да инвестират повече в ключови бизнес-сфери на Хонконг като например недвижими имоти и туризъм. Макар че формалното основание е да се стимулира хонконгското стопанство, крайният резултат би могъл да е по-голямо държавно участие в корпоративните активи на областта. 

Ширят се и непотвърдени слухове, че от местни счетоводни фирми е поискано потвърждение, че техни служители не са демонстрирали по улиците на Хонконг, защото в противен случай няма да получат поръчки от континента. От практическа гледна точка Пекин не би желал финансовите предимства на територията да бъдат заличени незабавно. Защото ще е необходимо време за развиването на нови канали, което Китай прави усилено. Още повече, правителството ще е повече от щастливо да види как Шънджън или Шанхай заместват Хонконг.

Facebook logo
Бъдете с нас и във