Банкеръ Daily

Позиции

Хленчът на ГЕРБ-овете стигна чак до Брюксел

Функционерите на бившата управляваща партия и техният лидер не спират да демонстрират късопаметност.  Не е нещо ново слезлият от власт да се жалва наред, че го бие тоягата, която доскоро е въртял. Хленчът на ГЕРБ обаче стигна чак до Брюксел. Явно Борисов и хората му се надяват и евроинституциите да са вчерашни.

 

Експремиерът трудно забравя как пренебрегваше всички тревожни констатации на Еврокомисията и Европарламента, отчитащи проблемите с медийната свобода, корупцията, върховенството на закона и правовата държава. Години наред той и хората му си позволяваха да не зачитат европейските резолюции и декларации, защото Борисов смяташе реверансите към Брюксел за извинителни бележки, а прегръдките с евролидерите - за индулгенции.

След като загубиха като победители и изпаднаха във властова абстиненция, бившите управляващи

изведнъж станаха много докачливи.

Прогледнаха за всички чужди грехове, забравяйки тотално как до вчера самите те са вършили същото. Изведнъж се загрижиха за демокрацията, която в продължение на едно десетилетие собственоръчно обезличаваха, и започнаха да бомбардират Брюксел с жалби и протестни писма, защото служебното правителство ги тормозело. За цвят реанимираха любимата си тема за комунизма, а за вкус притуриха в жалбите си и дежурния вопъл, че заради Кремъл демокрацията е отново е в опасност.

"Изчегъртват ни, помощ! Ние, евродепутатите от групата на ГЕРБ/СДС се надяваме Брюксел да ни пожали и някак да ни гарантира, че отново ще сме във властта.

Президентът Румен Радев назначи някакво си „служебно правителство“, което не е никакво правителство, най-малкото пък демократично, щом не е правителство на ГЕРБ. Назрява моментът, в който вече не знаем как да скрием последствията от своеволията си и трябва да кажете на хората в България, че ние сме единственото законно управление на страната им.

Българските граждани трябва да се противопоставят твърдо и решително на всеки друг, но не и на нас. Това правителство е предизборно, а само ние имаме право да използваме държавен ресурс за изборни цели. Пари от джипката преди вота хвърляме само ние, но Слава Богу, другите още не са се сетили да го правят, затова спрете ги навреме.

В опасност сме!

Ние не може да бъдем бивши управляващи, защото сме вечни..."

Това ни казва "артилерийската подготовка" преди

писмото на евродепутатите от ГЕРБ-СДС

до Европейския парламент и Европейската комисия да види бял свят и ако го прочетем извън контекста на късата памет.

На заден план мъдрият вожд продължава да събира младежи, желаещи да седнат на софрата на ГЕРБ. Борисов засега им сипва само крилати фрази и ги настройва срещу "лошите". Като някакъв мъченик не спира да говори за репресии, робство, комунистическо потисничество.

Той отново е невинна жертва, пленена от злодеите. Вярва, че доброто ще възтържествува и отново ще получи пълната власт, която му се полага по право. Играе го нещо средно между герой от комикс и старогръцка трагедия. Тезите му са объркани, фактите са противоречиви и затова катарзисът на зрителя този път май няма да е в негова полза.

В това време пък фактите за злоупотребите на неговото управление не спират да валят. ББР и раздавала кредити на наши хора, АПИ успяла да укрепи цяло едно срутище със 188 млн. лева, Александровска болница е пред фалит и още, и още. Прокуратурата пък се зае със сила да попречи да се разбере повече за скандала с подслушванията. 

Изборите ще се компроментирани, подготвят втори "Костинброд", БСП управлява през служебния кабинет. Всички тези твърдения не помагат особено. Явно е, че плачът е от страх и ярост. Нито Борисов, нито партията и кабинетът му са се славили някога с много добри комуникационни кризисни стратегии. Хората около лидера на ГЕРБ несъзнателно панически следват линията на хаотични обвинения, когато им запари под опашката. 

Разбира се, в повечето случаи

придворните на Борисов са и най-големите жертви

на тази "кризисна комуникация". 

Ролите обаче с добре разпределени: Вождът вече се показва по-рядко, говори като страдалец, много видял и преживял. Бивши министри и депутати, присламчили се нови сламени хора са ангажирани с полуофициални брифинги пред свои репортери, евродепутати пускат жалби и писма. А през това време прокуратурата действа. 

Хленчът на ГЕРБ не е най-лошото. Може да ни изглежда и комичен, но не трябва да се заблуждаваме. Наивността е прикритие.

Ето и текста на писмото, прочетено отново извън контекста на късата памет:


"Скъпи колеги,

Бихме искали да представим на Вашето внимание някои много тревожни събития от България. В момента в страната има служебно правителство, номинирано от прокремълския (тази дума трябва да ви разтревожи и да ви накара да ни повярвате) президент Румен Радев.

Основната цел на служебното правителство е да организира изборите, така че да спечелим ние. За съжаление, вместо това, служебното правителство взе да вади наши кирливи ризи и всеки ден да се хвали с разкрития, които ни бият по рейтинга. 

Методите, които използват, за съжаление, са същите като тези, които ние използваме срещу опонентите си, само че те имат и доказателства и не спират да ги развяват.

Методите им според нас са комунистически, защото всичко, що не ни изнася, е комунизъм. 

В телевизионно интервю от 28 май министърът на вътрешните работи - Бойко Рашков, направи няколко заплашителни забележки, обръщайки се към своите опоненти и журналисти:

„Чувам нагли изказвания от бивши хора, може би ние трябва да осветим някой.“ 

„Бивши хора“ беше изразът, използван от комунистическия режим в България за обозначаване на противниците на комунистическата диктатура - всички царски офицери, адвокати, учители, духовници, собственици на предприятия, търговци и производители, дипломати и бивши политици. „Бившите хора“ бяха изпратените в трудови лагери или на смърт. 

Ние сме си позволявали единствено да си служим лозунг от концлагер, а една наша депутатка обърка реплика на лидера ни с реплика на Лукашенко. Но както вече сме казвали, елитът сме ние и от нашите усти всичко звучи добронамерено. 

Битите хора на протестите, съмнителното финансиране на медии, използването на прокуратурата като бухалка на властта, сравнението на репортери с мисирки, пренебрежителното отношение към всички сигнали отвън, че у нас се вихри корупция...

Всичко това е работа, работа, работа.

Чуйте ни и ни вижте.

Хората, които не ни искат, са платени.

Прекалено много демокрация им отпуснахме!"


Facebook logo
Бъдете с нас и във