Банкеръ Weekly

Александър Александров:

„Големите авторски права“ в музиката са от търговските обекти

Трима-четирима човека проверяват хиляди обекти дали си плащат за музиката

Александър Александров-Шерифа е ръководител и солист на група „Стил“, музикант, сценарист, поет, преводач, учредител и член на УС на "Музикаутор", член на УС на "Профон".

 

Г-н Александров, как се прави музикален бизнес в сегашната обстановка?

То и преди беше трудно, сега е почти невъзможно. Почти всички музиканти умувахме по къщите си какво да предприемем. Най-лошото е, че у нас културата винаги е била последна дупка на кавала. Държавата подпомогна бизнеса на ресторантьорите и това е напълно разбираемо – приоритетите на нацията са свързани туризма. Но не трябваше да забравят и културата. Едно, защото всяка нация се крепи на стълбовете на културата и образованието. И второ - защото туризъм без култура (в това число и музика) е всичко друго, но не и туризъм.

Големите нации водят войни за културна идентичност, не само за икономически ползи. Но в случая музикалният бизнес е преплетен с туризма.

Естествено. Само че положението с музикантите, с артистите, с художниците... със свободните творци изобщо, продължава да е много тежко.

В началото на карантината известният художник Петко Дурмана изрази пред „Студио БАНКЕРЪ" алтернативна идея – че коронавирусът може и да удари рамо на свободните творци, чрез дейности и продажби в интернет, където не се минава през продуценти, посредници и комисионери. Като музикант приемате ли тази теза?

По принцип е така. Мрежата беше залята от нови музикални произведения, записвани в елементарни домашни условия. Дори имаше проекти, които нарочно се осъществиха дистанционно. Но нашата индустрия печели по няколко начина - чрез телевизия, радио, концерти и продажба на носители. И чрез защита на авторските права.

България не е най-защитеното място за авторските права. Вие сте сред учредителите и управляващите на двете големи организации за контрол върху авторските права в музикалния бизнес - "Музикаутор" и "Профон". Кои вратички най-често ползват нарушителите?

Проблем в събирането на отчисленията са кабелните оператори. В разрез със закона, много от тях не сключват договори за разпространението и на българска, и на световна музика. Но това са „малките права“, както ги наричаме – за телевизия и радио. „Големите права“ са от музиката в търговските обекти – ресторанти, дискотеки, барове, кафенета, магазини, молове, самолети, влакове, автобуси. Навсякъде звучи музика. И, всъщност, точно от тази посока идват по-големите пари в нашия бизнес.

Повечето хора смятат, че големите пари при вас идват от големите медии. Как могат да бъдат контролирани тези „големи права“ в десетките и стотици хиляди търговски обекти у нас?

Никак не е сложно, измислено е. Но на всяко ниво, където има пари, има и обиколни пътища, има и корупция. В Министерството на културата има трима-четирима инспектори от Дирекция „Авторско право“, които обикалят страната и трябва да контролират хилядите търговски обекти, в които звучи музика - дали са заплатили правата си за употребата на тази музика. Както се сещате, при това положение ползвателите няма как да бъдат принудени да си плащат редовно. А в закона е казано: там, където звучи музика, трябва да се отчисляват пари за автори, изпълнители и продуценти. Предвидени са и схеми на заплащане - според броя на местата в заведението (да речем) или мащаба на търговския обем, или видът транспорт, в който се използва музиката. Големите търговски обекти сключват договори и си плащат редовно. При по-малките не е така, а те са стотици хиляди. Законът се подминава.

Да илюстрираме ситуацията. Какво трябва да заплати собственикът на едно кафене с двайсетина стола за ползването на музика?

Плаща се изобщо за ползването на музика. В "Профон" и "Музикаутор" има специален софтуер с огромна база данни, който изчислява коя песен колко пъти е звучала. За да е изряден, съдържателят на малко заведение трябва да плаща за музиката около стотина лева годишно - нищо особено. Но как да проследят националното ползване тези трима-четирима инспектори? Ходили сме в Министерството на икономиката, водили сме безброй разговори в Комисията по култура в парламента... От 30 години обаче така и нищо не се случва. А е много просто. За да отвориш заведение или магазин, си длъжен да платиш такси на здравната служба, за противопожарните мерки и т.н. Тях не можеш да избегнеш, защото така е по закон. Заплащането за музиката обаче можеш да го пропуснеш, макар че има Закон за авторските права. Затова много творци живеят в нищета.

Знаменити личности от вашия бранш си отидоха в мизерия, помним съдбата на невероятния Борис Гуджунов...

Не дочака нито награда, нито достойна пенсия.

Известен е случаят със скромно семейство от Средния Запад, което - на шега, на майтап - написва текст за песен, изпраща го на „The Rolling Stones“, те правят парче по него и до дълбоки старини двойката обикаля охолно света от авторските отчисления. Един-единствен текст от три строфи!

Знаем го много добре този случай. Тук подобно нещо не може да се случи, въпреки че по никакъв начин не сравнявам пазара, мащабите и отчисленията. Ако на български автор песен се върти из цялата страна, той ще получи за нея стотина лева годишно. Ако регламентът и законът обаче се спазваха, този автор щеше да получи 2000-3000 лева.

Инициативата би трябвало да е в Минстерството на културата.

Министерството на културата няма да направи нищо. Обемът българска музика в медиите е 2-3 процента. Съвсем скоро правихме петиция по въпроса, дадохме я на председателя на Комисията по култура в НС, резултат никакъв. След 1990 г. българската музика спря да звучи по родните радиа и телевизии.

Във Франция, примерно, задължителната квота за родна музика е над 50 на сто.

Не е само за музика, а и за филми и литература. Грижат се и за културата, и за представителите на тази култура. Ние щяхме да сме щастливи дори на 20 процента. Има вина и в бранша – в радио за БГ музика, половината от изпълненията са на английски. Но това е друга тема, аз и колегите ми не го разбираме.

Още по времето на соца се създаде нагласата, че музикантите са привилегировано съсловие, че  печелят много и живеят безгрижно. Така ли е и сега?

Още битува тази представа. Явно на някои им е удобно така да мислят хората. Стане ли дума за пари за култура, реакцията е „Тия още ли искат, не се ли нахраниха!“ А има бедстващи музиканти, да не говорим за колегите от т. нар. сериозна музика, където положението е още по-отчайващо.

Да се върнем към алтернативата интернет. Вие в момента също правите проект там, наречен „Шерифа и старите кучета“.

Направихме го заради карантината. В музиката не е като в живописта и скулптурата, където можеш да продаваш в мрежата и това да те освободи от посредници и комисионери. При нас хората спряха да купуват музика на носители. Навремето със „Стил“ правехме по 100 000 тираж на плоча. Интернет е страхотно нещо, но там пиратството и торентите за безгранични, за музика не плаща никой.

Няма как да пропуснем и вечната тема с пенсиите на музикантите. Изгоря ли целият ви трудов стаж?

Това е най-голямата излагация на държавните ни ръководители! Изгоря и в буквалиня, и в преносния смисъл на думата за всички, които са работили за "Концертна дирекция". Аз лично загубих 15 г. трудов стаж. Да не говорим за Васил Найденов, за оркестранти, техници. Министерството дава пожизнени месечни награди, но на подбрани от тях хора, невинаги с особени заслуги.

Трудов стаж вече може да се докаже и със свидетели.

Трябва да съдим държавата, а ние сме индивидуалисти. Повечето от нас имат пенсии по 180 лв., но не можем да се обединим и да потърсим правата си.

Разгвора води Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във