Банкеръ Daily

Позиции

Глобалните банки са непревземаеми крепости

Джейми Даймън

Главният изпълнителен директор на "Джей Пи Моргън Чейз" - Джейми Даймън - се безпокои от растящата заплаха за банковата му империя, идваща от конкурентите в сферата на разплащанията и на потребителските банкови услуги.

Онлайн системата за плащания "Пей пал" е по-голяма от всички банки в света, оплаква се Даймън. А оценката на конкурентната "Скуеър" е 220 млрд. щ. долара. Даймън се страхува също и от "Страйп", "Ант", "Виза" и "Мастъркард". Както и от големите технологични играчи: "Гугъл", "Епъл", "Амазон" и "фейсбук", които разработват собствени платежни системи, използващи собствени платформи и данни.     

Шефът на най-голямата американска банак изглежда притеснен, че по някакъв начин тези нашественици ще проникнат през рововете, с които е защитил финансовия си замък, чиято пазарна оценка е почти 500 млрд. долара и който генерира по 40 млрд. щ. долара чиста печалба годишно.   

Според Уилиям Коуан - бивш инвестиционен банкер, който в момента работи по книга за възхода и падението на "Дженеръл илектрик", подобна опасност не съществува и банковите инвеститори изобщо не трябва да се тревожат.

Просто защото вече е изключително трудно да се победи утвърдена банкова практика. А бариерите за достъп до глобалния банков сектор са станали толкова стабилни и обхватни - между стриктното регулиране, огромните капиталови изисквания, гигантските баланси и лоялността на клиентите - че напомнят за приличащи на картели крепости. Тук господин Коуан причислява и много европейски банки, които все още не са се възстановили напълно от финансовата криза през 2008-а.  

Авторът коментира за "Файненшъл таймс" примера с основаната през 1856-а "Креди Сюис". 

През последните две години швейцарската банка получи три тежки рани (които си нанесе сама), които навредиха на репутацията й, предизвикаха смяна на мениджърския екип и поставиха под въпрос умението й да управлява риска. Първата беше през 2019-а, когато избухналата необяснима вражда между тогавашния главен изпълнителен директор Тиджан Тиам и шефът на банковото поделение за управление на лични състояния Икбал Кан, ескалира в "шпионски гейт" и преследване на Кан по улиците на Цюрих. След това дойде скандалът с Greensill Capital - провалила се инвестиционна схема, която може да струва на богатите клиенти на "Креди Сюис" около 3 млрд. долара. Месец по-късно се случи фиаското с Archegos Capital Management - колабиралият фамилен офис за частни капитали. От него швейцарската банка загуби 5.5 млрд. долара - най-много от всички компании от Уолстрийт - от заеми, които вероятно няма да си върне. 

В момента "Креди Сюис" поправя имиджа си с нов председател и нов главен изпълнителен директор, както и с изцяло обновен управителен комитет. Акциите й са загубили почти 15% през 2021-а. За разлика от нея, книжата на "Джей Пи Моргън Чейз", "Голдмън Сакс груп" и "Ю Би Ес" са поскъпнали, съответно с 25%, с 51% и с 23 процента. 

Въпреки това никой не очаква, че "Кред Сюис" ще последва участта на "Лиймън брадърс".  

Коуан привежда няколко примера в подкрепа на това твърдение. "Джей Пи Моргън Чейз" премина с минимални емоции през търговския скандал с "Лондонския кит" (бел. ред. - Бруно Иксил, загубил грубо 2 млрд. долара от неоторизирани сделки през 2012-а). "Голдмън Сакс" все още не е усетил никакви последствия след уреденото глобално споразумение по криминалното обвинение за ролята си в ограбването на държавния фонд на Малайзия 1MDB. "Моргън Стенли" пък изобщо не пострада от собствената си загуба на стойност 1 млрд. долара от Archegos Capital Management или от колосалните 9 млрд. долара, с които я ощети нейн търговец през 2007-а. Нещо повече, тези компании са по-мощни и по-непревземаеми от всякога. 

Заплахата за глобалните банки изобщо не идва от увредена репутация, лоши преценки или дори от криминално поведение, смята бившият инвестиционен банкер. Просто защото те са извоювали прекалено доминиращи позиции.

За Коуан истинският банков "убиец" е утвърдената практика да теглят краткосрочни заеми и да отпускат дългосрочни.   

Банковото дело е игра на доверие. Онова, което истински разстройва клиентите и потребителите е, ако не могат да получат парите си когато поискат. Това се видя по време на финансовата криза от 2008-а когато "Беър Стърнс", "Мерил Линч" и "Лиймън брадърс" изчезнаха от финансовия пейзаж в момента, в който вече не можеха да се финансират от краткосрочните кредитни пазари, до които допряха по неволя. 

Лошата новина е, че банките все още вземат краткосрочни заеми и отпускат дългосрочни. Добрата е, че регулаторите принудиха едрите акули, включително и "Креди Сюис", да натрупат по-големи капиталови буфери, да използват по-малко заемен капитал и да държат по-малко високорискови активи в балансите си отколкото преди 13 години.   

Дали "Креди Сюис" ще успее да преживее още 165 години, предстои да видим. Защото скандалите не са добри за бизнеса. Ако обаче "Лиймън брадърс" беше спасена през 2008-а (подобно на "Беър Стърнс" и "Мерил Линч"), вместо да бъде допуснато да загине на 158-годишна възраст, тя със сигурност щеше да е в цветущо здраве, а екзистенциалните и репутационни кризи щяха отдавна да са забравени, заключава Коуан. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във