Банкеръ Daily

Позиции

Германските банки - същата "стока" като италианските

Банковият сектор на Германия се нуждае от сериозни реформи. Склерозиралата индустрия бе до голяма степен неглижирана през последните 16 години от Ангела Меркел, която ще продължи да "се грижи" за нея до формирането на ново правителство - процес, който може да отнеме месеци. Страната пък би могла да използва свежата възможност, за да тласне дълго отлаганите промени в системата.

Такова е мнението на Пол Дейвис - коментатор на агенция "Блумбърг", основаващо се на анализи на утвърдени експерти и университетски професори. 

Повечето германци смятат финансите за обслужващи индустрията, а не за самостоятелен индустриален бранш, посочва Дейвис. Трансформирането на най-голямото европейско стопанство от използващ въглевороди икономически мотор в организъм, приспособен за по-зелен и по-дигитализиран свят, ще се нуждае от динамичен банков сектор, който да може да захранва инвестициите в технологии и да предлага по-добри възможности. 

Компаниите в Германия са по-зависими от банковото кредитиране от която и да е друга европейска държава, да не говорим за САЩ.

В страната има огромен брой дребни кредитори под силното влияние на регионалните политици, които могат да ги използват за обслужване на различни интереси и за протекция на неефективни фирми.

Германските банки са сред най-ниско рентабилните на Стария континент, с най-скромни капиталови бази. Те изсмукват по-големи спестявания от задграничните си конкуренти и в замяна предлагат по-ниски доходи на клиентите и оставят по-малко кеш на компаниите да финансират растежа чрез акции и облигации или чрез фондове за рискови капитали. Те не са и достатъчно силни, за да се конкурират на европейската сцена, да не говорим за глобалната.  

Докато са в този вид, има слаба надежда за успех на усилията за създаване на истински единен пазар на финансови услуги в Европейския съюз. И докато промените не се случат, общността никога няма да може да изгради силни и атрактивни за международните инвеститори капиталови пазари, които да заменят британския като основен финансов център, убеден е Дейвис. 

Оптимистите биха отбелязали, че социалдемократите под ръководството на Олаф Шолц, искат да дадат нов тласък на банковия проект на еврозоната, който ще отвори националните граници. Зелената партия - вероятният коалиционен партньор в бъдещото коалиционно правителство, има подобен дневен ред. Германия е най-голямата икономика на общността и би трябвало да е водещата сила към банков съюз, но поне досега не беше, посочва Дейвис.

Реформата на германската банкова система трябва да започне с консолидация, която е най-наложителна на нивото на малките регионални спестовни банки.

Необходимо е да се търси намаление на разходите в сектора чрез съкращаване на персонал и на клонове. И, не на последно място, трябва да се сложи край на политическото влияние над дейността на по-дребните кредитори. 

И други европейски пазари имат неефективно функциониращи банкови системи, но дори Италия предприема значими стъпки за преструктуриране, при това не единствено заради проблема с лошите кредити, който е далеч от решаване. Но, по оценка на Николас Верон от Института за международна икономика "Петерсън" и от институт "Брюгел", Германия е най-слабо реформираният пазар в Европа. 

Малките, поддържани от държавата германски банки, макар и незначителни поотделно, формират огромен, взаимно зависим конгломерат, заклел се да спасява всеки член в трудни времена. Взети в съвкупност, те са саизмерими с френската "БНП Париба". Общият размер на активите на тази "Финансова група на спестовните банки" е бил 2.38 трлн. евро в края на 2020-а срещу 2.49 трлн. евро за френския кредитор. 

Мнозинството спестовни банки в Германия се председателстват от избрани на локален вот политически величия - примерно кмет, сочи проучване на "Брюгел". Дейността им не се контролира от Европейската централна банка и те дърпат надолу и останалите играчи чрез неравностойна конкуренция. Шефът на надзора на ЕЦБ - Андреа Анриа, коментира миналия месец, че трайно нерентабилните кредитори свалят цените на заемите до равнища, които подяждат печалбите на всички банки и правят сектора по-рисков. Макар че изказването му визира еврозоната като цяло, Германия е шампион в тази практика.   

Германските банки притежават прекалена финансова мощ.

Около 40% от германските спестявания са в банкови сметки срещу 13% в САЩ, където основният дял от заделените средства са в пенсионни и инвестиционни фондове, по оценка на регистрираната в Лондон група за проучвания "Ню файненшъл". Това обяснява защо Германия има толкова малки пулове от дългосрочен капитал за инвестиране в компаниите чрез пазарите. Застраховките, пенсиите и други активи в страната са еквивалентни на едва 1.3 пъти БВП срещу 2.6 пъти във Великобритания и 4.7 пъти в САЩ.   

Същевременно, те са с най-слабата доходност на акция в Европа и с най-високи разходи за всяко спечелено евро, сочат оценките на анализатора на "Дойче банк" - Ян Шилдбах. В допълнение, фактът, че мнозинството от тях не могат да привлекат финансиране от капиталовите пазари в извънредни ситуации, означава, че имат слаби капиталови бази и са "постоянна, латентна заплаха за финансовата стабилност на Германия", допълва Шилдбах. Мнението му обаче се оказа прекалено еретично за шефовете му в предизборната седмица в страната и те се дистанцираха от него, анализът му бе озтеглен, а  заключенията му - отречени. 

За да се подобри икономиката на германския банков сектор, новото правителство трябва да започне с консолидация на по-дребните банки и да редуцира броя на клоновете и на персонала. Това би отслабило влиянието на отделни политици в бордовете на спестовните банки, посочва Валерия Дингер - професор по икономика в университета в Оснабрюк. И би довело до по-добри кредитни решения. 

Създаването на работещ Европейски банков съюз и впоследствие - на обединение на капиталовите пазари, е най-перспективният път към реформата. Който не може да се случи без участието на Германия. А безспорният факт, че германските банки не могат да устоят на конкуренцията без да подобрят печалбите си и да засилят балансите си, означава, че реформата трябва да започне от икономическия мотор на Европа, заключава Дейвис.  

Facebook logo
Бъдете с нас и във