Банкеръ Weekly

Проф. Александър Кьосев:

ГЕРБ стъпи върху руините на разпаднато гражданство

Борисов изгря с посланието „Аз съм прост и вие сте прости, ще ви представлявам в простотата ви“

Проф. Кьосев, горещият водопад от събития в последно време затрупа един дребен, но силно симптоматичен факт. В своя есеистична медийна творба, културната еманация на ГЕРБ - г-н Рашидов, се нахвърли върху свободомислещи представители на интелигенцията с лексика и стилистика от епохата на народната власт у нас или на културната революция в Китай. Това е добър повод да погледнем в по-широка рамка: какво донесе и какво ще остави на нацията явлението ГЕРБ?

Ще говоря като културолог. В устата на г-н Рашидов думата културолог кой знае защо звучи иронично. В момента е важно да запазим мащаб. На фона на това, което се случва в държавата, Рашидов е дребен проблем. Г-н Рашидов е незначителен човек и фигурата му ще бъде забравена скоро. И писмото му щеше да бъде смешно, ако не беше симптом. Текст с брутален, просташки и кафяв медиен език, но подписан от институцията Народното събрание - чрез Комисията по култура и медии, която този човек управлява. Това е истинският скандал. Той надскача ръста на самия Рашидов, неговите страсти, неговият махмурлук, неговата вендета. Става дума за това, че най-висшата институция у нас – законодателната, започна да говори с езика на мутра.

Това отпечатък на явлението ГЕРБ ли е?

Първо трябва да си обясним защо хората са избрали това явление и защо то управлява страната вече повече от 10 години. При очевидната буквална и морална корупция, която цари в тази партия.

С какво ГЕРБ спечели народните сърца?

За разлика от политолога, културологът изследва бавни и невидими процеси, течащи под повърхността, процеси, свързани с кодовете. За илюстрация - една такава промяна на кода е създаването на кирилицата, което е фундаментална промяна. Върху кодовете стъпва легитимацията на властта, стъпват партиите, гражданите с тяхното поведение. Свидетели сме как българският преход промени и подмени кодовете. В самото начало гражданите, които се борят за демокрация от либерален тип, за законност и конституционност, за свобода на медиите, застанаха срещу тези, които желаеха запазване на статуквото. Тогава изборите представляваха граждански жестове. Постепенно този граждански код беше променен. В медиите се говори за хора, а не за граждани.

Това е закодирано в минималния граждански състав на българското общество.

Категорията гражданство деградира. Хората, които избират по убеждение, с разум и съвест, стават все по-малко. България се превърна в електорално блато, в което се избира или по клиентелистки причини, или поради директно купуване на гласове, или по медийна манипулация. Медийният език все по-малко е насочен към разума и съвестта на хората и те започват да харесват по други причини – дали някой политик е като тях. Затова Бойко Борисов се появи с прочутото послание: „Аз съм прост и вие сте прости, ще ви представлявам в простотата ви“. Забележете, той не ги представлява в техните интереси, това не е прегръдка на граждани, а патриархална каша.

През 90-те години образът на силовака ярко изгря на небосвода, децата искаха да приличат на мутри, малко по-късно се появи и обществена нужда от идентификация със силовака.

Точно така. Човекът, който е чел само „Винету“, но пък е шампион по борба или карате, стана образец. Той беше обработен от медиите, но и той обработи медиите - в общ диалектичен процес. Образът стана легитимация на българската власт в очите на негражданите, които харесват сила, сигурност, закрила, бащинско говорене и интимно фамилиарничене. Партия ГЕРБ стъпи върху основата на разпадналото се гражданство.

Значи освен превзета държава, имаме и завзето общество?

Именно. От културологична гледна точка обществото е разпаднато. Гражданството се превърна в население. Фрагментирано е на групи, за което допринесоха и социалните мрежи – всеки живее в собствения си информационен балон. Медиите отидоха в ръцете на непрозрачни собственици. Има тежко увреждане на социалната тъкан. Възстановявнето на гражданството ще бъде много дълъг процес. Това е големият грях на т. нар. елити. Хората се почувстваха предадени от своите лидери, които не можаха да намерят големите цели. Иван Костов, примерно, беше изключителен лидер и държавник, с огромни постижения. Но пропусна едно – моралното прочистване на обществото, чрез отваряне на досиетата и лустрация. И това се оказа фатално. Ето тук се появи ГЕРБ. Официалната държава стана зависима от дълбоката държава. Олигарсите превърнаха политическите представители в кукли.

По площадите днес наричат България "Дебеландия" и "Дебелария".

Когато един народ няма оптимистичен хоризонт, той става хумористичен. За възстановяване на гражданството са нужни младите, образованите, учещите в чужбина. Търпението можеше да прелее и в предишни ситуации – снимките от спалнята на Борисов, „Осемте джуджета“.

По които главният прокурор отказа да вземе отношение.

Той се прави на Робин Худ, но действа селективно.

Подборен отстрел на олигарси.

Дали са олигарси, трябва да установи съдът. А за Пеевски и Доган той не си мърда пръста. Докато не се изправи срещу тях, няма да му повярваме.

Нищо не е вечно на този свят. Какво ще завещае на нацията ГЕРБ под черта? По време на карантината се говореше за три здравни „Д“-та, сега се преоткриват нови три „Д“ – дебелокожие, дебелащина, дебеловратие.

Това не е произведено само от ГЕРБ, а от целия български народ. Просто ГЕРБ стъпи върху определени нравствени навици. В момента има достатъчно обиграни сили, които искат да превземат протестите и недоволството. И да ги дискредитират.

Повече от 10 г. тази власт, със заемки от Живков, искаше да продава или да подарява „държавно щастие“, но на висока социална и културна цена. Нещо, като модела на Хъксли от „Прекрасния нов свят“.

Оказа се, че обществото е не чак толкова доволно и не чак толкова укротено. Симбиозата между държава и задкулисие се е превърнала в навик. Младата сила ще изчисти България, но няма да стане бързо.

Нашето задкулисие е зад- и надпартийно! То е непоклатимо вече 30 години, независимо от политическите промени. Къде е гаранцията, че няма да изкара още 30, под различни партийни мимикрии?

Единствената гаранция сме ние.

Как си обяснявате феномена, че хора, доскоро убедени демократи, които някога бяха противници на автократизма, сега изпитват съчувствие към политическите проблеми на Борисов?

Страхът от Нинова е глупав, тя е явление от миналото, а БСП деградира пред очите ни. Както ГЕРБ е имитация на дясно, така БСП е имитация на ляво. Такава опасност не съществува. От друга страна, умните хора не развиват Стокхолмски синдром. Остава един елементарен опортюнизъм. Установил съм, че хората не правят толкова директни компромиси, колкото лъжат себе си и винаги се противопоставят на някого. Една от най-работещите автоидеологии е обвинението на опонента в лицемерие.

 

Разговора води Емил Янев

 

Снимка: Проф. Алекандър Кьосев, културолог, филолог,преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във