Банкеръ Weekly

Господин Тонев:

ГЕРБ не е десница нито в ценностно, нито в управленско отношение

Господин Тонев е преподавател и преводач, бивш депутат от ОДС 1997-2001 г., председател на Българска демократична общност.

 

Г-н Тонев, актуалните политически събития и у нас, и по света показват, че сред българската общественост съществува трайно объркване в разбирането на понятията „дясно“ и „ляво“. На какво се дължи разминаването?

Основно, защото живеем в посткомунизъм. След промяната на 10 ноември 1989 г. бившата комунистическа партия реши да завземе политическо пространство, което й подхожда и остави другия терен на демократичните партии.

Да кажем ли, че БКП зае дясното пространство и остави лявото на демократите?

Зае лявото пространство.

Да, но го зае като собственик на всички средства за производство.

По онова време имаше дръзновени изказвания как демократичните сили ще премахнат БКП от политическата сцена и всички останали ще се разположат според светогледа си. Стана точно обратното. Всички малки организации от СДС изчезнаха, а бившата комунистическа партия остана на доста стабилна позиция.

Неслучайно казвам, че те заеха дясното пространство - от началото на прехода досега наследниците на БКП икономически са най-дясната политическа сила у нас.

Да, те бяха собственици и на властта, и на капиталите и използваха прехода в своя полза.

Те въведоха в действие и най-десния политически инструмент – плоския данък.

Всяка политическа сила се определя спрямо нейните светогледни насочености.

Не се ли определят по отношението им към собствеността върху средствата за производство?

Ако погледнем реално, повечето партии в големия някога СДС бяха левоцентристки или центристки. Десни партии там нямаше. Това пространство им беше предоставено поради подменената идеологическа битка. Тъй като наследниците на БКП бяха собственици на големите обществени ресурси, тяхната политическа линия беше да ги запазват и трансформират. Много бързо отхвърлиха идеологията и станаха предводители на трансформацията. Лех Валенса нарече този светоглед репичка – тънка червена кожичка и белезникаво съдържание.

Хората днес са изключително чувствителни към актуалната съвременност. Как звучи този анализ, приведен към днешна дата? Съществува ли реален десен сектор у нас?

Ако има десен сектор, той е твърде малък, при това е само либерален, центристки. Всичко останало е мъгла. БСП зове себе си лява, а е съчетание от леви импулси, супербогати функционери и някакви консервативни елементи. ДПС се самонаричат либерали, а всъщност са етническа партия, която винаги е била близо до властта. ГЕРБ, партията на властта, е заела дясното пространство, но нито в ценностно, нито в управленско отношение е консервативна християндемократическа десница. Ако говорим за понятието десница, това засега е само представа.

Дясната идеология има ли социална база у нас като застъпница на индустриалния капитал?

Ако погледнем избирателния корпус на западноевропейските християндемократически партии, ще видим нещо любопитно. Те защитават някои основни тенденции. Първата е защитата на реда и сигурността. Второ, когато управляват, те намират разбиране сред целия бизнес – едър, среден и дребен. Трето, това са управленията, които най-добре защитават интересите на пенсионерите.

Някои от тези белези обикновено се приемат за леви.

Точно така, ние приемаме това за лява политика. Анализът на обществената подкрепа показва, че десницата има много широка социална база, докато левите защитават равнопоставеността между жените и мъжете и някаква мнима справедливост.

Може би затова в много европейски страни десните партии дублираха себе си и така изтласкаха социалдемократите и социалистите.

Определено е така. Християндемократите се модернизират, загърбват част от политическото си наследство, за да си отворят път към новите поколения в градския начин на живот. Неизбежно това отнема електорат от левицата и оставя пространство за зелените.

Защо в Европа така бурно се развихри десният популизъм? Защо образованите европейски избиратели добиха остра нужда от продавачи на въздух?

 

След като Фукуяма оповести края на историята през 90-те години, двете основни зарази станаха политическата коректност и мултикултурализмът. Голяма част от ниската средна и работническата класа видяха своите позиции като застрашени. И намериха упование в популизма, който обикновено е вдясно. Странното е, че партия като Фидес на Орбан е популистка, но същевременно е и член на ЕНП, въпреки диаметралните различия в принципите.

 

ГЕРБ какво представлява в този смисъл?

ГЕРБ е типично властово образувание – познаваме ги само откакто са на власт и затова е трудно да бъдат анализирани извън властта. Основният мотив в тази партия е правенето на кариера, с което много наподобява БКП от годините на народната власт. Когато отиде извън властта, тогава ще разберем дали в ГЕРБ има сплотяващи елементи. СДС и НДСВ без власт останаха празни черупки.

Общественото око вижда в партия ГЕРБ тържество на привилегиите, йерархия на зависимостите, демокрация на клиентелизма, оцеляване срещу послушание.

Това го виждат и тези, които са решили да се възползват от ситуацията. Тук няма политически избор. Народопсихологията показва, че у нас има ясно увлечение към близост до силата и властта. И Иван Хаджийски го отбелязва. Ако говорим за автентичната християндемократическа десница, тя винаги е умерена, търсеща баланса и човешката мяра, а държавата се оттегля едва тогава, когато е създала добри устройствени правила.

Очевидно истински десен проект у нас може да се гради изцяло „на зелено“ – в момента не се виждат никакви наченки на това, за което говорите.

Само една отворена десница има политическо бъдеще. И разбирането за единно общество без дълбоки различия – това е най-важната мисия на българския президент, който и да е той. Датата 9 септември 1944 г. е ярък пример за това разделение, а истината е една. В голяма част от Източна Европа тези проблеми са преодолени - 90% от поляците, например, смятат, че комунизмът е зло! България има нужда от християндемократическа десница и социалдемократическа левица – нормално дясно и нормално ляво.

Това не е ли утопично? Нашето общество непрестанно чака чудотворци и не желае да мисли за след пет или десет години. Търсят се бързи спасители и резки триумфи, а създаването на нормалности изисква усилия, време, търпение.

Така е. Но нямаме шанс да постигнем възможното, ако не се стремим към невъзможното. Затова отстраняването на днешните елити е в интерес на цялото общество.

Изтичането на хора е катастрофално за държавата.

Губим младите, които са моторът за развитие на обществото.

Голяма част от тези хора показаха чрез протестите, че се интересуват от България и нейното бъдеще. Виждате ли сред тях проектът за истинската десница и модерната левица?

В копнежа към по-доброто, на политическия терен има два ресурса. Единият са тези милион и половина зад граница. Другият са тукашните млади до 45 години, които сега виждат като пример за просперитет единствено снимките как се целува ръката на вожда.

Разговора води: Емил Янев

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във