Банкеръ Daily

Позиции

Finita la comedia

Александър МАРИНОВ

 

Plaudite, cives, plaudite, amici, finita est comoedia

(„Ръкопляскайте, граждани, ръкопляскайте, приятели, комедията свърши”) По този начин актьорите в древния Рим се обръщали към публиката след края на представлението.

Българските партии поднесоха на обществото поредната си (траги)комедия. Може би очакват аплодисменти, но реакцията на „публиката” ще стане ясна на предсрочните избори през есента (дори по чудо да се сглоби някакво мнозинство, отлагането ще е за кратко). Нека обаче добавим, че съвременната употреба на израза има и друг смисъл – когато приключат съмнителни или недостойни действия, идва време да се каже „Играта свърши, сега всичко ще си дойде на мястото и всеки ще си получи заслуженото.”

Интригата на пиеската, започнала с падането на управляващата коалиция, преминала през провала на първия мандат и стигнала до фарса с третия мандат на БСП, не е главно в неуспеха да се състави правителство, което да управлява страната в тези тежки времена. При наслагването на толкова много кризи и най-вече с оглед дълбоката системна криза на българската партийно-политическа система, този резултат не е изненадващ. У нас властогонци много, но твърде малко са доблестните политици, готови да носят бремето на управлението в името на обществото.

И все пак

резилът надмина и най-смелите очаквания.

Не става дума за „риалити шоуто” от заседанието на „Демократична България”, а за истинската природа на явлението „задкулисие”, което толкова често употребявахме през последните години. Смятахме, че задкулисието представлява мрежа от невидими връзки и лостове, чрез които някакви могъщи потайни кръгове дърпат конците на политиците и институциите ни. Истината е много по-тъжна – самата природа на съвременната българска политика е задкулисна и непублична. В смисъл, че политиците се преструват на загрижени за обществото, а всъщност мислят само как да се докопат до властта и после да я задържат с всякакви средства. Така партийно-политическата върхушка сама се превърна в мощен потаен задкулисен кръг, а това е наистина впечатляващо превъплъщение.

Би могло да се възрази, че в представлението актьорите играят роли, т.е. по дефиниция се преструват на такива, каквито не са. Но тук е голямата разлика между добрите актьори и добрите политици – на първите им плащаме, за да се преструват умело, а на вторите – за да изпълняват адекватно поетите пред избирателите ангажименти. Когато избраните от нас представители започнат да се преструват, че управляват в наш интерес, а всъщност гонят своите интереси, тази комедия неизбежно завършва със смях през сълзи (ако не и по-зле).

Вярно е, че отново случихме на бездарни актьори, които играят сценката по нескопосан начин. Единственото талантливо изпълнение бе

искрената размяна на обидни епитети.

Какво да се прави - на нашите политици простотиите им идват отвътре, независимо какви лъскави дипломи имат. Големият въпрос обаче не е в конкретните изпълнители, а в системата, по законите на която година след година сме безпомощни зрители на едно и също представление. Както вече бе посочено, кризата на българската политика е системна, следователно, нужни са спешни и същевременно радикални (в смисъл некозметични) системни действия.

За съжаление, спешността едва ли ще се получи. След конската доза разочарования през последната година, първата реакция, която ще видим на изборите наесен, вероятно ще е смесица от ниска активност и частично преливане към (на външен вид) антисистемни формации. Но тъй като терапията неизбежно ще бъде продължителна и мъчителна, по-добре е да изтърпим емоциите да улегнат и да се съсредоточим върху наистина важните стъпки. Още повече, че единствените сигурни редовни избори в едногодишен хоризонт са местните и именно от тях трябва да започнем. За това има и друго важно основание – нормалната, ефективна политика и способните да я правят политици винаги израстват отдолу, от местните общности. Парашутирането от небесата на блестящи „открития” почти винаги води до плачевни резултати. Финалът в стил deus ex machina (по волята на боговете) работи само в древногръцките трагедии.

Безславният крах на четворната коалиция и най-вече на широко усмихнатата част от нея би трябвало първо да насочи вниманието ни към големия порок на българската политика – пълното и арогантното пренебрегване на принципите на отчетност и отговорност на властимащите пред обществото. В момента този порок е продукт не на лошотията на конкретните действащи политици, а на недостатъците в Конституцията и законите на страната ни, както и на

дефицити в политическата ни култура.

След като видяхме правителство, което падна от власт преди дори да започне да подготвя своя мандатна програма (впрочем изисквана по закон), и при това не носи никаква отговорност, явно са нужни съответни нови и доста строги норми. Например, поправки в Конституцията и съответна нова законова регламентация на процеса на планиране, изпълнение, отчитане и носене на отговорност в дейността на изпълнителната и законодателната власт. В редица развити държави това отдавна е факт.

Второ, необходими са писани и неписани норми за механизмите на подбор и издигане на публични ръководители – както в правилата на институциите, така и в дейността на политическите партии. Трябва решително да се пресече възможността кандидатите за висши държавни постове да бъдат лансирани неизвестно как, или, в частност, този, който ги е лансирал, да се прави на ни лук ял, ни лук мирисал. Разбира се, тук без решителната намеса на волята на избирателите няма да се мине. Да се надяваме, че учейки се по трудния начин, все пак ще извлечем някакви поуки от болезнените неща, които преживяваме и тепърва има да понесем.

Трето, налага се да се върнем към

съживяване на основополагащия принцип

на демокрацията – народния суверенитет. Да подчертаем – суверенитетът на българския народ. В голяма степен днешните ни беди идват от това, че значителна част от политиците ни разчитат главно на подкрепата от външни фактори и поради това се съобразяват с тях, а не с формалния върховен суверен. Доколкото България (поне по Конституция) е суверенна държава, това е недопустимо. Никакви словесни еквилибристики относно не знам си какви ценности и цивилизационни избори не бива да ни отклоняват от тази основа. Това налага най-после и на стратегическо държавно равнище да се формулират националните интереси като условие за добруването на българския народ, а не с оглед снизходителното одобрение от някои пореден „голям брат”. Все пак съюзите, в които участваме, трябва да обезпечават националните интереси, а не обратното.

А иначе, комедията наистина свърши и е редно тези актьори да получат заслужената оценка. Но не на измислени „театрални критици”, а на реалната публика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във