Банкеръ Daily

Позиции

Федералният резерв е виновен за всички балони

Преди година експертите обясняваха, че  ръстът на модерната финансова система е станал зависим от балансите на централните банки и коментираха защо за пазарите е жизнено важно Федералният резерв да предприеме  пореден кръг от монетарни стимули. Председателят на щатската централна банка Джеръм Пауъл пък досега се оказва достатъчно гъвкав, за да спре редуцирането на баланса на управляваната от него институция, което бяха готови да направят предшествениците му Бен Бърнанке и Джанет Йелън. Всъщност, Пауъл бе принуден да поднови паричните инжекции заради кризата на репо-пазара, която "пришпори" Федералния резерв да вкара допълнително 400 млрд. щ. долара във финансовия сектор и да увеличи баланса му с около 10% от средата на септември до края на декември 2019-а.

Междувременно  "адвокатите" на щатската централна банка се опитаха да убедят обществеността, че в случая не става въпрос за парични стимули. Действително, тези операции не включват директни покупки на американски дългови книжа, но все пак водят до значително увеличение на количеството на краткосрочните  щатски ДЦК. Което прави разликата между "QE" и "не-QE" доста мистериозна, защото ликвидността нараства, а успоредно с това намалява натиска върху финансирането и се редуцират системните рискове. В резултат, цените на активите-спасителни убежища, каквито са десетгодишните щатски облигации, падат, а рисковите активи, каквито са акциите - поскъпват.

Икономистите измерват ликвидността с количеството  на средствата, които преминават през традиционната банкова система и през пазарите за репо и суапови сделки. Световната кредитна система все повече разчита на последните два "парични пазара на едро". Много често - с активното участие на централните банки в тях. От няколко години те се "подгряват" от мощен приток на корпоративни и институционални кешови количества, осигурявани от богати на парични постъпления компании, на мениджъри на активи и хеджингови фондове и от бизнеса на търговците на финансови производни, на държавните фондове и на мениджърите на валутни резерви.

Днес общият размер на тези средства надхвърля 30 трлн. щ. долара - далеч повече от наличностите в банковите системи. Това принуждава притежателите им да инвестират в алтернативни краткосрочни сигурни активи. И при липса на инструменти от публичния сектор, каквито са щатските ДЦК, частният бранш трябва да пристъпи към създаването на краткосрочни продукти, познати като репо-споразумения и гарантирани с активи търговски книжа. Механизмът на репо-сделките "пакетира" "сигурните" активи като правителствени облигации, чуждестранни валути и корпоративен дълг с висок кредитен рейтинг и ги използва като застрахователни инструменти, срещу които да тегли заеми. И докато кредитният риск в този случай донякъде намалява , опасността да не могат да се рефинансират позициите, остава.

Същевременно, пазарите са прикрепени към политиката на лихвените проценти, които би трябвало да контролират темпото на реалните капиталови разходи и чрез тях - бизнес цикъла. Поне така пише в учебниците. Светът обаче се движи напред. И на западните финансови системи би трябвало да се гледа по същество като на механизми за преразпределение, доминирани от тези гигантски парични пулове, които се използват по-скоро за рефинансиране на съществуващите позиции, а не за набиране на нови пари. И новите капиталови разходи се изместват от нуждата да се предоговарят огромни дългови товари.

Ако задълженията не се отпишат, те или трябва да се погасят, или по някакъв начин да се рефинансират. Проблемът е, че голяма част от новите заеми, поети след финансовата криза от 2008-а, не само че няма да се  изплатят, но, което е особено тревожно - стават все повече. Последните оценки предполагат, че равнището на световния дълг в момента надхвърля 250 трлн. щ. долара, което е еквивалентно на 320% от глобалния БВП и грубо - два пъти повече от световната ликвидност, която е  130 трлн. долара.

 

 

Тази рефинансираща роля означава, че количеството (ликвидността) има по-голямо значение от качеството (цената или лихвените проценти). Централните банки играят ключова роля за формиране на ликвидността или за този финансов капацитет като увеличават или редуцират балансите си, а в САЩ това е свързано тясно с операциите "QE" на Федералния резерв. И тъй като за по-гладкото рефинансиране на световното дългово време ще е необходима все по-голяма ликвидност, тези парични стимули ще останат. И трябва да се очакват QE5, QE6, QE7 и т.н.

Ако се върнем назад, ще видим, че увеличената ликвидност е задвижила много лодки, но същевременно е надула и ред балони на пазарите на активи, приключили печално през 1974-а, 1987-а, 1989-а (в Япония) и през 2000-а. От тази гледна точка размерът на последните интервенции на Федералния резерв трябва да бъде разбран. През миналата година на щатските пазари се изля най-мощния ефективен приток на ликвидност за последните повече от 50 години. Тя вече се разпространява по света, а глобалните борсови индекси регистрират шестата си най-успешна година в историята. 

В този смисъл е добре да си спомним думите на бившия главен изпълнителен директор на "Ситигруп" - Чарлз Принс, в навечерието на финансовата криза от 2008-а, че финансовите играчи "все още танцуват". И може би е добре да се наслаждаваме на партито. Но да танцуваме по-близо до вратата.

 

P. S.

Позицията е на Майкъл Хауъл - управителен директор на независимата фирма за управление на фондове CrossBorder Capital

Facebook logo
Бъдете с нас и във