Банкеръ Daily

Позиции

Еврозоната има нужда от "лоша банка"

Андреа Енриа

Пандемията е възможност да се изчистят и укрепят отслабените от кризата европейски банки. Такава е позицията на Андреа Енриа - председател на надзорния борд на Европейската централна банка, която той сподели за "Файненшъл таймс" през седмицата и която "Банкеръ" предлага на читателите си. 

 

През последните седмици мораториумът върху банковите заеми изтече в някои държави от еврозоната и, учудващо, плащанията се подновиха с нищожен брой засечки. Макроикономическата перспектива обаче е несигурна и не трябва да се изключва слабо възстановяване със значително натрупване на лоши заеми.

ЕЦБ е изчислила, че при суров, но напълно възможен сценарий, необслужваните задължения на банките от еврозоната могат да достигнат 1.4 трлн. евро - доста над равнищата от финансовата криза през 2008-а и от дълговата криза в блока на еврото през 2011-а. 

Заради това, надявайки се на най-добрия развой на нещата, трябва да сме подготвени за най-лошия. И трябва да се справим по-добре отколкото при предишните кризи.

Банковият съюз помага за осъществяването на тази амбиция, а компаниите за управление на активи са инструмент, който ще позволи да се избегнат предишните грешки. 

На първо място, трябва да се процедира по-бързо с необслужваните заеми - качеството на активите на банките от еврозоната все още не е достигнало предпандемичните си равнища.

Все пак, известен напредък има: Европейският банков орган и ЕЦБ са разработили практически указания, изискващи от кредитните институции да управлята по-активно проблемните кредити. Нова нормативна рамка гарантира прогресивни преоценки на губещи активи. 

Досегашният опит пък показва, че когато компании за управление на активи се използват след кризи, банковите баланси се изчистват по-бързо с по-ефективно възстановяване на възможността им да кредитират. 

На второ място, наложително е да се използва и възможността за по-дълбоко преструктуриране на банковия сектор.

Огромни количества пари на данъкоплатците се използват за ликвидиране на последиците от финансови и държавни дългови кризи. Европа обаче не успява да използва ефективно консолидацията, за да премахне съществуващата пренаселеност и да стимулира радикално преориентиране на бизнес моделите. Поради което днес имаме нестабилен европейски банков сектор с минимално възможните пазарни оценки на банковите акции. 

Компаниите за управление на активи обаче могат да комбинират подкрепата си с подходящи условия за банките, обременени от несъбираеми заеми, и по този начин да "се отпушат" така наложителните подобрения на бизнес моделите им.  

На последно място, крайно необходим е интегриран европейски отговор вместо цял набор от некоординирани национални инициативи.

Банките в еврозоната са сегментирани съобразно националните линии на бизнес, което ги прави по-уязвими и по-ниско ефективни. Външният за системата пандемичен вирус и симетричният шок от него създава благоприятни условия за общоевропейска инициатива. 

В случая не става въпрос да се помага на банките да поемат прекалени рискове и да ги управляват лошо. Целта е да се позволи на европейските кредитни институции да подкрепят жизнените домакинства, дребния бизнес и фирмите и да се ускори така необходимата трансформация на еврозоната към по-зелена и по-напреднала в технологично отношение икономика без банки, обременени от несъбираеми вземания.  

Ефективното решение е европейска компания за управление на активи. Или, като алтернатива - мрежа от национални дружества, която също би подкрепила икономическото възстановяване, ако се изгради по подходящ начин. За да проработи, са необходими поне два елемента, които да закрепят която и да било мрежа на равнището на Европейския съюз: финансиране и оценяване. 

От финансирането, осигурявано или гарантирано от централен орган всяка национална компания за управление на активи, независимо от местоположението си, ще печели от кредитната оценка на общността и ще получи по-благоприятен достъп до пазара. Същевременно, обединяването на финансовите ресурси налагат методология и данни за стандартизирана оценка, формираща цената, на която необслужваните заеми се прехвърлят от банките на паричния мениджър. Тази комбинация ще помогне да се постигне правилния баланс между загубите, които ще понесат кредиторите коато прехвърлят проблемните си заеми на външно дружество, както и средносрочната рентабилност на схемата. Директният достъп до нея би трябвало да е ограничен за банките, които, по оценка на надзорниците им, имат жизнен бизнес модел и могат да преминат със собствени сили през кризата. Другите играчи могат да участват при стриктни условия, включително решително преструктуриране.  

В почти невъзможния случай когато подобна схема приключи на загуба, би могло да се ограничи или дори да се предотврати мултинационализацията й на територията на съюза. И загубите да се поемат на национално равнище от банките, които са създали схемата. 

Такава инициатива може да се разработи въз основа на съществуващата правна рамка на Европейския съюз и на държавните нормативи на страните членки. Трябва да има и готовност да се направят правни корекции, ако се налага. 

Повече от очевидно е, че залозите са високи. Еврозоната не може да си позволи банков сектор, който ще се бори с години с последствията от сегашната криза. Нито банкова система, която е неспособна да подкрепи трансформацията на икономиките на държавите от общността.  

Facebook logo
Бъдете с нас и във