Банкеръ Daily

Позиции

Европейският банков сектор има нужда от Big Bang

В днешния, отчаяно нуждаещ се от растеж, свят си струва да си спомним, че Европейският съюз е втората по големина икономическа общност и тя може да играе ключова роля за възстановяването на глобалното стопанство. За съжаление, единният европейски пазар не е напълно интегриран, особено по отношение на услугите, включително и на финансите. И са необходими смели стъпки, за да се ползват в пълен обем икономическите облаги от общия пазар в банковия сектор. 

Такава е позицията на германския професор по икономика Аксел Вебер - председател на "Ю Би Ес", бивш управител на германската "Бундесбанк" и бивш член на Европейската централна банка, която той излага във "Файненшъл таймс".

 

Според Вебер, за компаниите от сферата на финансовите услуги, които искат да обслужват клиенти на територията на общността, ЕС прилича по-скоро на конгломерат от 27 различни пазари, всеки от които има собствен регулатор плюс още един - 28-и - на върха. И макар че беше създадена зона за единни европейски разплащания и ядрото на банков съюз, се запазват значителни разногласия и фрагментация. 

В резултат, стотици милиони потребители и компании в ЕС и цялата икономика на блока не могат да ползват пълноценно възможностите на единния пазар. По-голямата финансова интеграция не само ще облагодетелства хората и стопанството, но ще проправи пътя за прекалено забавилата се консолидация на европейския банков сектор и ще помогне за унифицирано въвеждане на монетарната политика. А това ще разкъса порочния цикъл, обвързващ банките и правителствата, който лежи в основата на дълговата криза в еврозоната от 2010-а. 

За да се ускори флегматичният процес на органична интеграция и консолидация, ЕС се нуждае от регулаторен "Биг Бенг", който да преоформи европейския финансов сектор така както осъщественото от правителството на британския премиер Маргарет Тачър през 1986-а дерегулиране промени лондонското Сити и финансовия пейзаж на Острова.

Време е един европейски "Биг Бенг" да въведе напълно завършена банкова рамка на ЕС за трансграничните банкови групи, изградена върху пет основни стълба.

На първо място, кредитните институции, които предлагат услуги в няколко държави, трябва да са под юрисдикцията на ЕС, а не на националното законодателство, включително и сключените от тях договори.

По този начин банките от общността ще могат да ползват пълноценно значителните икономии на разходи, произтичащи от обсега им на дейност, и да работят по-ефективно, ползвайки една единствена платформа. Днес това не се случва заради различия в националните изисквания срещу прането на мръсни пари и в наредбите за ипотеки.    

На второ място, пан-европейските кредитори да се контролират единствено от Единния механизъм за надзор на ЕС, а не от националните регулатори.

Това ще освободи трансграничните банки от различните норми за почтено и разумно поведение и ще позволи свободно движение на капитали и на ликвидност в рамките на банковите групи. Хармонизираното регулиране ще улесни и въвеждането и ползването на нови технологии, като мерки за цифрова идентификация, които са ключови в борбата срещу финансовите престъпления.  

Трето, трансграничните банки да използват единен идентификационен код на международните сметки (IBAN). 

В момента някои индивидуални потребители и компании не могат да прехвърлят пари през националните граници заради дискриминация срещу чуждестранните IBAN кодове. Което парализира конкуренцията и иновациите в трансграничните разплащания. 

Днес десет европейски държави все още имат национални картови схеми, които не приемат карти на други страни членки на ЕС. Иновативни услуги, като мобилни портфейли, също се предлагат единствено на национални равнища. Европейският принцип за "свободно движение на хора" трябва да е съпътстван и от "свободно движение на фондове", без бариери и без допълнителни разходи за потребителите.  

На четърто място, всяка банкова група трябва да се подчинява единствено на единна рамка за фалитите на ЕС. 

Това ще направи по-надеждни и равноправи действията по справяне с банкови колапси. В момента само най-едрите банки се подчиняват на законодателството на ЕС, ако обявят фалит. Останалите са под национални юрисдикции, които в повечето случаи не са съвместими една с друга, включително по отношение на наредбите за държавна помощ. В този смисъл първата стъпка може да е създаването на единен административен инструмент за банкови ликвидации, както предлага Единният съвет по преструктуриране на ЕС.    

На последно място, но не и по значение, тези промени могат да премахнат множеството опасения по отношение на споделянето на риска и да проправят пътя към обща за ЕС схема за гарантиране на депозитите. 

Тя ще укрепи надеждността на депозитните застраховки и, за пореден път, ще разкъса порочния цикъл банки-правителства. Единната програма за застраховане на депозитите ще е допълнителен буфер и ще гарантира еднаква степен на защита на потребителите от различните страни членки на ЕС.   

Този регулаторен "Биг Бенг" ще оформи ядрото на справедлив единен европейски пазар на финансови услуги, който да работи в полза на потребителите, на банките и на цялата икономика. 

Според господин Вебер, точно сега е най-подходящият момент за тези промени. Защото укрепването и задълбочаването на единния пазар ще позволи на ЕС да излезе по-силен и по-единен от кризата откогато и да било.

Facebook logo
Бъдете с нас и във