Банкеръ Daily

Позиции

Еволюцията на златото като задължителен актив е тревожна

До неотдавна бързото повишение на цената на златото се отдаваше по-скоро на индивидуална финансова търговия отколкото на по-широка стуктурна инвестиция, да не говорим за спад на физическите доставки или на скок в индустриалната употреба на скъпоценната суровина. Днес обаче металът предлага по нещо за всеки - още един нежелан резултат в дългия списък от прекалената намеса на централните банки във функционирането на пазарите. Техните разширяващи се интервенции за противодействие на пораженията от пандемията устройват мнозина, но и създават проблеми за тях и за стопанствата като цяло, ако рязкото и продължително икономическо възстановяване продължи да се изплъзва.   

Такава е позицията на Мохамед Ел-Ериан - главен икономически съветник на "Алианц" и директор на Queens' College, на университета в Кеймбридж - която той излага във "Файненшъл таймс".

 

След като се повишиха със 17% през първото полугодие, златните котировки бързо надхвърлиха 2000 щ. долара за тройунция и се устремиха към 2100 долара за тройунция преди на 11 август да се понижат рязко и ден по-късно да се позиционират в близост до 1935 долара за тройунция. По време на този процес интересът на инвеститорите към метала еволюира от обикновени търговски сделки с него до възприемането му по-скоро като на легитимна независима опция в дългосрочните им портфейли. Което е обяснимо, ако се погледне реалната доходност на правителствените облигации (след коригирането й съобразно инфлацията).       

Обратно на твърденията в повечето учебници, наблюдаваният спад на тази номинална възвръщаемост съвпада с ръст на очакванията за инфлационен натиск. Което прави златото значително по-атрактивен заместител на държавния дълг в два аспекта. От една страна, инвеститорите, предпочели жълтия метал, правят "по-малка саможертва", защото се отказват от сравнително скромни приходи. От друга - те се застраховат срещу драматични загуби от цената на тези облигации, ако централните банки изведнъж решат да спрат да натискът надолу лихвите или да купуват огромни количества активи. 

Златото се оказва привлекателно и по други причини и привлича почитатели с разнообразни интереси. Някои смятат, че скъпоценната суровина ще защити инвеститорите от по-нататъшното обезценяване на американския долар, други - че ще ги застрахова срещу глобална икономическа депресия и срещу колапс на фондовите борси, които отдавна са поразително отделени от корпоративните и икономически реалности. Днешният златен лагер успява да привлече дори онези, които се опитват да се защитят срещу две противоположни явления: дефлация и инфлация.  

Ел-Ериан посочва, че златото не е единственията актив, развил "биполярно разстройство".

То се наблюдава и при акциите на едрите технологични гиганти, които, като че ли предлагат всичко на всички. Те обещават растеж, основан на прехода от физически към виртуални дейности по време на пандемията, както и защита срещу низходящи движения, защото имат огромни кешови наличности, ниски задължения и положителен приток на оперативни средства. Колапсът на номиналната доходност на правителствените и на сигурните корпоративни облигации също кара инвеститорите да се питат дали високорисковите "junk" книжа биха могли да са сигурно място за парите им.   

Тези противоречащи си феномени се подхранват от увереността на инвеститорите, че централните банки ще ги защитят от големи загуби като продължат да интервенират при всеки пазарен спад.

Златото пък се превръща в актив, който всеки задължитено трябва да има в колекцията си. Което дърпа нагоре цените, защото групата от потенциални купувачи е наедряла от скромен кръг ценители до по-голям брой инвеститори, гонещи понижение на риска. И, както при повечето внезапни структурни обрати, и тук е нормално да се наблюдава първоначален ценови скок.    

Ел-Ериан предупреждава играчите да помислят за този аспект когато променят инвестиицонните си предпочитания. Просто защото са започнали да третират все по-голям брой традиционни рискови активи като по-безопасни или дори като застраховки срещу риск. В краткосрочен план това тласка нагоре цените, ускорява смяната на нагласите и кара политиците и централните банкери да мислят, че са победили пазарния цикъл. По-вероятно е обаче те да сгрешат, точно както се случи преди да избухне финансовата криза от 2008-а. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във