Банкеръ Daily

Позиции

Епохата на недоимък започва със загубата на 1.6 трлн. долара

Връзките, обединяващи глобалното стопанство в едно цяло, и обилният световен стокообмен се рушат с плашеща скорост. 

Руското нахлуване в Украйна и поредните китайски карантини в преследване на нулева заболеваемост от COVID-19 разстройват продоволствените вериги, отслабват растежа и тласкат инфлацията до невиждани от 40 години равнища. Те лежат в основата на заключението на икономическия екип на агенция "Блумбърг" да ореже 1.6 трлн. долара от прогнозата си за глобалния БВП през 2022-а.    

Това обаче може да се окаже само началото. Защото войната и заразата не траят вечно, но тлеещите проблеми на все по-разединяващия се по геополитически причини и "червени линии" свят изглежда ще се задълбочават. 

Икономистите на "Блумбърг" са провели симулация, за да определят как точно би изглеждал ускоряващия се отказ от глобализацията в дългосрочен план. А заключенията са плашещи: значително по-бедна и по-ниско производителна планета с търговски обмен, върнал се на равнищата отпреди присъединяването на Китай към Световната търговска организация. И един допълнителен удар: вероятност от по-висока и с по-големи колебания инфлация.  

Главният икономист на СТО - Робърт Купман - очаква запазване на фрагментацията и "реорганизирана глобализация", която ще дойде на определена цена: "няма да може да се ползват произведени с ниски разходи и ниски печалби продукти толкова масово колкото досега".  

През последните три десетилетия характерна черта на световната икономика е способността й да произвежда все повече стоки на все по-ниски цени. Навлизането на над един милиард работници от Китай и от бившия Съветски съюз на глобалния пазар на труда в комбинация с падащите търговски бариери и свръх-ефективната логистика, донесе епоха на изобилие за мнозина. 

През последните четири години обаче се наблюдава ескалираща поредица от пробиви. Търговската война между САЩ и Китай увеличи многократно митата; пандемията предизвика карантини и бизнес-паузи; а в момента санкциите и контролът на износа усложняват предлагането на суровини и стоки. Тези рискове изправят напредналите стопанства пред проблем от далечното минало - недоимъкът. Развиващите се икономики пък могат да се сблъскат с далеч по-острите заплахи за енергийната и хранителната сигурност, подобни на онези, предизвикали социалните вълнения от Шри Ланка до Перу. И абсолютно всички ще трябва да се справят с по-високите цени.    

Няколко числа илюстрират обхвата на новите бариери:

- митата: търговската война изпрати американските ставки върху китайските стоки от 3% на около 15% по време на президентския мандат на Доналд Тръмп;

- карантините: тазгодишният взрив на заразени от коронавируса в Китай и последвалите карантини поставиха в риск износ за милиарди долари и наруши веригите за доставки на значими компании - от "Епъл" до "Тесла";

- санкциите: през 1983-а стойността на забранените за внос или износ стоки е бил едва 0.3% от глобалния БВП. До 2019-а този дял е нараснал повече от пет пъти. Разширяващият се обхват на ембаргото, наложено след нахлуването на Русия в Украйна, и усилията на отделни държави да гарантират собственото си продоволствие като забраняват износа (както направи Индия с експорта на пшеница) тласкат още по-нагоре това съотношение.     

От гледна точка на геополитиката, случващото се е част от глобалното разделение, което противопоставя западните демокрации и свободните пазари на китайския и руския авторитаризъм.

Не е нужно обаче да се чака двата лагера да се разделят от нова желязна завеса, за да се пресметнат вероятните щети. 

Стоки за около 6 трлн. щ. долара, еквивалентни на 7% от световния БВП, се търгуват между демокрациите и автокрациите. За да илюстрират рисковете от големия разрив икономистите на "Блумбърг" въвеждат 25% мита на целия горен оборот в разработен през 2018-а модел на глобалното стопанство. Този процент е равен на максималните ставки, които си наложиха взаимно Вашингтон и Пекин, и той може да стане валиден за всички други видове противоречия, като санкциите и забраните за износ. 

Резултатът: глобалният търговски обмен пада с около 20% по отношение на сценария без разделение и като дял от БВП се връща на равнищата от края на 90-е години на миналия век преди Китай да стане член на СТО.

Промяната е огромна и травмираща.

Всичките държави ще трябва да пренасочат ресурси към дейности, в които не са толкова добри. Частта от производителността, свързана с търговията, ще бъде загубена. В дългосрочен план връщането на глобализацията към нивата от края на 90-е години на ХХ век ще направи света с 3.5% по-беден отколкото ако търговията се стабилизира на сегашния дял от БВП и с 15% по-беден в сравнение със сценария на укрепване на глобалните отношения. 

Моделът на "Блумбърг" показва, че и други 7% от съществуващите търговски връзки ще се разместят между блоковете. По-конкретно, заводи, произвеждащи стоки за американските пазари, могат да се преместят от Китай, примерно в Индия или Мексико. 

Следователно, ще има и печеливши. Преходът обаче ще отнеме време и ще доведе до тежък недостиг на доставки, респективно до период на висока и нестабилна инфлация. Или, както предупреди през 2003-а професор Кенет Рогоф - по онова време икономически съветник и директор на управлението за анализи на МВФ, "глобалната икономика днес изглежда потопена в дълга вълна от ниска инфлация, но опитът подсказва, че много фактори, най-вече - задълбочаващите се конфликти срещу глобализацията, могат да сложат край на спкойствието".  

Враждуващите лагери

Със сигурност, реалният световен разрив едва ли ще стане по очертаните ясни идеологически линии. Горните числа обаче дават представа какви рискове да очакваме.

Демокрациите могат да бъдат извинени, че се чувстват застрашени. Когато през 1983-а американският президент Роналд Рейгън нарече бившия Съветски съюз "империя на злото", авторитарните държави имаха под 20% дял от БВП. До 2022-а той е нараснал на 34%, а през следващите години, в които се очаква Китай да изпревари по икономическа мощ САЩ и Европа, съотношението ще нарасне още повече.  

Войната в Украйна показа как конкурентните политически системи заемат различни страни. Китайският президент Си Дзинпин продължава да подкрепя руския си партньор Владимир Путин, докато Европа и САЩ налагат все по-тежки санкции на Москва и въоръжават Киев.

Стават ясни и границите на рамките. Индия, която е най-многолюдната световна демокрация, продължава да купува руски петрол и оръжия. Много други демократични държави от Азия, Латинска Америка и други части на света, не са склонни да се присъединят към ръководената от Вашингтон кампания на икономически и финансов натиск върху Русия.

Независимо дали са плод на идеологическо разделение или просто на противоположни интереси в един многополюсен свят, забранителните линии са реални. 

Последните карантини и спирания на дейността на важни бизнеси в Китай са добър пример за някои трудно предвидими последствия. От една страна, те са удар върху китайския растеж. От друга - те причиняват още по-дълбоки сривове в световните продоволствени вериги, защото китайските заводи бездействат, а товарните кораби стоят закотвени на пристанището на Шанхай. 

Заплахата за американската и за европейските икономики не е ограничена до последствията от китайските карантини или на мерките им срещу Русия. Те могат да станат обекти и на ответни действия.  

Например, през 2010-а Пекин забрани износа на редки изкопаеми за Япония - жизнено важни материали за производството на електронни части. През април Москва спря природния газ за Полша и България, а от края на миналата седмица - и синьото гориво за Финландия. Ако Путин отиде още по-далеч и ореже доставките за Германия, Франция и Италия, 40% от енергийните нужди на еврозоната ще бъдат поставени в риск, което може да тласне възстановяващия се от пандемията блок в рецесия. 

Надеждата на световната общност беше, че с края на администрацията на Доналд Тръмп ще се възстановят и нормалните отношения между САЩ и Китай. Днес митата от търговската война все още са в сила, кризата от COVID-19 оказва допълнителен натиск върху продоволствените вериги, а изолирането на Русия от американските и европейските пазари задълбочава разделението. 

Интензивността на шоковете от войната и от пандемията със сигурност ще спадне. Силите на деглобализацията обаче няма да изчезнат. Което означава, че трябва да се поготвим за свят с по-нисък растеж, по-високи цени и по-големи сътресения.  

Facebook logo
Бъдете с нас и във