Банкеръ Weekly

Позиции

Един път мотика, втори път мотика …

Александър МАРИНОВ

През последните пет години политическите партии и най-вече техните (в повечето случаи) еднолични управници упорито повтарят една и съща грешка – опитват се да набират популярност и електорална подкрепа, като се конфронтират с президента Румен Радев. От това нищо не са спечелили, точно обратното – загубиха избиратели и претърпяха болезнени изборни загуби. ГЕРБ и БСП вече са настъпвали тази мотика. Предстои да видим последиците за „Продължаваме промяната“. Има основания да предположим, че тези партии, които в предизборната си кампания заложат отново на агресивно поведение към служебното правителство, а чрез него и към държавния глава, пак ще берат ядове.

Ако за ГЕРБ постоянното противопоставяне с Радев бе трайно и донякъде логично състояние, трудно е да се обясни защо от началото на 2021 г. ръководството на БСП направи всичко възможно да влоши максимално отношенията си с него. Впрочем негативното отношение започна да се натрупва по-рано, почти веднага след началото на първия мандат на Радев на „Дондуков“. Запознати твърдят, че след предсрочните избори през пролетта на 2017-та Корнелия Нинова в тесен партиен кръг е обвинявала за безславната загуба именно президента (с аргумента, че назначеното от него служебно правителство не е направило достатъчно, за да пресече изборните измами).

Но дори

на фона на разбираемата горчивина от загубата

на едни почти спечелени избори, няма как да се отрече, че тогава БСП постигна феноменален напредък и почти двойно подобри резултатите си от гледна точка на получените гласове и мандати. Този ръст в голяма степен се дължеше на ентусиазма и мобилизацията на привържениците на социалистическата партия след триумфалната победа на президентския вот и завръщането на значителен брой отдръпнали се червени избиратели. Без съмнение за тази победа заслуга имаше и Нинова, която заложи на кандидатурата на Румен Радев.

И точно тук настъпи парадоксален обрат. Вместо да капитализира по интелигентен начин потенциала за развитие на конструктивните отношения с президентската институция, ръководството на БСП пое точно в обратната посока. Постепенно отношенията охладняваха, ръководните органи и апарата на партията бяха методично прочиствани от всички заподозрени в топли отношения с „Дондуков“. След това противоречията започнаха да излизат на повърхността.

Когато избухнаха протестите след нахлуването на прокуратурата в президентството, направи впечатление, че ръководителите на БСП се включиха със закъснение и доста неохотно. Имаше оправдания, че не искат да „политизират“ гражданските протести, а и наистина не бяха особено желани от множеството на площада. Но съмненията се засилиха в следващите месеци и намериха потвърждение във факта, че лично приближени на Нинова политици, журналисти и анализатори поведоха агресивна кампания срещу президента. Истината лъсна в момента, когато в началото на 2021-а Румен Радев и Илияна Йотова обявиха намерението си да се кандидатират за втори мандат като независими.

Резултатите на левицата на редовните избори през април миналата година представляваха истинска катастрофа – загуба на половината избиратели (480 000 гласа в сравнение с 955 000 през 2017-та) и то при всеобщото мнение, че бе постигнат значителен напредък в ограничаването на изборните измами. Образно казано,

БСП настъпи мотиката и получи болезнен удар.

Причините за този провал на партията са множество и са тема на друг анализ, но със сигурност конфронтацията с държавния глава бе една от важните. Вместо обаче да бъде осъзната грешката и да се положат усилия за поправянето й, тя бе задълбочена. След назначаването на първото служебно правителство от „Позитано“ задълбочиха „твърдия курс“ и … настъпиха мотиката за втори път. На предсрочните избори през юли левицата регистрира пореден срив  (366 000 гласа или нов 25%-ов спад на гласовете само за два месеца).

Оттук насетне поведението на ръководството на БСП навлезе в жанра на сюрреализма. Отново пълна липса на самокритичност и прехвърляне на вината върху пандемията, машинното гласуване и, разбира се, президента. Преди изборите 2 в 1 през ноември враждебността към Радев достигна абсурдни мащаби. Приближени на Нинова кандидат-депутати и партийни активисти открито призоваваха да не се гласува за действащия президент, а самата тя упорито отказваше да обяви дали и кого лично ще подкрепи. Логично ударът от мотиката изкънтя за трети път, този път отбелязвайки абсолютен анти-рекорд на социалистическата партия в цялата й легална история (268 000 гласа). За два месеца БСП загуби още 100 хил. избиратели и безпрецедентно изпадна от първата тройка.

И отново реакцията бе до болка позната. Виновен пак бе Радев, само че този път защото бил създал „Продължаваме промяната“, и то не по друга причина, а за да разсипе БСП. Развитието на събитията след формирането на четворната коалиция е известно, остава да видим до какви резултати ще доведе антипрезидентският амок на „Позитано“. Както са тръгнали нещата, този път

борбата ще бъде за парламентарно оцеляване

в буквалния смисъл на думата.

Тази история представлява интерес не само от гледна точка на драмата на най-старата българска политическа партия. Тя дава повод за сериозни размисли за цялостното състояние на българската партийно-политическа система. Особено като отчитаме опитите причините за нейната криза да се търсят така, както се търси под вола теле.

Неотдавна една титулована госпожа, социолог с несъвсем научни пристрастия към градската десница, констатира, че „честото създаване на служебни кабинети в последната година и половина създава възможност на президента все повече да влияе в политиката и това в дългосрочен план може да доведе до отслабване на партийната система“. И зададе реторичния въпрос: „Не вървим ли по този начин към едно отслабване на партийно политическата система и към опасна концентрация на властта в ръцете на един човек?“

Странно – за хабилитирано лице – объркване на причинно-следствената връзка. Излиза, че президентът е виновен за това, че партиите губят доверието на избирателите и са неспособни да формират жизнеспособни и ефективни правителства. Провалят се във властта и губят последните останки от някакво доверие, а за това отново е виновен президентът. Защото много му се усладило да назначава служебни кабинети.

Ако българските партии следват подобни мъдри насоки, ударите от мотиката ще продължават да отекват. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във