Банкеръ Daily

Позиции

Държавите, които емитират собствена валута, са в преференциално положение

Могат ли правителствата да си позволят дълговете, които трупат, за да стабилизират икономиките си, поразени от COVID-19? За онези, които емитират собствена валута, няма никаква опасност.

Пандемията от COVID-19 принуди правителствата по света да харчат огромни суми, за да стабилизират стопанствата си, пише Стефани Келтън - професор по икономика и държавна политика в държавния университет "Стоуни Брук" и автор на книгата "Митът за дефицита" - във "Файненшъл таймс". Засега никой не се тревожи как ще се плаща за всичко това. Вместо това са налице военновременни равнища на разходите, които качват дефицитите и публичните дългове до нови висоти. 

Франция, Испания, САЩ и Великобритания вероятно ще приключат годината със задължения, надхвърлящи 100% от брутните им вътрешни продукти. "Голдмън Сакс" прогнозира, че съотношението на публичния дълг на Италия към БВП ще изскочи над 160 процента. В Япония премиерът Шиндзо Абе планира нови разходи "на вересия" за почти 1 трлн. щ. долара, за да защити националното стопанство с обем 5 трлн. долара, което ще тласне японското дългово съотношение доста над рекордните 237% от БВП. Като се вземе предвид колапсът на глобалната икономика, малко държави ще се спасят от дългово бреме. За развитите стопанства МВФ очаква средното съотношение на публичния дълг към БВП да е над 120% през 2021-а.    

В този смисъл съвсем основателни изглеждат тревогите за света след пандемията. Някои се страхуват, че инвеститорите ще се въздържат да кредитират закъсалите за кеш правителства, което ще ги принуди да вземат заеми при по-високи лихви. Други се опасяват от болезнени "спартански" мерки за редуциране на задълженията през идните години, което ще наложи частният сектор да затегне коланите, за да изплати публичните дългове. 

Тези страхове, според професор Келтън, са неоснователни. Защото публичният дълг наистина може да създаде проблеми при някои обстоятелства, но не представлява опасност за страните, които печатат собствени валути като САЩ, Япония или Великобритания. И това не произтича от факта, че тези държави могат в момента да ползват кредити на много ниска цена или защото по-мощното възстановяване ще им позволи да ликвидират задълженията си. 

Три са основните причини за преференциалното положение на страните-валутни емитенти. Първо, техните правителства нямат нужда да теглят заеми в собствената си валута. Второ, управниците винаги имат възможност да задават лихвените проценти на облигациите, които продават. Трето, правителствените ценни книжа помагат за укрепване на финансите на частния сектор. 

Първият фактор би трябвало да е очевиден, но често се завоалира от начина, по който държавата управлява фискалните си операции. Например, за да харчи повече, Токио просто оторизира плащанията и "Бенк ъф Джъпен" използва компютър, за да увеличи количеството необходими йени в банковата сметка. Като емитент на национална валута правителството никога не трябва да се тормози как ще плаща сметките. Действително, то може да похарчи прекалено много и да предизвика инфлационен натиск, но не трябва да тегли заем, в нашия пример - в йени. 

Ако тези разсъждения са верни, възниква резонният въпрос защо управляващите продават правителствени облигации когато са на дефицит? И защо просто не харчат без да трупат национален дълг?

Една от причините вероятно е навикът, останал от времето на златния стандарт, когато правителствата са продавали ценни книжа, така че дефицитите да не оставят прекалено много пари в ръцете на хората. Заемите са замествали валутата, която е била конвертируема в злато, с държавни облигации, които не са имали тази привилегия. С други думи, страните са продавали ценни книжа, за да намалят натиска върху златните си резерви. 

В сегашните модерни времена това не е причина за облигационните емисии. Днес заемите са доброволни, поне за държавите-емитенти на национална валута. Държавните облигации са просто лихвена форма на правителствените пари. Например, Великобритания не е задължена да предлага носеща лихва алтернатива на своята валута с нулев лихвен процент, нито да плаща пазарни лихви когато тегли заеми. Япония пък отдавна демонстрира с контрола върху кривата на доходността, че лихвените проценти на правителствените ДЦК е политически избор.  

Така че в днешно време правителствата продават облигации, за да защитят нещо много по-важно от златото: добре съхраняваната тайна за истинската същност на фискалните им възможности. Ако тя излезе наяве за широката общественост, може да предизвика призиви за "открито монетарно финансиране", с което да се платят публичните стоки. С продажбата на облигации управниците поддържат илюзията за финансова дисциплина.  

Истината е, че държавите, които емитират собствени валути, могат да харчат безпроблемно без да вземат заеми и натрупването на толкова притеснителния дълг лесно може да се избегне. Няма нищо лошо да се предложи на хората лихвена алтернатива на националната валута. Облигациите са подарък за инвеститорите, а не признак на зависимост от тях. Въпросът, който трябва да се дискутира, е колко голям "лихвен доход" трябва да платят правителствата и на кого. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във