Банкеръ Daily

Позиции

Дългият път и малките стъпки през 2022 година

Александър МАРИНОВ

 

Трудно може да се оспори извода, че с много мъки и перипетии през отминалата година най-после стъпихме на здрава почва и можем да тръгнем напред. Заедно мнозинството от българите (въпреки различията помежду си) направиха първата малка крачка, с която неизбежно започва всеки дълъг и важен път. Крачката бе малка, но с ключова стойност – не толкова заради обхвата на промяната, колкото заради възродената надежда, че можем да променим съществуването си. Ето че идва време материализираната енергия да ни помогне през новата 2022 г. да направим още няколко крачки – внимателни, но задължително подредени във вярната посока.

Неволно си припомняме една метафора на Дън Сяопин, споделена в знаменитото му интервю пред „Икономист” от 1997 година. Обяснявайки китайската стратегия на социално-икономически реформи, Дън казва: „Трябва да прекосим една бурна река и ще го направим, като на всяка крачка внимателно опипваме с крак камъните, на които стъпваме. Но в същото време неизменно ще помним, че имаме цел – да стигнем до другия бряг.”

Ако нашата стратегическа цел е постепенно да създадем обществени условия за просперитет и достойно човешко съществуване и развитие, то малките крачки в начертаната посока трябва умно, но решително да премахват капаните, заложени от установената порочна система на българската политика, т.е. на управлението на общите дела. Някои от тях, като съживяването на партийно-политическата система, изискват повече време и постепенно кристализиране на нови политически субекти (индивидуални и колективни). Други предполагат внимателно коригиране на законовите недъзи и порочните институционни практики. Това също е продължителен процес, но някои начални действия са едновременно трудни, сложни и неотложни.

Трудностите нарастват, защото сме изправени пред необходимостта да преминем между „чудовищата” Сцила и Харибда - наследените от авторитарния корупционен режим деформации и нововъзникващите нови заплахи и усложнения в международен и вътрешен план.

Възстановяването на върховенството на правото

поражда парадоксален (на пръв поглед) проблем – действията в строгите рамки на закона изглеждат по-бавни и неефективни от авторитарните инструменти на „ръчното управление”. Но парадоксът е само привиден – със своите еднолични решения бившият министър-председател не решаваше проблемите, а само ги замиташе под килима и ги отлагаше. Една част от мините, на които се натъкваха служебните правителства и продължава да се натъква новото управление, са „заложени” от бившата власт в преносен смисъл – не умишлено, а поради некомпетентност и арогантност. Така повече не може, неотложно е връщането към нормалната дейност на институциите, т.е. към спазването на правилата.

Ето защо, първата малка крачка (или комплекс от крачки), която незабавно трябва да предприеме новата власт, е възстановяването на ефективността на ключовата институция на парламентарната република. Именно Народното събрание, с инструментите на законотворчеството и парламентарния контрол (в най-широкия смисъл на думата) трябва да „отпуши” поле за необходимите промени и да блокира зловредната съпротива на бившите управници.

Тази потребност е очевидна в случая с неотложните промени във функционирането на съдебната власт, най-вече – на прокуратурата и следствието (ако приемем, че неговият пълноценен статут трябва да бъде възстановен). Колкото и смели да са действията на министъра на вътрешните работи, той и ведомството му (а и изпълнителната власт като цяло) нямат необходимия инструментариум, за да преодолеят саботажа на засегнатите огромни интереси. Тук са нужни незабавни законови промени, при това с обхват и съдържание, напълно отговарящи на ресурсите на управляващото мнозинство.

Тактическите варианти са няколко,

но трябва да се действа без забавяне и колебание. В противен случай и най-добрите намерения, заявени в коалиционното споразумение и бъдещата програма на правителството на Кирил Петков, ще останат просто пожелания. Всички и всяко действие по посока на необходимите реформи изискват именно равенство пред закона, както и справедливо и навременно правосъдие – невъзможни засега при днешния политически и икономически контрол над държавното обвинение. Както българските граждани, така и чуждестранните инвеститори и партньори се нуждаят без отлагане от доказателства, че новото управление има не само желание, но и способности да движи промените.

На подобна здрава, законово обоснована платформа трябва да стъпят и мерките на кабинета за овладяване на последиците от здравната и енергийно-икономическата криза. Колкото и да е трудна тази задача поради малкия парламентарен опит на мнозинството и безцеремонния саботаж на бившите управляващи, в основата на успешното справяне на правителството неизбежно стои организираната, добре планирана и осъществена парламентарна дейност. Алтернатива, поне приемлива такава, няма.

Накрая, по силата на международните процеси, още в следващите седмици субектите на промяната – президентът, парламентарното мнозинство и правителството – трябва да демонстрират

преимуществата на добрия синхрон

и координацията между институциите при формулиране и отстояване на националните интереси. Днес за пръв път от много години има възможност да се формулират позиции и решения, диктувани не от късогледи партийни интереси и криворазбрани репутационни изгоди, а от споделена държавническа отговорност. Възстановяването на пълноценната работа и същинската мисия на Консултативния съвет за национална сигурност при президента (фактически дезавуиран от деструктивното отношение на бившите управници) би било един добър първоначален сигнал в това отношение.

Ясно е, че ситуацията е едновременно трудна и неясна в по-дългосрочна перспектива. Предстои продължителен период на системна трансформация, в който са възможни трусове и стагнация. И все пак, няма по-добър вариант от това да продължаваме да вървим напред – с малки, но уверени крачки. Тук истинската граница минава не между млади и стари, а между можещи и неможещи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във