Банкеръ Weekly

Радан Кънев, председател на "Демократи за силна България", пред в. "БАНКЕРЪ"

ДСБ изгражда нов проект, конкурентен на ГЕРБ


Всичко, което наблюдаваме, затвърждава ужасната практика в българската политика партийният интерес да се поставя пред националния

На българите се казва, че живеят в република, но всъщност те минават от един Бай Тошо към друг Бай Тошо.


 

Г-н Кънев, възможно ли е изобщо да има ново правителство в рамките на този парламент?

- Този парламент е показал удивителна способност да сглобява тематични коалиции по интереси. За мен няма съмнение, че е възможно. Страх ме е каква ще бъде цената за българските граждани, защото тя винаги е финансова. Тези коалиции имат ясни финансови измерения - те са разпределения на кражби. И ако се тръгне отново в тази посока, страх ме е колко големи биха били кражбите. Но за да бъда напълно ясен - ние не бихме участвали нито в преговори, нито в гласуване за такъв кабинет, камо ли пък в самото правителство.

Кой има интерес от удължаване на живота на този парламент? Един от аргументите е, че така ще има достатъчно време да се промени избирателната система така, както искат българските граждани.

- Винаги се намират причини, но аз искам да кажа нещо друго. Ако бъде гласувано такова правителство и ако парламентът продължи живота си, той може да свърши добра работа. Има и какво добро да се свърши. Та ако развитието е такова, ние ще продължим да бъдем опозиция, но ще бъдем конструктивни с много голямо внимание върху процеса на превъоръжаване и модернизация на българската армия. С много голямо внимание също върху препотвърждаването на българския консенсус за участие в НАТО - защото той беше разколебан от популизма в кандидатпрезидентската кампания, върху предстоящите министерски срещи на НАТО, изобщо върху темите за националната сигурност.

Друга тема, която смятаме, че е важна и по която може да работи и служебен кабинет, но и редовен, ако има такъв, е завършването до степен на необратимост на процеса за газовия интерконектор с Гърция, защото това е една мъчително движеща се тема в българското управление.

Възможно ли е Патриотичният фронт, ако получи мандат, да направи кабинет, който да изпълнява тези ваши приоритети. От Реформаторския блок също обявиха, че държат на евроатлантическата ориентация.

- Всичко, което наблюдаваме, е затвърждаване на ужасната практика в българската политика партийният интерес да се поставя пред националния. Такъв беше жестът с оставката на Борисов. Ясно е, че той опита да повтори 2013-а, когато избяга от властта по-рано, за да може да получи максимален резултат. Сега пак това беше първата му реакция, след което явно се разколеба. Всичко е продиктувано от партийни интереси. От друга страна, в колегите от РБ-2 ние виждаме един връх на идеологическата концепция "власт на всяка цена". Сега се казва, че цената е запазване на евроатлантическия път. Аз искам да подчертая, че за ДСБ в никакъв случай Патриотичният фронт не може да бъде гарант за запазване на европейския път на България. За нас това е партията, която спечели висок резултат на президентските избори с най-откровен популизъм по темата бежанци, където не предложи нито едно решение, но непрекъснато насаждаше страхове и бъркаше в раната на основателните страхове на българските граждани. Така също и по външнополитическата тема, където системно злоупотребяваше с масовите и естествени симпатии на българите към руския народ, без да предлага реално решение на българските зависимости в икономиката и енергетиката, които са реален риск.

Как мислите, дали Борисов се уплаши, че ще получи втори шамар от избирателите на парламентарния вот, или пък от Корнелия Нинова, която даде ясна заявка, че БСП ще гони победа?

- Борисов винаги се плаши. Аз не съм виждал рискова политическа ситуация, в която Борисов да не се е уплашил. Но не мисля, че се е уплашил от Нинова, а от това, че губи гласовете на ГЕРБ, те отидоха другаде - кои към Радев, кои към Трайков, кои към Марешки, кои към Каракачанов. И ще си позволя нескромност - уплаши се от нашите силни позиции непосредствено преди и веднага след президентските избори, от факта, че ДСБ най-сетне - с голямо закъснение, тръгна по пътя на изграждане на нов проект, който да бъде конкурентен на ГЕРБ. Не мисля, че левицата е заплаха. Проблемът е, че ГЕРБ доказа, че няма сили да спрат БСП и ДПС. Те сега ни плашат с БСП и ДПС, но те се страхуват от друго - от ново обединение вдясно от центъра, което да разобличи лъжите им през последните десет години на доминация в българската политика.

Партията Ви през уикенда обсъди и предложи Договор за нова българска република. Това ли ще бъде основата, платформата на новия ви проект?

- Не. Това е документът, с който ДСБ влиза в преговори за създаване на един такъв проект. Ние не искаме да бъдем единствени, не искаме да бъдем просто ДСБ с украшения, а искаме да бъдем един от важните градивни елементи за едно широко наистина ново политическо обединение, което да начертае пътя за тази промяна, която не се случи 27 години. Така станаха вече 70 години, в които българският републикански идеал е подменен. На българите се казва, че живеят в република, но всъщност те минават от един Бай Тошо към друг Бай Тошо.

Казахте, че това ново обединение няма да бъде коалиция от типа на Реформаторския блок, а какво - някакво движение?

- Нека да видим докъде ще стигнем с изборната система, защото ако се приемат предложенията за съществен мажоритарен елемент, цялата партийна терминология, която познаваме до момента, ще стане излишна. Партиите от типа БКП и много малки БКП-та, каквито са уставно всички партии в момента в България, ще престанат да съществуват. А ще има обединения и на централно, и на местно ниво около личности, които естествено да създават съответна организация. Това е и един разумен модел на развитие. Аз не приемам идеята за 240 мажоритарни избирателни района. Но не приемам и че българите са били глупави и заблудени.

Вотът на българските граждани беше рационален. Те искат силен мажоритарен елемент, искат край на инженерстването на партийни пропорционални листи, което характеризира изборите вече толкова много години. Така че организационната форма е маловажна. Личностите, които ще излязат на преден план и в центъра, и в общините, са изключително важни. И неслучайно два пъти слагам ударение на общините.

Една от основните идеи, с които ДСБ влиза в този процес, крайъгълният камък на Договора за нова република, който предлагаме, е връщане на властта и парите там, където те са показали, че работят добре - в българските семейства, малките фирми и общини. По-малко и по-децентрализирани данъци - това е основата, от която тръгваме, наред, естествено, с властта и върховенството на закона.

 

Какъв ще бъде таргетът на вашите послания? Средна класа няма. Както каза неотдавна поетът Стефан Цанев, в държава, в която над 2 млн. живеят под прага на бедността, левицата е обречена да управлява. Къде ще търсите вашите десни избиратели?

- Не приемам, че средна класа в България няма. Напротив, през последните петнадесетина години тя се очертава много ясно. Тя обаче непрекъснато е смазвана от централизираната държавна машина и от партийните бизнес обръчи. Но съществува и показа своя бунт на два пъти. През 2013-а - за съжаление, почти само в София видяхме как изригна бунтът на средната класа. През 2016-а го видяхме по време на изборите и на референдума. Има хора, които са икономически независими, които са духом свободни. Има хора, които желаят да вземат живота и на семействата си, и на общностите си в свои ръце. Те обаче търсят силно политическо представителство. И това, естествено, е нашият политически таргет. Той е много голям. Аз не си правя илюзии, че недоверието на тези хора към българските политици може да бъде преодоляно лесно, но това е нашата политическа задача.

Самонаказаха ли се българите чрез референдума?

- Не, не приемам тази теза. Референдумът, както в частта си за партийни субсидии, така и в частта си за мажоритарни избори беше наказателен вот, но беше и рационален. Две неща трябва да се случат.

Първото е,

действително авторитетните фигури, лидерите на българските общности да излязат напред в политиката

и мажоритарният елемент в изборната система със сигурност ще подпомогне един такъв процес, въпреки че има и рискове.

Второто е -

в администрацията, в управлението на държавата партиите да отстъпят терен на хората, които се развиват по собствени заслуги, образование и труд. Не може в продължение на 70 години първи признак на годност за административна работа да е партийната принадлежност.

Трябва да сложим край на това. Референдумът е знак на протест в тази посока. Може би заради това, че е организиран от една шоупрограма с търговски характер, той не отговаря точно на верните въпроси, но посоката е тази и българите са гласували рационално за тази цел.

Но българите гласуваха и за намаляване на партийните субсидии. Само че за мажоритарния вот се водят гръмки полемики, а субсидиите някак си тихомълком си останаха по 11 лв. на глас и в бюджета за догодина?

- Много се мълчи за субсидиите. ДСБ обаче има ясна позиция.

Ние подкрепяме намаляването на партийната субсидия, може би не до 1 лв., но рязкото й намаляване.

Искаме обаче и адекватна мярка насреща - забрана на политическата реклама в частните медии. Ако се погледне отчетът на партиите за парите от тяхната субсидия пред Сметната палата, ще се види, че над 20 млн. лв. са отишли за по-малко от две години за реклама в частни медии. Така че тази партийна субсидия, срещу която медиите охотно говорят, всъщност е непряка държавна дотация, пари на българския данъкоплатец за медиите. Това го няма в повечето развити демокрации, като започнем от най-старата демокрация - Англия, и стигнем до най-бързо развиващата се европейска демокрация - Румъния. Всички тези държави на различен етап от развитието си - тук включвам Германия, Австрия, Чехия - са ограничили рязко или директно са забранили възможността за политическа реклама в частните медии. Така че това ще бъде една от нашите борби - намаляване на субсидиите успоредно с ограничаване или пълна забрана на партийно-политическата реклама.

Естествено, ще остане въпросът за плащането на медиите под масата. Искам да подчертая, че това е подкуп по българския Наказателен кодекс; че много от българските журналисти, които шумно борят корупцията, всъщност приемат пари от политически партии за интервюта, за позициониране, за благоприятни материали. Това е наказуемо деяние в момента в България, то просто трябва да се преследва от една сериозна прокуратура, каквато нямаме.

 

 

Радан Кънев е роден на 30 септември 1975 г. в София. Завършва столичната френска гимназия и право в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като адвокат. През 2004 г. е един от учредителите на партия "Демократи за силна България", а през 2013-а е избран за неин председател. Депутат в 43-ото Народно събрание. Съпредседател на ПГ на Реформаторския блок.

Facebook logo
Бъдете с нас и във