Банкеръ Daily

Позиции

Доттук и обратно...*

S 250 c7fdb2de f97c 4418 a043 3255a4b19431

Захари Захариев

 

След няколко дни на запой в Трансилвания Илън Мъск е набрал смелост и си е рекъл, догодина напролет ще минем Дунава, приятели, да разгледаме какво има отвъд хоризонта на царевиците.

Той подчерта намеренията си скромно, в две изречения, но това събитие вече събуди като спящ вулкан националното ни самочувствие, че сме в плановете и мислите на най-богатия човек на планетата.

Северозападът кипи в очакване.

Вчера на делничния пазар във Вършец хората измежду стотиците зелки сорт "Кьосе" си шушукаха "Илън ке дое". Кой? Илън! Илин? Не, Илън! Бега бе, да не е Илиян. Нее, мъндрамуняк, Илън, он с таралясника на ток.

Седя си аз на верандата на ул. "Стефан Караджа", поглеждам към "Тодорини кукли" и вече ми е пред очите как Илън каца на летище София, което по нищо не отстъпва на замъка Бран.

Походът му към Белоградчик ще е по-паметен от това на героите на Толкин и по-незабравим от първия полет на СпейсХ, но той изглежда търси силни емоции. Ще туитне от кеф тук.

Самолетът каца, всички пляскат. На терминала си купува за кафе за 15 лв. от "Грийн Дели".

След час лутане най-накрая намира служител, който случайно е бил на бригада в Англия и говори английски, за да го упъти към паркинга на летището.

Между две "Мазерати"-та, под вечно капещия покрив, в полунаводнения паркинг го очаква "Тесла" под наем.

Тръгва с приятели, кръстят се по местен обичай. Така са чели, че правят всички тук преди дълъг път.

Маршрутът им минава през живописната "Дружба". Отляво и отдясно блъснати кучета берат душа. Засичат го столичани, свирят му на светофарите, един даже слиза да се разправят по мъжки.

От там минават през кв. "Христо Ботев". Налага се да изчакат, защото има сватба в махалата и играят хоро на пътя. Булката влачи бялата си рокля в прахоляка, тъпаните бият, отстрани друг оркестър подхваща мелодия за кючек.

Сватбата се пренася в ресторанта до гумаджийницата. А Мъск замалко вместо към Околовръстния път да продължи направо към Малашевци.

На картата му излиза като парк. Не съвсем голям колкото Булонския лес, но го оставят за друг път, че бързат.

Решават да минат през "Петрохан". Трипадвайзор дава препоръка за обяд на Малка Бързия.

Костинброд, Бучин проход, Историческия път, откъдето бяга Гошо Тарабата, тук-там паднали дървета, заблудени сърни. Един чакал за малко не влиза в купето.

В Гинци спират да си купят кисело мляко и малини.

"Петрохан" постепенно ги обгръща в зелените си, омайни пейзажи. Навън от плюс 20 градуса става минус 15. Зимна виелица, мъгла, паднали дървета. Чертичките на "Тесла"-та започват бързо да свършват.

Колона от автомобили крета. В канавките няколко видински коли са паднали. Никой не спира. За Видин и жителите му отдавна няма смисъл да се прави каквото и да е. Обречена работа.

Най-отпред 10 камиона с летни гуми са решили да минат напряко за Хамбург. Последната кола на опашката вече е до разклона за Чибаовци.

От време на време някои монтанчанин с БМВ или "Опел Зафира" ще профучи край всички. Те му викат ластик на това упражнение. Целта е да набереш 150 км/ч по завоите, да изпънеш 5-6 шматки, които не могат да карат и да им покажеш силата на Северозапада като се прибереш точно преди завоя и идващия насреща бус с крави.

На "Малка Бързия" хапват пилешка супа със стърчащо нагоре краче. По препоръка на хората от съседните маси сипва повечко от лютия пипер.

Мъск е доволен, но нещо се случва със стомаха му. По пътя има спешна нужда да посети тоалетна. Такава няма. Един тираджия му обяснява - "Тойлет евриуеъ", сочейки хоризонта и дърветата.

После си изхвърля - насред "Петрохан" - всичкия боклук, който е събрал от Иран до тук.

Някъде след Бързия "Тесла"-та дава признаци, че повече не може така. Налага се да заредят. Надясно Клисурски манастир - 5 километра. Наляво - Берковица 3 километра. Време за животоспасяващи решения няма.

За тяхна зла участ започва буря и цяла Северозападна България остава без ток. Дните с ток в Северозапада са равни на дните без ток. Тук Зелената сделка отдавна е в сила.

Местните му предлагат да си купи дърва за автомобила. Но Тесла все още не може да върви на дърва. Мъск започва да си обмисля бизнесниша за автомобили на дърва.

В България дървата са на голяма почит. Хората ги горят за отопление, консерви, като колят животно, да отопляват цели градове, като почине някой пак дърва се палят.

Използват ги да гласуват. Никой тук не вярва на тока, на прогреса. Дом без свещ и без дърва на Север е беден и обречен.

Канят го в Берковица да посети културната програма. Берковският духов оркестър свири "Рума мома".

Жена от съседна Монтана е готова да му пристане, без да му иска пари. Десетки баби отстрани се усмихват изпод мустак. Чакат само да поеме с поглед към нея и да ги сватосат. Мъск това и прави. Не си е научил урока с жените.

Баце, може да си измислил фъркати работи и омнибуси, но жена от Монтана да си вземеш, те толко шашав не мое да си.

Напиват го с нещо, което му обясняват, че е блага ракия. Но всъщност е петорна преварка на компот от лански малини с 30 кила захар, за да преврат джибрите за четвърти път, в домашния казан на зам.-кмета.

За да не изпуснат високия гост му сипват и малко бел отел.

Гордо му цитират северняшки изрази и му се смеят, че нищо не вдява. А он се оцъклил кат сгруяк и яката го ударИл тОка.

Мъск се събуджда в окръжната болница на Монтана. Нищо и никъде не го боли. Морфинът още работи. Санитарка от Враца му носи зелев сок. Той не иска, но врачанките са известни с неотстъпчивия си характер. За малко да погълне и чашата.

Закуската е филия хляб, парче опушена сланина и половинка праз по предписание на Здравния министър.

Пръв на Илън се обажда Бойко. Предлага правителствения самолет да го вземе. Само да почака малко партията му да построи новото летище на Монтана. Ако много бърза да си ходи, до месец-два ще вземат властта и като направят магистралата Видин-Ботевград с Тесличката ще си се прибЕре. Такова сложно съоръжение нЕма никъде в Европа. Кани го да срежат лентичката на завод на негов приятел в с. Георги Дамяново. Ако стане зет ще го направи общински съветник в Монтана. Но понеже е зает човек, да даде поне нЕкой лев за кампания на партията, че пак ще ходим на избори.

Обещава му да не купува гласове.

Мъск не може да "напусне" болницата, докато не изтече пътеката по здравна каса. Той казва, че желае да си плати и да си тръгне от ВИП-стаята на старшата сестра, където го настаниха, за да не е сред още 4 човека от околията с гастропроблеми, защото очевидно не му е по вкуса русенското легло, олющената мазилка и подлогата.

Уви, плащания към държавата не са позволени щом е пусната пътеката, но ако иска може да остави дарение за положените грижи.

Един санитар го взема със себе си да си убие малко времето с риболов на яз. "Огоста". "Илъне, ти може да работиш с ток, но и я знам некои работи." После пали акумулаторО, вкарва два шиша в язовиро и целата риба на Севера започва да ври и играе на повърхността. Мъск го гледа все едно е на една лодка с Мойсей.

Докато е за риба има 40 пропуснати повиквания от новата си изгора. Она сака да го запознае с техните и е бясна, че не си вдига телефона. Праща му съобщения с намеци, въпросителни, емотикони, съскащи думи.

Милата и топла женица, която беше готова на всичко, за да го направи щастлив в нощта на запознанството им май има особен характер. Това му харесва. Обича жени с характер. Не е подозирал какви жени с характер пази Северозапада. Едно Ел Дорадо на емоции.

На вечерята в скромния монтански дом, на ъгъла на бул. "Парта" и паметника на ген. Арнолди Мъск забелязва, че това наистина е скромен монтански дом. Покривка от миналата Коледа, един комплект чаши, в които се сипва последователно ракия, вино, бира, "Кока Кола", вода, още вино и накрая лимонада. На стените няма картини, но са събрани всички образи на Богородица, изрязани от вестници. Греят кандила. Крушката е енергоспестяваща и едва се виждат в сумрака.

Няма ги онези изтънчени ритуали, с които е свикнал на други частни приеми.

Събрана е родата на девойката. Нищо не си казват, защото никой не говори английски, включително възлюбената. Наблягат на жестовия език.

Тя още е сърдита и ще мине поне година, докато си оправи настроението. То обикновено се оправя по-бързо с домашно насилие, брадва, камък в ръка, стол, голи ръки, но Мъск откъде да ги знае тия работи.

Опитват се да го придумат колко е хубаво на Север и да се премести да живее за постоянно. Ще му дадат стая на приземния етаж като умрат старите. Те гледат с влажни очи на по 85 години, по-жилави от най-коравия му кон в частното имение. Личи, че ще има да почака за настаняването.

Развеждат го из къщата. Гордо показват новата тоалетна вътре. Вече няма нужда да ходи в двора.

Булката е нетърпелива да си легнат. Няма търпение и сестра й. Братовчедката също точи ножовете. Която превари.

Мъск е в най-коварния капан на Северозапада - жените. Пътища, ток, бедност, лошо време - как да е оцелява се. Но трезвен, красив, богат, работлив мъж там е като военнопленник в затвора "Чанги".

Северът с времето ще поправи тези неща и след 10-тина години брак ще е пиещ, беден, угрижен и не особено разтропан, но до тогава има много бой и леб да изяде.

На сутринта напуска Монтанско без да се сбогува. Тая нощ ще я помни като ергенско на Вегас.

Набръже с компанията правят снимки от колата в движение на Белоградчишките скали и вместо по обратния път за София, който навигацията дава през Враца, продължават направо по Дунав мост към летището в Букурещ, за да си оберат час по-скоро партакешите от Балканите.

 

____________

* Текстът е публикуван във Фейсбук профила на автора. Заглавието е на редакцията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във