Банкеръ Daily

Зам.- министърът на правосъдието Емил Дечев пред „БАНКЕРЪ“:

Докладът на АДФИ за липсващите 557 млн. лв. е писмено доказателство

Г-н Дечев, не е новина, че у нас различни институции имат свои възгледи за начините на правораздаване. Становищата за прилагане на закона на МВР и прокуратурата дори са диаметрално противоположни. Какъв е вашият прочит на опита на МВР да предизвика повдигане на обвинения срещу Борисов, Горанов и Арнаудова и отказът на прокуратурата това да се случи?

- Сложно ми е да коментирам казус, по който има противоположни становища – на министър Рашков и на СГП, без да съм прочел материалите по делото. Мога само да кажа какво позволява НПК. В случаи на неотложност той позволява да се извършват претърсване, обиск и изземване, без разрешение на съдия. Освен това няма ограничения за времето, в което могат да се извършват тези действия – те могат да станат и в светлата, и в тъмната част на денонощието. Законът за МВР позволява да бъде направено 24-часово полицейско задържане. И това е широко разпространена практика в България и в никакъв случай не е извънредно изключение по отношение на г-н Борисов, г-н Горанов и г-жа Арнаудова. От противоречивата информация в медиите се вижда, че и МВР, и СГП приемат доклада на АДФИ от преди две години за констатирана дупка в бюджета от 557 млн. лева. И че Комисията по хазарта, за която отговаря министърът на финансите, по онова време г-н Горанов, е пропуснала да събере тази сума в полза на държавата. И това е станало, вследствие на определени промени в законодателството, свързано с хазарта. Съгласно чл. 126 от НПК, този доклад е писмено доказателство. От друга страна, в материалите, предоставени на прокуратурата се съдържат разпити на свидетели, не само на премиера Кирил Петков. На трето място, няма процесуална пречка г-н Божков да бъде разпитан от разстояние.

Вижте цялото видео с от разговора с Емил Дачев ТУК:

 

Това е ключовият въпрос: защо прокуратурата отказва да разпита във видеовръзка г-н Божков, както по същия начин дълги години отказва да разпита и г-н Цветан Василев по делото КТБ. Отговаря ли на истината твърдението, че правната материя не позволява такива действия? Г-н Симеон Дянков даде показания от дистанция по друго дело. Защо в един случай може, в други не може?

- Съгласно чл. 139, ал. 7 от НПК разпит на свидетел по видео- или телефонна конференция може да се прави, когато свидетелят е в чужбина. Съгласно чл. 474, ал. 6 и ал. 7 от НПК, българската държава може да поиска по реда за правна помощ чужда държава да допусне такъв разпит. Така че законодателна уредба за такива действия има.

Значи имаме друг тежък проблем, защото прокуратурата от години твърди обратното. Има ли два начина за четене на едни и същи законодателни текстове?

- Казвам само, че в НПК има разпоредби, които изрично уреждат разпит по видео конференция на свидетел, който се намира в чужбина. Мисля, че на случая предстои развитие.

Ваши колеги от „Правосъдие за всеки“ зададоха метафоричен въпрос: подрани ли зарята за Борисов?

- Българите са южен народ, емоционален.

Въпросът се отнася до действията на тези, които искат да бъдат повдигнати обвинения.

- Дълги години арестът на едно лице се представяше почти като акт на възмездие. Като съдия не съм спирал да повтарям, че справедливостта и възмездието идват, когато има влязла в сила присъда.

Хора от прокуратурата системно се държат подигравателно към данни от журналистически разследвания, а всички знаем, че президентът Никсън бе свален от разследването на неизвестните тогава журналисти Боб Удуърд и Карл Бърнстейн в малкия за времето си вестник „Вашингтон поуст“. Как си обяснявате тази разлика в отношението към фактите?

- Аферата „Уотъргейт“. Трябва да се знае, че в самия НПК има четири хипотези, при които се приема, че има достатъчно данни за образуване на досъдебно наказателно производство. И една от тях е информация от медиите. Тя трябва да бъде разглеждана сериозно.

И да бъде повод за самосезиране на прокуратурата.

- Точно така. Много добре посочихте примера с „Уотъргейт“ – как едно журналистическо разследване доведе до оставката на президента Ричард Никсън. Но имаме и български примери. Кинооператорът Евгений Михайлов засне на 14 декември 1989 г. „танковата“ реплика на българския президент Петър Младенов. Кадрите бяха разпространени и в резултат на това г-н Младенов подаде оставка. По отношение на медийните публикации главният прокурор Гешев има избирателно поведение. Давам пример. Преди две години сайтът „Правен свят“ публикува видеоклип, изкопан от необятния интернет океан. В клипчето някакви хора пеят в Съдебната палата, а песента възхвалявала употребата на марихуана. В резултат ВСС направи многочасово заседание и реши да има правен резултат от тази периферна публикация: председателят на ВКС Лозан Панов бе лишен от правото да стопанисва Съдебната палата и дадоха това право на председателя на Софийския апелативен съд. Ето пример за избирателност и двоен стандарт.

ВСС е голямата тапа, която запушва реформите в съдебната система. По какъв начин трябва да бъде избран ВСС в новия си вид, за да се отпуши системата през т. нар. „съдебно правителство“?

- Ключов момент в съдебната реформа са промените в начина на избиране на членовете на ВСС, съотношението на квотите в него и хората, които могат да бъдат избирани. Досегашният модел, съществуващ от 31 г. показва очевидни дефекти.

Откровено го наричат политически модел.

- Да, за съжаление, макар че при гласуването на конституцията идеята е била друга – че кандидатите, избирани от парламента няма да бъдат партийни, а обществени представители. Тази идея не проработи. Видя се, че във ВСС се образува мнозинство около политическата квота и главния прокурор, плюс повечето членове на ВСС, избрани от прокурорите и следователите. Този модел съществува през последните 31 години.

Как според вас трябва да се промени моделът, за да е независим и да работи в полза на обществото?

- Трябва да се промени съотношението на квотите във ВСС, ако той не се раздели на два съвета – прокурорски и съдийски. Квотата на избраните от парламента в съдийския съвет или колегия трябва да се намали. При реформа в конституцията, тъй като прокуратурата е инструмент за реализиране на наказателната политика на държавата, в прокурорския съвет обществената, парламентарна квота трябва да е преобладаваща, но да е съставяна от юристи, които не са прокурори, докато членовете, избирани от прокурори да бъдат малцинство, за да има засилен обществен контрол над прокуратурата и намаляване на силата на главния прокурор.

Как гледате на обсъждания вариант министърът на правосъдието да е главен прокурор, за да носи политическа отговорност за дийствията си?

- Противник съм на тази възможност, защото тя работи при по-стари и утвърдени демокрации, където и политическата, и правната култура на избирателите е по-висока. Нека си дадем сметка, че вотът на българските избиратели невинаги е зрял.

Какъв е вашият личен послеслов на посещението на г-жа Кьовеши в България?

- Г-жа Кьовеши е наясно как стоят нещата в българската съдебна система. При посещението си у нас тя направи доста жестове, които всеки добър наблюдател на символи би могъл да разчете. От украинското знаме на ревера й, до отговорите в интервюта по въпроси за главния прокурор, през езика на тялото в различни ситуации. Достатъчно ясно, макар и достатъчно учтиво, г-жа Кьовеши даде сигнал за отношението си към различните институции в България. Тя е напълно наясно какво се случва тук.

Много юристи определят някои действия/бездействия на главния прокурор като отказ от правосъдие. Има ли текст в българското законодателство, според който такива действия/бездействия на висш магистрат да водят до наказателна отговорност?

- В особената част на НК има глава, озаглавена „Престъпления против правосъдието“. Там има текстове, в които субект на престъпление може да бъде съдия, прокурор или следовател. Аз не мога да кажа, че настоящият прокурор или някой от предишните е извършил престъпление против правосъдието. Това е работа на разследващите органи и на прокуратурата. Ако трябва да говоря принципно, при очевидни доказателства за престъпление и умишлено необразуване на досъдебно производство, има възможност и за такава хипотеза. Всичко зависи от конкретиката, въпрос на доказване.

Разговора води: Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във