Банкеръ Daily

Позиции

Длъжни ли са богатите страни в ЕС да финансират бедните?

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви в сряда инструмента за възстановяване в размер на 750 млрд. евро в рамките на преработения дългосрочен бюджет на Европейския съюз. Европейският парламент и Съветът предстои да  обсъдят новите предложения и ще вземат решение за техния окончателен вид по време на предстоящите преговори. Това ще са тежки и дълги преговори, предвид факта, че северните страни не са склонни да плащат за по-изостаналите страни членки на общността.

Силно задлъжнелите Италия и Испания, най-силно засегнатите държави от пандемията на коронавируса, ще бъдат основните бенефициенти на плана за възстановяване, предложен от Европейската комисия. От 750-те милиарда евро на плана Италия ще получи до 81,8 милиарда пряка помощ и 90,9 милиарда заеми, докато Испания ще получи 77,3 милиарда помощи и 63,1 милиарда кредити. За България е предвидена помощ от 12,3 милиарда евро помощ, които се разпределят така: 9,2 милиарда евро са безвъзмездни, а остатъкът от малко над 3 милиарда евро ще трябва да се връщат.

Четири държави от ЕС, наречени "Пестеливата четворка“ - Холандия, Австрия, Швеция и Дания, представиха своето собствено предложение за възстановяване след коронавируса, като отново потвърдиха отхвърлянето на всякакви съвместни дългови инструменти. Тяхната идея не беше приета. Те обаче продължават да настояват, че  спешната помощ за силно засегнатите страни трябва да бъде под формата на еднократни заеми „при благоприятни условия“, които трябва да бъдат договорени в рамките на две години. Освен това заемът трябва да бъде „насочен към дейности, които допринасят най-много за възстановяването, като например научни изследвания и иновации, повишена устойчивост в здравния сектор и осигуряване на зелен преход“, се казва в предложението. 

Изниква въпросът - длъжни ли страните които спазват финансова дисциплина и са нетни платци да покриват разходите на по-изостанали страни от общността, които наистина бяха ударени от епидемията, но и преди нея изоставаха с реформите? Редно и справедливо е да имат изисквания, защото членството в Съюза е и отговорност. Не е добра предпоставка бъдещето на общността да е заложник на напрежение и някои страни да играят ролята на "вечния страдалец", на когото да се помага, а другите, само защото са се хванали на хорото да плащат. 

Всички страни, включително и България, които се облагодетелстват от европейските фондове, трябва да са наясно, че ще плащат. Европейският съюз не е благотворителна организация и там никой на никого не е длъжен. Това няма нищо общо с европейската солидарност, особено, когато става дума за средства в толкова голям размер.

Настроенията в Европарламента също са противоречиви 

След представянето на предложението на Фон дер Лайен и поетия ангажимент от представителя на Хърватското председателство Николина Брняц да работи с държавите членки за бързо приключване на преговорите с Европарламента по новия пакет, лидерите на политическите групи вв ЕП коментираха възможностите. 

„Европейската солидарност се завърна и откриваме нов етап за ЕС. Новите пари трябва да се харчат за свежи идеи, а не за старите проблеми на Европа. „Солидарността върви заедно с отговорността“, затова трябва да бъде ясно как ще бъдат върнати парите. Необходими са и нови собствени ресурси и за това, че цифровите гиганти трябва също да платят своя дял", “, заяви Манфред Вебер (ЕНП, Германия). 

Ираче Гарсия (С&Д, Испания) благодари на Урсула фон дер Лайен за амбициозното предложение и за това, че е дала на ЕП „ролята, която заслужава“ в изготвянето на пакета за възстановяване. Предупреждавайки, че оцеляването на европейския проект е поставено на въпрос, тя призова Съвета на ЕС да приеме новата МФР с квалифицирано мнозинство, за да не остане ЕС „заложник на четири държави членки, които предпочитат националния отговор пред европейския“.

"Това е повратно събитие, безпрецедентно в историята на Европа ", заяви Дачиан Чолош (Renew, Румъния). "Дългосрочният бюджет и планът за възстановяване трябва да се съсредоточат върху бъдещето", като Зеленият пакт и цифровата програма са градивните му елементи, отбеляза той. „Можем да се различаваме по някои детайли, но аз наистина приветствам подхода“, каза той, като напомни на държавите членки, че „ЕС не е машина за пари. Солидарността върви заедно с ценностите“.

Йорг Мойтен (ИД, Германия) отхвърли пакетното предложение като  „напълно погрешно и безсмислено“, без подходящо правно основание и без отговорност или икономически смисъл. Комисията иска да харчи пари „като за последно“. Това е висока цена за европейските данъкоплатци, заключи той.

Ска Келер (Зелените/ЕСА, Германия) призова: „Не трябва да повтаряме големите грешки от миналото и да принуждаваме държавите към мерки за строги икономии и слепи пазарни идеологии. Вместо това трябва да сме сигурни, че парите са добре инвестирани в проекти, които ще помогнат в дългосрочен план, ще създадат работни места и ще спасят единствената планета, която имаме“.

Йоан Ван Овертвелд (ЕКР, Белгия) каза: „Ако ще позволим заеми и грантове, трябва да има ясни условия. Парите трябва да отидат там, където са най-необходими, и трябва да има механизми за безопасност за нашия бизнес. Хората, които работят и спестяват, не трябва да заплатят тези програми".

„Вместо да предложи разделяне със старите догми“, планът за възстановяване спира по средата на пътя, каза Манон Обри (ЕОЛ/СЗЛ, Франция). Приветствайки новите предложения относно собствените ресурси, тя призова за отмяна на кризисния дълг, за отпускане на преки безсрочни заеми на държавите членки и за обвързване на публичната финансова подкрепа за предприятата със социални съображения.

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във