Банкеръ Daily

Адв. Катрин Стоилова и инж. Гергана Кабаиванова пред "БАНКЕРЪ":

ДФЗ действа като слон в стъкларски магазин

Адв. Катрин Стоилова представлява добросъвестни бенефициенти по програма къщи за гости, санкционирани за неизпълнение на непоети задължения.

Инж. Гергана Кабаиванова е управител на Фондация LocalFood.bg, основател на проекта Пендара и инициатор на първите фермерски пазари в големите градове на страната.

Уважаеми дами, скандалите „къщи за тъщи“ се прочуха и извън пределите на България, но сета се оказва, че темата има и противоположна страна: добросъвестни бенефициенти по програмата „Къщи за гости“ биват санкционирани за неизпълнение на задължения, които те изобщо не са поели. За какво става дума?

Катрин Стоилова: През пролетта на 2013 г. ДФ “Земеделие“ обявява последен прием на заявления по мерки 311 и 312 от Програмата за развитие на селските райони, като основен приоритет на тази програма е развитие на туризъм в слабо развити села и местности в страната. Съответно, много хора кандидатстват с проекти за къщи за гости. И на следващата година голяма част от тези проекти са одобрени. Важно е да се отбележи, че проектите се изграждат със собствени средства на бенефициентите, а субсидиите идват едва след завършване на обектите и те са в размер на 70% от одобрените разходи.

Вижте цялото видео от интервюто с Катрин Стоивола и Гергана Кабаиванова ТУК:

 

Къде минава границата между скандалните „къщи за тъщи“ и нормалните „къщи за гости“?

К. С.: Проблемът за добросъвестните ползватели дойде през 2019 г. около европейските избори, когато избухна скандалът „Къщи за тъщи“. Тогава министър Танева възложи на ДФЗ да извърши проверки на отделните проекти. Констатира се, че голяма част от къщите за гости функционират по предназначение, за разлика от някои частни вили. Но, вместо да бъдат санкционирани неработещите обекти, бяха предприети санкционни мерки срещу всички къщи за гости. И измислиха нарушения, които дотогава не фигурираха по договорите.

А именно?

К. С.: Предприеха се промени в Закона за подпомагане на земеделските производители и с тях НС оторизира изпълнителния директор на ДФЗ да приеме правила за санкциониране на нарушителите по програмата. Проблемът е, че покрай съществуващите, се въведоха и нови нарушения, които дотогава не фигурираха по договор. Чрез тях ДФЗ трябваше да компенсира собствените си пропуски в предходен период. Това е недопустимо, защото новите нарушения бяха въведени 6 г. след сключването на договорите.

Какви са новите задължения, добавени към старите договори?

Гергана Кабаиванова: С нова заповед започнаха да изискват от бенефициентите бизнес планове. По принцип, казусите с къщите за гости при усвояване на евросредства, са три типа. При едните средствата са вложени добросъвестно и се реализира дейност, съгласно целите на проекта. В други случаи с парите по проектите са финансирани частни домове и инвестициите нямат бизнес цел. Има и случаи, когато парите отиват по предназначение, къщата е построена с цел бизнес, но по обективни причини няма никаква активност. Има нужда от нормативен акт за единни правила за оценка, контрол и санкции. А хипотезите в тези три категории да бъдат диференцирани. А досегашните неправомерно наложени санкции да отпаднат.

Санкциите в какви размери бяха?

К. С.: Още същата 2019 г., след приемането на въпросните санкции, ДФЗ разпрати уведомителни писма до почти всички бенефициенти, в които ги информира, че образува производства по издаване на актове за публични вземания и решения за финансови корекции. Вменяваните нарушения бяха неизпълнения по приходната част от бизнес плановете - нещо, за което бенефициентите не са поемали задължения. Ситуацията в момента е такава, че тези актове на ДФЗ подлежат на предварително изпълнение, въпреки че бенефициентите ги обжалват. НАП има правото да запорира сметките им до приключване на делата, а санкциите са в зависимост от субсидията, но в масовия случай става дума за суми от 200 000 до 400 000 лева.

Да допуснем, че ползвателят е добросъвестен обаче бизнесът му не потръгва по ред обективни причини – здравни, икономически, геополитически. Каква вина трябва да се търси от него?

Г. К.: При положение, че няма държавна политика, която да подкрепя селския туризъм, къщите за гости страдат. Да не говорим, че заради „къщите за тъщи“ сме влошили сериозно имиджа си пред ЕС и всякакви бъдещи програми в сектора ще бъдат изключително трудни.

Адв. Стоилова, вие цитирате внушителни цифри като санкции. Какъв обем представляват те от направените инвестиции?

К. С.: Равняват се на 70% от инвестицията и 100% от субсидията.

Има ли случаи, в които ДФЗ си е прибрал субсидията обратно и на какви основания?

К. С.: Да, има такива случаи. На основания, че не са изпълнени бизнес плановете. А бизнес плановете, които бенефициентите са представили, са били по законоустановен образец, оценявани са за 10-годишен период по четири нормативно установени финансови показателя, сред които приходите не фигурират.

Обективните форсмажорни обстоятелства не се ли отчитат при подхода на ДФЗ към иначе добросъвестния бенефициент?

К. С.: Не, по никакъв начин не се отчитат. Съдебната практика също се ориентира в посоката, че бенефициентите са имали задължения по бизнес план. И трябва да върнат субсидията на 100 процента. Тоест - от механизъм за подпомагане на предприемачество в слабо развити райони, тези мерки и програми се превръщат във високорисков способ за финансиране на проекти. Съдебните дела са над 200 и не са в полза на бенефициентите. А към 2013 г. никой не е имал идея, че приходите по бизнес плановете ще бъдат задължителни. По тези дела царят пълна анархия и хаос.

Защо тези дела минават през съда в ущърб на ползвателите, след като те са с ретроактивно действие?

К. С.: Не знам, но въпросът е добър. И ние се опитваме да си отговорим защо. Незаконосъобразно е, но продължава да съществува като практика и добросъвестните бенефициенти страдат.

Многобройните бизнес асоциации вземат ли отношение по казуса, за да защитят селските предприемачи?

Г. К.: Не, този сектор като цяло е в немилост. Единствено „Америка за България“ подпомогна няколко проекта за къщи за гости и развитие на инфраструктура за селски туризъм. Дори няма подходящи банкови инструменти, които да насърчават тези начинания. Голяма част от предприемчивите хора с къщи за гости връщат на картата отдавна забравени села и райони.

Когато на чиновника се развържат ръцете, бизнесът обикновено страда. Намирате ли в посочените „нововъведения“ с къщите за гости условия за корупционни практики?

К. С.: Съмнявам се, че това е било пряка цел, но едно е факт. Няколко години пари са раздавани без всякакъв контрол, и сега - под все по-засилващия се обществен натиск - ДФЗ и правителство действат като слон в стъкларски магазин. И, вместо да санкционират адекватно неработещите къщи, те предприемат санкции спрямо всички.

Заявявате, че скандалите с „къщи за тъщи“ са изиграли ролята на „черен печат“ за европейските субсидии за българското село. Как ще се съчетае това с идеите на сегашното управление за развитие на селско стопанство с висока добавена стойност?

Г. К.: Селският туризъм е добър инструмент за добавена стойност в земеделието. Ако до момента в България селският туризъм се е развивал като квартирен туризъм, то оттук нататък трябва да бъде подкрепен в много по-разширен план. Очакваме политика, която да покаже и поощри добрите примери в сектора. Тук е мястото да кажа, че най-хубавите села в България са изключително трудно достъпни – пътищата до тях са ужасни. Развитието на селските райони не е свързано само със земеделието, а и с демографията, поминъкът ще върна хората обратно в селата.

Разговора води: Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във