Банкеръ Daily

Позиции

Депутатският имунитет защитавал и от COVID

Още в първите дни от мандата си депутатите в 47-ото Народно събрание показаха, че правилата са за всички останали, но не и за тях. В момент, когато новият корона мутант ОМИКРОН потропа и на българската врата, когато Брюксел е на крачка да криминализира отказа от ваксинация и когато здравното ни министерство се чуди по какъв начин може да докара имунизираното население поне до 50%, народните ни избраници отново се вживяха в ролята си на богоизбрани.

 

Зелен сертификат за влизане в парламента. Толкова е просто и логично. Дори това не задължава никого от народните представители да се ваксинира. Избраните да представляват народа могат да се тестват, както се тестват учениците, учителите и служители в редица обществени сектори.

Разбираемо е, че за част от парламентарните групи съпротивата срещу зеления сертификат се е превърнала в идеология и почти цялата им предизборна кампания стъпи на това. Вече се говори и за референдум за отмяна на задължителния документ и за законодателни инициативи, чрез които всички мерки да отпаднат.

Това е чудесно! Щом съответната политическа сила е възприела това за своя кауза (без да разсъждаваме адекватна ли е въпросната кауза, или не е), нека

демонстрира последователност пред избирателите си

и да доведе борбата си в тази посока докрай.

Учудващото тук е друго. Институция с обществено значение решава сама за себе си какви правила да прилага или да не прилага. Защо Народното събрание е пропуснато в заповедта на здравния министър, налагаща представянето на зелен сертификат за ваксинация, преболедуване или негативен COVID тест?

Оправданието, че парламентът не бил типична обществена сграда, тъй като в нея влизали само хора с определен статут и граждани с пропуск. Това е несериозно. Най-малко поради една причина - 240 депутати, техните секретари, служители на институцията и множеството акредитирани журналисти са си човешки поток, който никак не е за подценяване.

Всъщност - дали новоизбраните ни народни представители, които се самоизключиха от обхвата на зеления сертификат, имат реална представа колко души са здравно и социално осигурени като работещи в парламента? През януари т.г. - 775, а през септември 766 души. Горе-долу такава е бройката от 2006-2007 г. насам. А като прибавим в сметките журналистите, нещатните сътрудници, участниците в заседанията на парламентарните комисии и другите посетители, току виж се оказало, че в двете сгради на Народното събрание

всеки ден щъкат около 1100-1200 души. 

Така че в задачата се пита "С какво парламентът е по-различен от едно училище, един хотел, един ресторант или една библиотека, че хем да не бъде затворен, хем обитателите и гостите му да се самообявят за неподвластни на зеления сертификат?"

Прецедент със зеления сертификат възникна в Европарламента, но той много бързо бе решен. Мярката беше въведена за евродепутатите, техните сътрудници и посетителите в сградите на институцията. Част от европейските депутати възразиха пред Съда на ЕС, че изискването ограничава правомощията им. 

Съдът обаче отхвърли възражението им и обяви, че законодателството на ЕС може да изисква от избраните длъжностни лица и служители да покажат сертификат за ваксинация, отрицателен тест или доказателство за преболедуване, за да влязат в сградите на евроинституциите. И най-важното - в решението си Съдът на ЕС посочва, че 

действието на правилата не пречи на евродепутатите

и на европарламентарните чиновници да изпълняват служебните си задължения. 

"Решението за достъп до сградите на парламента с представяне на цифров COVID сертификат на ЕС или еквивалентен документ няма нито целта, нито силата да поставя под въпрос упражняването на мандата на депутатите или да пречи на професионалните им дейности", категорични са съдиите по делото. И обясняват като на първолаци, че в правния мир не съществува нито едно доказателство в подкрепа на тезата, че зеления сертификат ограничава достъпа на евродепутатите и сътрудниците им до сградите. Беше решено и още нещо: че мярката не противоречи на парламентарния правилник, защото ограничителните мерки съществуват по принцип.

Така от 3 ноември всички (в това число и журналистите), които по една или друга причина трябва да влязат в някоя от сградите на Европейския парламент,

са длъжни да представят валиден зелен сертификат. 

В краен случай - негативен резултат от PCR тест, извършен 48 часа по-рано в Белгия, Люксембург или Франция. Първи под ударите на тази мярка попаднаха т. нар. външните посетители на европарламента, за които тя влезе в сила още в началото на септември.

В това решение са дадени отговори на въпросите на българските депутати. Тоест - никой от тях няма да бъде ограничаван по никакъв начин, няма да е дискриминиран и на е ощетен. В момента на входа на Народното събрание се мери температурата на всички. Под въпрос е само мярката за носенето на маска. Това правило системно се нарушава и от депутати, и от външни лица. 

Привидната грижа за свободата на българите не е подплатена с предложения как да се пребори разпространението на вируса. Законодателни инициативи в тази посока също така за момента липсват.

ГЕРБ, които повдигнаха въпроса за зеления сертификат, устно предложиха безумно решение - щом документът няма да важи за депутатите, да отпадне за всички. Иначе - от май месец партията на Борисов всеки ден громи служебния кабинет на Стефан Янев, че се провалял с мерките и че е съсипал прекрасния им ваксинационен план. 

Не по-малко екзотична е и антиваксърската идея на партия "Възраждане" - проблемът със зеления сертификат да бъде решен чрез референдум. Прекрасно, но откъде новото правителство ще извади необходимите 20-30 милиона? И как с референдум държава членка ще ревизира решение на Съда на ЕС?

Изходът от ситуацията е пред очите на всички: онези депутати, които не искат да се ваксинират или да се тестват по два пъти седмично за своя сметка,

спокойно могат и да не ходят на работа.

Ще си плащат глобите като продавачите и консултантите по моловете, а ние ще се надяваме все някой ден разумът да надделее и народните ни представители да проумеят, че мрънкането, капризите, личните им предпочитание и партийните им интереси нямат нищо общо с бунтарството и бунтарския дух на дедите ни.

Ако желаеш да промениш или да заличиш от правния мир някое правило, има си законово регламентиран начин за това - пишеш проектозакон, пускаш го през обществено обсъждане и съгласувателна процедура, внасяш го в деловодството на Народното събрание и т.н. 

Преди да се случи всичко това и идеята ти да е видяла бял свят под формата на закон, обнародван в "Държавен вестник", просто си длъжен да спазваш правилата така, както ги спазват всички обикновени граждани. Или да си носиш последствията, ако решиш да ходиш встрани от правия път.

Facebook logo
Бъдете с нас и във