Банкеръ Daily

Позиции

Депутатите се изгавриха с избирателите си

Преди дни се питахме дали изпратените от българските граждани партии в Народното събрание ще успеят да скалъпят някакво правителство. Сега вече се чудим дали ще има парламент. И с всеки изминал час отговорът на този въпрос клони към нула. Предсрочните избори се очертават по-близо и от най-мрачните ни представи. Затова и т. нар. политиците вече са в режим на предизборна кампания.

Още в първия работен ден на 48-ото Народно събрание избраниците смаяха не само избирателите, а вероятно и целия демократичен свят. За първи път - поне в най-новата ни история - парламентът живурка без председател. Депутатите и най-вече партийните лидери демонстрираха въпиюща незрялост и непригодност да свършат онова, за което са избрани. Бяха нарушени всички писани и неписани правила на демокрацията и парламентаризма. Вместо да потърсят разумно и компромисно решение за излизане от създалата се патова ситуация, в залата се развихри нелеп предизборен дебат – такъв, какъвто не се проведе в предизборната кампания. Тогава нищо не беше в състояние да събере лидерите в едно телевизионно студио да кажат как смятат да решават проблемите на държавата и хората.

Защо зацикли изборът на председател на събранието? Ами, защото

такова е качеството на парламентаристите.

Видя се пределно ясно, че нашите политици не могат да погледнат извън тяснопартийните си интереси, което всъщност е големия проблем за България. Неспособността им да намерят изход от кризата, която сами създадоха, е подигравка и неуважение към избирателите – към тези, които въпреки оскъдицата на партийната сергия, си направиха труда да отидат до машините и да гласуват. В отговор им показаха среден пръст.

Лъсна в най-грозния си образ омразата помежду партии и партийци, която е надхвърлила всякакви възможности за ефективна работа. Победителите видяха, че вторите няма да ги подкрепят и втвърдиха тона. Но за да не се окажат те виновни за блокажа и разпадането на този парламент, започнаха да отстъпват в името на намирането на някакво решение, пък било то и посредствено.

Вторите пък май не могат да преглътнат сваленото си правителство и го удариха на инат и отмъщение. Неопитността и незнанието в случая не са извинение или оправдание, тъй като Кирил Петков и Асен Василев вече не са толкова нови на политическата сцена. Те натрупаха макар и кратък опит и тропането им с крак някак не се връзва със заявките за управление на държавата. А и у нас демонстрацията на прекалена принципност може да предизвика обратен ефект...

Да, ГЕРБ има голяма вина за сегашното плачевно положение на страната. Но именно заради това положение и множеството струпали се кризи политиците са длъжни да потърсят някакъв компромис. Само че вместо да седнат на една "кръгла маса" по думите на измъчващия се на председателското място Вежди Рашидов, започнаха да валят

едно от друго по-екзотични предложения,

за които предварително бе ясно, че за нищо не стават.

От "Продължаваме промяната" знаеха, че при действащите сега правила оттеглянето на кандидатурата на Никола Минчев няма да доведе до решение. И ГЕРБ бяха наясно, че като оттеглят номинацията на Росен Желязков, нищо няма да се промени. Също така беше ясно, че и поканата за онлайн обсъждане на проблема с председателския пост ще увисне във въздуха. Защото това не е нещо, с което трябва да се занимава цялото общество. Още по-голяма измишльотина е предложението за ротационно председателство на парламента. Странно е как относително по-опитни политици, вместо да вземат нещата в свои ръце и да предложат работещо решение, се спотайват, или безотговорно се спускат по пързалката, лъсната от ГЕРБ. Така всички вкупом показват тотално безсилие и са на път да станат непотребни.

Всъщност на показ излезе нещо, което отдавна е ясно - в Народното събрание и в партиите

няма сериозни, авторитетни личности,

доказани в обществото, които в подобни ситуации да бъдат стожер и да обединяват. Листите обикновено са пълни с безименни послушници, които чакат друг да им нареди какво да мислят и правят. За съжаление и болшинството от партийните лидери също са безлични и посредствени.

Още по-лошото е, че докато партиите в парламента се дискредитират една друга, това, което отеква в съзнанието на хората, е дискредитиране на парламентаризма.

Според политолога Първан Симеонов разочарованието от партиите лесно може да прерасне в разочарование от парламентаризма. И ще започнат призиви за ревизиране на парламентарния модел въобще, как е необходимо да сменим системата, как системата е импотентна, как правилата са грешни.... Което, по думите на Симеонов, е "още по-сигурен път надолу".

Така или иначе, това, което наблюдаваме, е пародия на държава, пародия на политици. Очевидно партийно-политическата ни система се нуждае от тотален рестарт.

Facebook logo
Бъдете с нас и във