Банкеръ Daily

Иван Христанов, бивш зам.-министър на земеделието пред "БАНКЕРЪ" - част втора:

Деленето не е на животновъди и растениевъди, а на ограбвани и крадци

* МЗ беше бастион на ДПС над две десетилетия и с право бе смятано за най-корумпираното министерство.

* При стария модел на управление на ГЕРБ, трябваше да отделим национално съфинансиране от 248 млн. евро. Ние дадохме       2.115 млрд. евро.

* В Европа и САЩ киселото мляко отдавна се смята за гръцки или турски продукт

 

Г-н Христанов, бихте ли описали състоянието на сектор „Земеделие“ при встъпването ви в длъжност като заместник-министър  и какви проблеми се наложи да решите в спешен порядък?

- В началото на мандата ни доминираше темата с COVID кризата в здравните й аспекти. Цените на крайните продукти не се бяха повишили, докато фуражите, торовете и други ресурси вече бяха поскъпнали драстично. И земеделците обраха негативите. Влизайки в министерството, ние реагирахме незабавно, защото установихме очевидното - вече няма кой да произвежда храна.

Вижте цялото видео от интервюто с Иван Христанов ТУК:

 

COVID пандемията беше обективно обстоятелство за целия свят. Но българските браншови организации алармираха, че след присъединяването на България към ЕС, родното земеделие трайно стагнира, вместо да се модернизира и развива. Това не е ли куриозно?

- Безусловно е така, за съжаление. Само за първите три месеца на годината проведохме над 200 срещи с браншови организации. Всички заявиха, че много са лъгани и нямат доверие. Ние за 4 месеца им доказахме, че спазваме обещанията си. Освен лъгани, те бяха и трайно манипулирани. Организациите бяха насъсквани една серщу друга, за да бъдат употребени за политически цели. 

Особено преднамерено беше създадено напрежението между секторите животновъдство и растениевъдство. Този скандал достигна и до Земеделската комисия в НС. Инвестирахме много време, за да убедим българските земеделци, че докато те воюват помежду си, конкретни лица се облагодетелстват и обират плодовете на труда им. Така че деленето не е на животновъди и растениевъди, а на ограбвани и крадци. Има конкретно лице, което за последните 10 г. е взело 50 млн. лв., докато всички останали в бранша, при това - взети заедно - са получили много по-малко.

Легенди се носят за олигарси в земеделието, които разполагат с постоянно лоби във властта.

- Да, те са поддържали лоби и в парламента, и в Министерството на земеделието. В края на 2021г. МЗ се считаше за най-корумпираното българско ведомство. След 7-месечни усилия, същото това министерство стана проводник на антникорупционните политики. Известно е, че МЗ беше бастион на ДПС над две десетилетия...

Смятате ли при това положение, че това министерство е прочистено откъм корупция и зависими служители?

- Трябва да бъдем открити – не е прочистено. Ние само започнахме, но това не е процес само за 7 месеца. Основен вектор са постоянните проверки. И доверието сред производителите. Бяхме категорични: хората, които прибират средства, без да извършват реална работа, трябва да бъдат елиминирани от системата.

Още през 1990-те години се заговори, че земеделието се задушава от мутри, застанали като посредници на пътя между производители и пазара. Съществува ли явлението в този си вид сега и там ли е голямата ножица в цените на българските земеделски продукти?

- Сега това не е толкова голям проблем. За отделни стопани или клъстър от производители вероятно все още е. Но големият проблем е друг. В бъгарското земеделие има остра асиметрия. Най-ярко се е развивало растениевъдството. Направих някои изчисления за натрупването на евросубсидиите. Начинът, по който се натрупват те корелира с начина, по който се развива зърнопроизводството. В никакъв случай обаче не трябва да се подклажда омразата към зърнопроизводителите. Да, сред тях има хора, които са взимали повече субсидии, отколкото им се полага. Да, тези хора са взимали десетки милиони. 

Но същото го имаме и в животновъдството, и в биологичното производство, и в аквакултурите, и в лозарството и винарството. На войните в земеделието трябва да се сложи край. Парите трябва да връщат злоупотребилите с тях. Почтените и отрудените не трябва да бъдат заклеймявани.

Връщаме се на войната между окрадените и крадците.

- Точно така. Лоши политически решения са спрели развитието на сектори като зеленчуци, месо, мляко, рози и технически култури.

Заговорихме за куриози, не е ли парадокс, че че след присъединяване на ЕС и изплащане на огромни средства за подпомагане и модернизиране на българското земеделие, някои традиционни за България производства са на изчезване и по-специално – зеленчукопроизводството и овощарството?

- За съжаление това са фактите. Ресурсите са насочвани непропорционално. Огромна част от българското земеделие е тотално неглижирана – ябълки, сливи, череши, праскови, сирене. Всичко това лека-полека загива. А тези браншове могат да имат много голям принос към БВП на страната. В цяла Европа и САЩ киселото мляко вече се смята за гръцки или турски продукт. Направихме и друг математически модел, за да разберем на какво е готово българското земеделие. Досега такава статистика нямаше. Взехме доходите на населението и ги разделихме на обработваемата площ. Ние имаме сравнително малко население и огромна обработваема площ – два пъти по-голяма от тази на Нидерландия. И в същото време най-бедното население. С този модел се определя колко може да похарчи на декар човек от населението. Ето ги сравнителните цифри. 

В Малта този доход е 1174 евро на хектар, в Нидерландия е 564, Белгия 533. България е на последно място с 13.008 евро на хектар!

Как стои изчислениято спрямо съотносимите на нас страни от бившия Източен блок?

- Словения е със 102 евро на хектар, т. е. 8 пъти повече. България трябва драстично да повиши своето производство и да изнася продукция и стоки с добавена стойност. Преките мерки, които ние започнахме да налагаме по време на управленския мандат бяха рязко да увеличим поръчките в страната – български плодове, българско мляко, държавни учреждения и столове да купуват български продукти.

Как може това да бъде нормативно уредено при свободен пазар?

- Много лесно – локален продукт. Започнахме да налагаме тази практика и тя трябва да бъде завършена. Като казвам, че трябва драстично да бъде повишено потреблението на български плодове и зеленчуци, значи също, че трябва да направим борсите, за които говорихме още в предизборното споразумение. И че трябва да насочим огромна част от българските продукти за износ. По този начин ще елиминираме некоректните „играчи“, защото те не могат да застанат между големите външни партньори и родния производител. Но докато българското земеделие се управлява на феодален принцип, българският производител се страхува да разраства бизнеса си, защото всяка следваща стъпка го прави все по-видим за едни конкретни рекетьори, които пристигат и му отнемат бизнеса.

Този тип рекетьори не са на свободна практика, те са част от по-едра схема. Откъде се управлява тя?

- Те са част от схемата на ГЕРБ. В почти всеки отрасъл имаше изградени схеми, които притискаха нормалния бизнес. Комисията „Манолова“ в предходния парламент разкри доста факти в тази посока. Затова наблегнахме на участие на европрокуратурата – докато Гешев е на власт българската прокуратура няма да реши тези проблеми.

Как си представяте бъдещето на българското земеделие, с всичките му актуални особености? Какво ще предприемете, ако се върнете в управлението?

- Маймуни с трици не се ловят. Без да сложим реални пари в земеделието, няма да има възстановяване. По показателя национално съфинансиране България бе на дъното в ЕС през последните 15 години, откакто сме членка на съюза. А то по регламент трябва да бъде минимум 15%. 

По програма за развитие на селските райони, България системно е давала този минимум - 15% от общата сума. За периода 2023-2027 г. ресурсът, който дава ЕС е 1.41 млрд. евро. И пита: вие колко давате? Ако бяхме запазили стария модел на управление на ГЕРБ, трябваше да отделим 248 млн. евро. 

Ние дадохме 2.115 млрд. евро. Това е почти 10 пъти повече. Взехме България от 15% и я вдигнахме на 60% национално съфинансиране. За първи път, откакто сме в съюза България дава повече пари, отколкото ЕС. И по показател национално съфинансиране на земеделието сега сме на трето място сред всички членки. 

В земеделието трябва да се гледа напред не 5, а 50 години напред.

Разговора води: Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във