Банкеръ Daily

Позиции

Давос иска по-добър свят, но кой ще плаща за него?

Световният супер-елит пак се събра в Давос за годишната среща на Световния икономически форум. Групата от над 2000 бизнес лидери при откриването на събитието включваше 119 милиардери, притежаващи минимум 500 млрд. щ. долара. Основната тема този път бе "Всички заинтересовани страни за сплотен и устойчив свят", с предвидени семинари като "Предотвратяване на климатичен апокалипсис" и "Уравновесяване на националното и глобално неравенство". Така всеки можеше да разчита на обилни словоизлияния по най-депресиращите проблеми на планетата.

Извън очевидния факт, че никой не иска да слуша за социалното неравенство и за климатичните промени от ятото милиардери, чиито въглеродни отпечатъци са гигантски в сравнение със замърсяванията на обикновения човек, срещата се провежда на фона на растящи подозрения, че корпоративните титани, присъстващи в Давос, не са просто наблюдатели на световните заболявания, а активно ги изтъкват в преследване на печалби.

Корпоративните мениджъри изглежда са достигнали сами до този извод. Участниците в Кръглата бизнес маса - асоциация на американските главни изпълнителни директори, изоставиха през август 2019-а принципа на привилегированото третиране на акционерите и вместо това обещаха "да ръководят компаниите си в полза на всички заинтересовани", включително клиенти, служители, доставчици и общности. Промяната е косвено - ако не и изрично - признание, че, през последните три десетилетия, откакто се превръща в основна ценност на американския капитализъм, акционерната стойност е увредила сериозно: "диабетиците, които не могат да си позволят инсулин; студентите, обирани от работещите за печалби университети; пациентите, изнудвани от болничните вериги; и много други". (Бел. ред. - Това е мнение на Джоуи Носера - коментатор на "Блумбърг опиниън").

Това едностранно ударение върху печалбите беше също и безспорен неочакван късмет за акционерите на щатските фирми. По данни, събрани от професора от Йейл - Робърт Шилер, от 1871-а до 1979-а приходите за акция на компаниите, включени в индекса S&P 500, са се увеличавали средно с 3.4% годишно. В края на 70-е и началото на 80-е години на миналия век ново поколение мениджъри, включително един от най-известните от тях - Джак Уелч на "Дженеръл илектрик", направи свой приоритет максимизирането на печалбата. В резултат, от 1980-а приходите на акция са нараствали с 5.6% годишно.

Именно печалбите са невидимата ръка, която движи доходността на фирмените книжа. S&P 500 "се е отплащал" с 11.8% годишно през четирите десетилетия от 1980-а до 2019-а. Почти половината от този доход е резултат от ръста на приходите на акция от 5.6%, приносът на дивидентите е средно 3%, а промяната в пазарната оценка внася останалите 3.2 процента. Печалбите са били дори нещо повече от "конска тяга" през последните години, защото дивиденти намаляваха и, противно на популярното схващане, инвеститорите изобщо не бяха склонни да плащат повече за книжата. От 13.6-процентната средна годишна възвръщаемост на S&P 500 от 2010-а до 2019-а, впечатляващите 10.2% са дошли от ръста на печалбата и едва 3.4% - от дивиденти и от промяна на оценките.

Трудно е да се прецени как тази скорост на ръста на фирмените приходи, респективно на доходността на акциите, ще остане устойчива, ако компаниите решат, че акционерите вече не са единствената им грижа. Със сигурност известни  усилия за разширяване на базата на "заинтересованите страни" може да допринесе за бъдещ растеж или, най-малкото, да не отнема части от него. Германия например има дълголетна традиция за включване на работници в корпоративните бордове. И откакто през 1976-а германските компании започнаха да прилагат този подход, те генерират по-висок ръст на печалбите от американските си конкуренти. 

Мащабът на проблемите, обсъждани през тази седмица в Давос, обаче вероятно ще изисква по-драстична интервенция. Успешното справяне със социалното неравенство вероятно би означавало да се преквалифицират милиони работници на по-престижни трудови позиции и да им плащат съобразно ценза. Борбата с климатичните промени ще изисква значителни средства за проучвания и в някои случаи - да се закриват цели линии на бизнес. Тези разходи ще бъдат поети от акционерите - едри и дребни; от важните клечки, събрани в Давос; от фондациите по света, пенсионните фондове и чак - до обикновените пестящи за пенсии.

И това не се отнася само за САЩ. Разрастването на протестите и на популистките движения по света е отчасти реакция на отрицателните ефекти от върховенството на акционерите. Мениджърите пък изглеждат склонни да се вслушат. Броени дни след като щатската Кръгла бизнес маса премахна привилегированото положение на акционерите в страната, Бизнесът за "всеобхващащ" растеж - коалиция от 34 мултинационални фирми, обяви инициатива за справяне с неравенството с помощта на ОИСР.

Макар че със сигурност няма да липсват наблюдатели, които да определят тазгодишния форум в Давос за лишен от съдържание жест, милиардерите са прави за едно нещо: игнорирането на неравенството и промяната на климата вече не е опция. Оттук нататък трябва да видим кой ще плаща сметките.

 

P. S.

Материалът е лична позиция на Нир Кейсар - коментатор на "Блумбърг опиниън" за пазарите. Той е основател на фирмата за управление на активи Unison Advisers и е работил като юрист в Sullivan&Cromwell и като консултант в Ernst&Young.

Написаното не отразява мнението на "Блумбърг" и на собствениците на агенцията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във