Банкеръ Daily

Позиции

"Данък богатство" - икономическият буфер за заможните държави

Облагането на богаташите с допълнителен данък ще подкрепи възстановяването от пандемията в държави като САЩ и Великобритания, споделя пред "Файненшъл таймс" Тим Бонд - портфейлен мениджър в британския фонд "Одей асет мениджмънт". 

Правителствата имат дълги списъци от задачи : възстановяване от пандемията, справяне с климатичните промени,  повишаване на благосъстоянието на обществото - все важни, но много скъпи начинания. В момента повечето държави се финансират чрез печатниците за пари на централните банки. Което не може да продължава безкрайно и без да се направи компромис с възможностите на централните банкери да държат инфлацията на приемливи равнища. С други думи, в най-скоро време правителствата ще трябва да избират дали да се откажат от лесните пари или да изгубят контрола върху инфлационния ръст - неблагодарен избор, който може да предизвика социални вълнения.

Вашингтон и Лондон обаче разполагат с  очевидно решение: "данък богатство"

В САЩ, по данни на Федералния резерв, личното състояние на най-богатите 10% от американските домакинства е било на стойност 80.7 трлн. долара през третото тримесечие на 2020-а (бел. ред. - фискалната година на САЩ приключва на 30 септември) - еквивалентно на 375% от БВП на страната през същия период и близо 70% от общото богатство на всички щатски домакинства. Нетните активи на тези 10% заможни фамилии никога не са падали под 200% от БВП през последните 30 години. 

Еднократно облагане с 5% на този свръхбогат сегмент  от обществото би вкарало в държавната хазна 4.03 трлн. долара или 19% от сегашния размер на щатския БВП.

Това би редуцирало нетното лично състояние на американците през третото тримесечие на 2020-а до 76.7 трлн. долара. Или тези богаташи щяха да са с 2.1% по-заможни, отколкото са били през 2019-а  а не със 7.5% без данъка). Парите от подобен налог обаче биха стигнали за щедро разплащане на планираните от администрацията на президента Джо Байдън разходи за следващите няколко години. Те биха отнели част от непрекъснато нарастващото социално неравенство и биха премахнали бремето на финансиране на правителството от централната банка.

Данъкът би преразпределил средства от един сравнително скромен по обем слой на обществото към останалите 90%, стимулирайки стопанството. Това ще помогне на финансовите пазари да се върнат към икономическата им функция за намиране на реалните ценови равнища и за ефективно влагане на капиталите, освободени от намесата на Федералния резерв. Ще отпадне и нуждата от нулеви лихвени проценти и от програмите за покупки на облигации - политики, помогнали за задълбочаване на "заболяванията" на икономиката: разширяващо се неравенство, цикли на спекулативни балони и сривове, растящи дългови равнища и по-нисък ръст на производителността.  

Идеята за данък върху богатството е и доста популярна. Проучване на Reuters/Ipsos от януари 2020-а разкрива, че 64% от анкетираните одобряват налога - 77% от тях демократи и 53% - републиканци. Безспорно, собствениците на финансови активи са били облагодетелствани от извънредни печалби през последното десетилетие, "подарък" от покупките на облигации и от ниските лихви. Следователно, зад "данък богатство" има и силен морален аргумент за справедливост.  

Във Великобритания, 

Националният статистически офис отчете, че през 2018-а най-богатите 10% от английските  домакинства са имали общо нетно лично състояние от 6.5 трлн. брит. паунда - малко над 300% от БВП. И дори 1% данък богатство върху този пул на теория ще донесе приходи, еквивалентни на 3% от БВП срещу 3.8% в САЩ.

Разпределението на британското богатство по класове активи усложнява въвеждането на данък на най-заможните 10% британски фамилии, защото едва 21.5% от състоянието им е във финансови активи и други 43.7% - в пенсии. Но пък изглежда напълно достоверно, че действителната чиста стойност на личното състояние на най-имотните британци е подценена. Включването на активите, които те държат в офшорни сметки, по-специално в данъчни убежища, вероятно ще увеличи обема на облагаемото богатство. 

Еднократен данък от 5% на едва 1% от най-заможните британски домакинства може да донесе приходи в размер на  7.9% от БВП. А 1% годишен налог ще вкарва в бюджета средства, еквивалентни на 1.6% от БВП всяка година. За сравнение, ако се повиши корпоративния данък от 19% на 24%, това на теория ще увеличи приходите с 14.5 млрд. паунда или с около 0.7% от сегашния БВП.

Приспани от дългия период на ниска инфлация, финансовите пазари са по-скоро убедени, че набъбващите фискални дефицити няма да предизвикат прекалено висока инфлация - оценка, която може да се окаже некоректна. 

Американското стопанство има потенциални източници за незабавна консумация, идващи от последните фискални пакети и извънредните спестявания на домакинствата. САЩ бележат и най-бързия в историята ръст на паричното предлагане.

Ако инфлационен шок се комбинира с продължаваща монетизация на дефицита, съществува реален риск от самозахранваща се инфлационна спирала. Данъците богатство могат да осигурят изход от този проблем. Във всички случаи еднократното облагане на най-заможните би било по-честно от годишния налог. И би довело до коренен обрат, до напускане на пътя на монетизация на дълга, водещ до икономически ад. И от политическа гледна точка вероятно би трябвало да се направи завой на ляво, за да бъде избегнат този сценарий. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във