Банкеръ Daily

Румен Гълъбинов пред „БАНКЕРЪ“:

Данъчни и осигурителни ваканции ще стимулират икономиката

Има реална опасност технологичната вълна да ни заобиколи

Г-н Гълъбинов, успоредно с пороя от предизборна пропаганда, какво показва експертният поглед – ще съумее ли българската икономика да постигне все по-очаквания от световните анализатори V-образен профил на излизане от ковид кризата?

Дискусиите за постковид икономиката водят към извода, че благодарение на масовите ваксинации, след средата на 2021 г. трябва да тръгне възстановяването и в нашето стопанство. По прогнози и на МВФ, и на Световната банка възстановяването на световната икономика ще е в рейндж около 4% за настоящата година. Пред миналата година в еврозоната най-много пострадаха испанската, италианските икономики. Нашият спад беше 3,8%, което е съпоставимо с немската икономика. Добрите отправни точки за нас са бюджетният дефицит от 3%, съотношението на дълг към БВП от 30% и сравнително ниската официално оповестена инфлация. Лихвените проценти също са ниски, както на глобално, така и на местно ниво. Продължава банковата ваканция, би могло да се помисли и за данъчна ваканция. Това са все предпоставки за бързо възстановяване, съчетано с ускорена ваксинация.

Всичко изброено дотук едва ли ще повлияе на чуждестранните инвестиции, които са на трагично ниво у нас – най-големият външен инвеститор продължават да бъдат работещите зад граница българи. Дори плоският данък не е достатъчен стимул за големите световни компании. Как образът на България да стане привлекателен за мултинационалните корпорации, без присъствието на които икономиката ни трудно може да постигне сериозни темпове на развитие?

За да преструктурираме образа на страната, трябва да преструктурираме нашия БВП. За миналата година се отчете, че над 80% от БВП е дошъл от вътрешното потребление. Да, криза беше и потребявахме повече храни и лекарства. Но това е крайно недостатъчно за развиване на БВП. Този дял трябва пропорционално да намалее, за сметка на повече износ и инвестиции. Трябва да се насочим към секторите с висока добавена стойност. Наскоро се разминахме с инвестиция от Южна Корея в сектора на електромобилността – след повече от 2 г. преговори, компанията реши да отиде в Унгария. Има реална опасност технологичната вълна да ни заобиколи. Постковид икономиката предполага и някои структурни трансформации – все повече се ускорява навлизането в дигиталното пространство, облачните технологии, електромобилността, подемът на фармацевтичните индустрии, свързани с изследването на генома. Тоест, очертава се ново технологично ниво.

Говорим за цифрови технологии и изследване на генома, а у нас дори електронната администрация още е блян и това рефлектира върху цялата икономика и в частност върху инвестициите.

Технологичната вълна предоставя много възможности, финансиране има и ще има, въпросът е ние да се възползваме.

Само от европейската програма за възстановяване у нас ще влязат 24 млрд. лв., въпросът е те да се инвестират, а не да се раздадат.

Точно така. Ще има пари за така очакваната икономическа трансформация. Даже някои колеги смятат, че парите за възстановяване ще бъдат прекалено много и на ниски лихви. И тези пари трябва да влязат в капитални вложения и инвестиции. Новите модерни компании са ниско капиталоемки, а създават висока добавена стойност.

Да речем, че в някакъв момент икономиката ни ще достигне доковид периода. Това ли е хоризонтът, в който трябва да се мисли, не е ли дошло времето на визионерите и програмите за темпово развитие, за да се отлепим от последното си място в ЕС?

Вече караме 15-та година като член на ЕС, минахме два програмни периода на усвояване, сега влизаме в трети, а по минимална заплата, пенсия и стандарт на живот сме последни. Не можем да прескочим някои бариери, които сами сме си сложили – на административни тежести, бюрокрация – те са дръпната ръчна спирачка. Основният ни проблем е демографски, имаме рекордна смъртност в ЕС.

Очевидно е, че работещият сега модел не е в състояние да даде тласък на страната. Кои биха били първите правилни визионерски решения на един бъдещ реформаторски кабинет?

Трябва ни ускорено и догонващо развитие. Би могло да се помисли за повдигане на прага за регистрация по ДДС на около 100 хил. лв., като жест към малкия и средния бизнес, част от който да плаща патентен данък. Друга правилна мярка би била данъчна система за стимулиране - отдавна говорим за необлагаем минимум и това е начинът да стесним социалните неравенства, защото ние не сме типична социална държава.

Коефициентът Джини за България е на отчайващо ниво.

Най-висок от всички държави в ЕС, т. е. най-висока степен на икономическо неравенство.

Да се върнем отново на критичния проблем с чуждестранните инвестиции. Какво може да направи държавата за да заработят и у нас мултинационални компании от топ 1000?

Най-напред добра инфраструктура – ток, газоснабдяване, пътища, комуникации. Квалифицирани кадри. Като влезе инвеститорът, да може да заработи още на следващия ден. Също така държавата може да поеме за първите две години осигуровките при персонал повече от 500 човека, това хем е примамливо за инвеститора, хем ще се разберат реалните възнаграждения във фирмата. Много важно е и да използваме кръстопътното си географско положение като естествен логистичен център.

Може ли да се приеме за V-образен модел за възстановяване планът на правителството България да достигне икономическото си равнище от 2019 г. през 2023 г.?

Само през миналата година икономиката ни премина през две дъна. Вероятно възстановяването ни ще е неравно, може да се окаже и W-образно.

По този образ ли ще работят големите европейски, задокеански и далекоизточни икономики?

Там също се получава разделение – традиционните индустрии се възстановяват по-бавно, високотехнологичните нямат никакви проблеми, даже увеличиха пазарната си капитализация, ниските лихви също ги улесняват, те вървят с дълъг хоризонт пред себе си. Заедно с високотехнологичната индустрия, силно ще се развият производството на храни и лекарства. Това са обещаващите отрасли. Ние имаме възможности във всеки от тях.

Майсторско ли беше действително управлението на кризата у нас, както многократно обяви премиерът?

Най-ефективни бяха мерките, които заимствахме от другите държави в ЕС.

Наливането на пари в администрацията в условия на криза положително явление ли беше?

Не беше особено справедливо, бизнесът изнася основната тежест на кризата.

Разговора води: Емил Янев

Румен Гълъбинов е икономист, член на Стратегическия съвет при президента Румен Радев.

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във