Банкеръ Daily

Позиции

Да споделяш газ със съдедите не е като да им дадеш чаша сол

Урсула фон дер Лайен.

Европейската комисия предлага да стане задължително споделянето на газ със съседите при недостиг и нарича тази спешна мярка солидарност. Тази идея ще бъде разгледана на срещата на върха на лидерите на ЕС в четвъртък и петък, на която ще бъдат обсъдени спешни мерки за намаляване на сметките за енергия за домакинствата и бизнеса. Звучи много  благородно, но почти нереално, защото страните от блока трудно постигат съгласие по толкова чувствителни теми. Те дори още спорят за тавана на цените на газа, което е далеч по-безболезнен въпрос.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви пред Европейския парламент в сряда (19 октомври), че държавите трябва да си помагат, но за съжаление за последните пет години са сключени само шест такива двустранни споразумения за споделяне. Затова предлага газовата солидарност да бъде въведена като задължение, ако правителствата не са сключили индивидуални договори за споделяне на газа при нужда.

"Знам, че европейците са загрижени за инфлацията, за сметките си за енергия, за зимата. Най-добрият отговор на газовото изнудване на Путин е европейското единство и солидарност", обяви Фон дер Лайен.

Дори това предложение да е плод на загриженост, а не на безсилие пред енергийната криза, която ще се усети доста силно в някои страни от блока, звучи доста наивно. Принципът е при ситуация на недостиг държавите да се погрижат първо за своите граждани, след това, ако могат, да помогнат. Само че коя държава ще се съгласи да помага солидарно, при положение, че Комисията ще изисква от април следващата година да започне запълването на хранилищата за следващия отоплителен сезон. Или пък ще помогнат страните с огромни индустрии, които са силно зависими от газ? В крайна сметка  това не е като да дадеш чаша сол на комшиите.

Проблемът е, че в Европейския съюз  от години има проблем с хармонизирането на енергийните политики, което много ясно си личи при доставките на природен газ.

Главният икономист на Института по енергиен мениджмънт Калоян Стайков коментира пред „Банкер“ по темата, че още през 2009 г. е започнало да се говори за преговори за общи доставки на ниво ЕС, което да става  на наднационално ниво и след това да се разпределя.

"Нищо не се случи, а сега искаме в рамките на една година да постигнем всичко това. Няма как да стане. Същото беше и със строителството на газовата инфраструктура, не само на терминалите за регазификация, но и вътрешната преносна инфраструктура на континента.Тя е особено необходима, защото някои области на практика са отцепени едни от други – няма сериозна връзка между Иберийския полуостров и Централна Европа, нито между Югоизточна Европа и Централна Европа, а балтийските страни също са отрязани до голяма степен. Тази политика не се случва, защото липсва координиране в рамките на един общ интерес за всички страни. Хем сме в един общ пазар, хем всяка страна се справя поотделно“, посочи Стайков.

Голяма част от европейските икономисти също са скептични, че промените ще дойдат бързо, защото някои страни членки са притеснени, че прекалено навлизане на политиката на пазара може да доведе до изкривяването му.

Сега Европейската комисия е решила да възкреси  идеята за общи поръчки за купуване на природен газ чрез европейска платформа, която беше създадена в началото на войната в Украйна, но досега не е проработила.  Тя отново смята, че е най-добре, ако стане задължително, затова предвижда поне 15% от газовите резерви на всяка държава да се запълват от газ, купен общо.

Тази идея среща доста по-голяма подкрепа от определянето на таван на цените на газа и споделянето със съседите, но също не е ясно кога ще бъде приета.

Да се надяваме, че за тази зима Комисията ще закърпи дупките, а след тава ще започне да мисли за по-дългосрочни енергийни стратегии, защото е очевидно, че геополитическата система е променена из основи и се налагат нови мерки. В крайна сметка блокът не може да изпада в истерия преди всеки отоплителен сезон.

Facebook logo
Бъдете с нас и във