Банкеръ Daily

Лъчезар Богданов, главен икономист на ИПИ, пред "БАНКЕРЪ“:

Да следваме парите: най-важни са бюджетът и фискът

Г-н Богданов, какво чухте и какво не чухте от преговорите за съставяне на кабинет в глава икономика?

- Засега преговорите вървят с излагане на програми, описват се точки, излагат се цели. Миксът е от две групи проблеми. Едните са безспорни – сваляне на бюрократичната тежест от бизнеса, корупцията, прозрачността при обществените поръчки. Проблематичното е, че това са по-скоро цели, а същностният въпрос е как да се постигнат те. Операционализирането на програмата значи да се каже какви са нужните мерки.

Именно там може да настъпи голямата главоблъсканица.

- Да. Защото, когато кажем, че ще намаляваме бюрократичната тежест върху бизнеса – това е цел, а не мярка. Мярка е да се посочат стъпките. Не е новаторско да се говори за големи идеи, новаторско е да се стигне до съгласие по осъществяването им. Нека припомня, че 30 г. се говореше за премахването на хартиеното свидетелство за съдимост, преди то реално да се случи и да облекчи населението.

Значи ли това, че присъстваме на първи кръг от преговори, чийто край не се вижда?

- Имам притеснения. В момента се казват много идеи, част от които са възможни за реализация. Например - схема за подпомагане на енергийно бедни. Но запишем ли "Намаляване на бюрократичната тежест", това вече е насока, а не мярка.

Темата с административната тежест е обвързана с друга глава – за електронното управление.

- Това пък е тема, която има влияние в различни посоки. Нужни са структурни решения. И изобщо не е ясно защо бизнесът трябва да комуникира непрестанно с администрацията и да иска всякакви разрешения, били те и електронни, вместо да ползва служебни регистри. Това е голямата реформа. Има и друго. Някои сметки се правят без кръчмар. Въпросът за бюджетната политика е оставен за накрая. Може би има някаква логика първо да се видят приоритетите, а след това на тази база да се мисли за бюджета. Но съществува и обратният подход: най-напред да се кое е възможното във фиска и чак тогава да се определят мерките и посоките. Също така смятам, че идеята за икономиката като отделна глава е доста наивна. Икономика примерно са и ТОЛ-таксите в транспорта. Темата електронно управление също засяга пряко икономическото развитие, защото подобрява бизнес средата и подпомага инвестициите.

Намирате ли в ситуацията наченките на радикално новото икономическо мислене и ходовете, които биха довели до скокообразно и догонващо развитие на българската икономика?

- Нишката за борба с корупцията и по-висока ефективност на публичните разходи е много важна. Но важна е и скоростта на решенията. От голямо значение също е модернизацията на цялата ни политика за подкрепа на чуждестранните инвеститори. Говорим за знакови мултинационални компании. Досега подкрепата се разбираше като даване на парцел от съответната община или някаква отбивка от шосето – крайно недостатъчно.

Този тип инвеститори са свикнали да започват работа незабавно след пристигането си.

- Това е единият въпрос – за скоростта. Другият е за дългосрочността на ангажимента. По Оперативна програма "Човешки ресурси" у нас пристигат европейски средства за подобряване на човешкия ни капитал. На хартия звучи добре - парите се харчат, върви някакво обучение. Но, когато се появи у нас външният инвеститор и поиска да отвори поетапно 4000 работни места, той веднага пита за работници със специализирани квалификации и умения. Обучението на кадрите би била една добра държавна подкрепа за бизнеса. И част от цялостна политика за насърчаване на инвестициите.

Експортна икономика, производства с висока добавена стойност и иновации – това са трите стълба, върху които „Продължаваме промяната“ гради своята икономическа концепция. Как тя маже да се реализира в обозримо бъдеще?

- Както казах, това е цел. Как да стигнем до това – зависи от инструментите. Единият път е насърчаването на бизнеса под различни форми. По отношение на данъчното облагане може да се приложи ускорена амортизация. За човешкия капитал говорихме – той струва пари, които могат да се поемат от държавата. Но по конкретна инвестиция, а не да се обучават камериерки, които после заминават за Кипър или Испания и така субсидираме чужди икономики. В IT-сектора е важно не да изнасяме труда на нашите специалисти, а да насърчаваме произвеждането на автентични продукти в наши компании. Привличането на работни ресурси извън ЕС също е интересна перспектива. Полша и Унгария го правят с облекчени процедури.

При актуализацията на бюджета между партиите протече бурно предизборно наддаване за минимални пенсии и работни заплати. Работодателите обаче веднага посочиха, че това е насърчаване на сивата икономика. Как могат да се съчетаят помпането на сива икономика и скокообразното развитие?

- Фундаментално погледнато, това е държавна намеса в пазара на труда, чрез фиксиране на цени. Въпросът е удържимо ли е България да поддържа широк кръг хора, които имат номинални доходи отвъд тежките материални лишения. Чистият вариант е те да бъдат подкрепени под някаква форма от социалната политика. Само че в България това трудно се възприема и е по-лесно да се вдигат минималните пенсии, независимо от осигурителния принос. Това се започна още в мандата на предходното редовно правителство. Това не е пенсионна, а широка социална политика. Получава се така, че вече гоним предприятия и работници към съседни страни. Трябва да се внимава с праговете и на заплати, и на пенсии. Този популизъм рискува да убие икономиката. Ключово важно е да държим пазара на труда динамичен и свободен.

Толкова лесно, колкото ни го описват ли ще бъде разграден моделът на партийно-държавния капитализъм, захранван от бюджет и евросредства и предназначен за тясна група привилегировани олигарси?

- Решението на всичко е конкуренция. Но тя е трудно нещо, когато големите проекти отиват при конкретни изпълнители. Притеснително е, че българската икономика зависи от еврофондовете и борбата е за овладяване на тези програми. Изходът е в система от взаимни проверки и баланси, в рамките на политическата и съдебната система. И отварянето на пазарите към чужди участници. Важно е, че вече има европейски прокурор и външна процедура за разследване на злоупотреби с еврофондове. Това ще промени играта.

При описаното от вас евентуално противоречие между поставени цели и методите на реализацията им, какъв срок на преговорите за кабинет очаквате? Оптимистите смятат, че другата седмица ще имаме правителство, песимистите не го виждат до края на годината.

- По-скоро съм оптимист. Енергията за промени на предходното управление е силна.

Политическият страх също е сила.

-Така е, Ако в момента някой играе некооперативно, веднага ще бъде упрекнат, че работи за старото. Който не направи компромиси, ще бъде обвинен в бойкот. За мен най-важна остава темата с бюджета и фиска. Заедно с плана за възстановяване и новия програмен период. Както се казва - да следваме парите. Между другото, това няма да е първата подробна коалиционна програма у нас. Консенсусът е важен по големите приоритети – данъци, бюджет, инвестиционни разходи, структурните решения с въглищата, енергетиката, пътищата, концесиите.

Ще има ли време предстоящият кабинет да влезе в стратегии или ще остане на фаза тактики?

- Със сигурност ще има втори пласт, който ще работи по промени, които няма да дадат незабавен ефект. Част от хората в партиите вярват в дългосрочните идеи и намерения.

Една година, две години или пълен мандат?

- Структурните промени са дългосрочни. Те променят правилата на играта. И ако са умни, хората от новата власт ще променят правилата на играта още в началото на управлението си.

Разговора води: Емил Янев

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във