Банкеръ Weekly

Трайчо Трайков:

Да не забравяме времената, когато хората питаха „А днес какво ще е ДДС-то?“

Най-големият риск е да се стигне до стагфлация

Г-н Трайков, как рикошираха молекулите на COVID-19 на територията на район „Средец“ в столицата?

По всеки възможен начин. Започнахме с уведомяване на етажните собствености за мерките за дезинфекция, установяването на канали за връзка между хората и кметството, общината и държавните структури, защото постоянно хвърчаха съгласувателни процедури, включително и с държавното обвинение. Интересното е, че точно прокуратурата даде район „Средец“ като пример за добра практика в карантината. Другото отражение е в стопанския, културен, спортен и организационен живот. Там всичко превключи на друга честота, включително и по отношение на бюджета – бяха отменени плащания и към служители, и по отношение на планирани събития.

До какви граници се разпростираха прерогативите на районния кмет в тази обстановка, след като повечето решения се взимаха на общинско и национално ниво?

Обикновено всичко започваше със заповед на здравния министър до кметовете на общини, а оттам - към районите.

А с какви пасиви и очаквания излизаме от извънредната ситуация?

Няма да издам никаква тайна - работеше се „на ухо“, с голям компонент на импровизация и не можем да кажем, че този начин на действие е приключил. Всички се радват, че ужасният апокалипсис не се е случил, но никой не знае кога и как ще се върнем към времето „отпреди“.

Някои наричат това, което се случи „големия блъф“.

По-скоро не мисля, че е блъф. Блъф означава, че някой знае нещо повече и представя различна картина. Да, бяха използвани силни думи, бяха използвани твърди и силови мерки. Лично аз обаче не съм си позволил свободни интерпретации.

Неотдавна оглавявахте едно мега министерство - на икономиката, енергетиката и туризма. Как оценявате икономическите мерки на управлението в кризата?

Ако питате получателите на помощите – недостатъчни. През очите на подписващите чека – можеше и по-внимателно. И в България, и в Европа имаше висока доза импровизация. Германия, която при предишната криза настояваше за стягане на коланите, сега прокламира заеми за затруднените бизнеси без таван. Навсякъде имаше щедри безвъзмездни помощи. Засега тези мерки в Европа пораждат оптимизъм, еврото също тръгна нагоре. Във финансовия свят се стигна до консенсус: доларът да се приема като убежище на страха, а еврото - като убежище на оптимизма.

У нас безвъзмездните субсидии не се случиха, дори бяха набедени за левичарска мярка, но се практикуваха в САЩ и в почти цяла Западна Европа.

Не съм сигурен, дали безвъзмездните пари биха раздвижили икономиката. В такава ситуация хората и бизнесите биха ги използвали по-скоро като резерв, отколкото за харчене. Аз смятам, че е оправдано да се действа по-внимателно.

Като експерт, как разглеждате фокусите около ДДС?

Не съм привърженик на такъв род ад хок решения. По този повод се сещам за един епизод когато бях министър. Правителството направи предизборна заявка, че ще сваля ДДС. След изборите пък се заговори, че ще се вдига. И хората на шега взеха да питат „Колко ще е днес ДДС-то?“. Тогава Дянков ми каза, че не е добре да се пипа данъка. Моята позиция беше, че направо ще бъде катастрофално. Борисов ни извика двамата и ни попита дали ще си подадем оставките, ако бюджетът се издъни затова, че не е повишен ДДС? Отговорихме утвърдително. И сега смятам, че би могло да се върви генерално надолу от сегашната ставка, за сметка на по-ефективни държавни разходи. Но не и да се ползват абсолютно дилетантски аргументи от некомпетентни депутати, че намаляването на ставката щяло да доведе до изсветляване на бизнеса.

Чисто управленски как ви звучи фразата на Борисов „Знам, че е грешно, но ще го направя“?

А не правят ли точно това политиците? В целия свят сега е модерно да се управлява по социологически – мериш какво искат хората и правиш всевъзможни чупки. Всички, които от дистанцията на времето приемаме за големи държавници, са взимали трудни решения и са ги прокарвали.

Реформаторското политическо поведение предполага именно нагърбване с тежки решения.

Това е държавническото поведение. Иначе няма да се учудя, ако в близко бъдеще бъде създаден компютърен алгоритъм, който измерва различните настроения, сравнява ги и "изплюва" най-популярната посока на действие.

Влизането на държавата в петролния бизнес не е ли точно „решение в популярна посока“? Възможно ли е държавата да се окаже по-добър стопанин от частния бизнес?

През годините аз също съм допускал държавна намеса в сектори, където пазарният механизъм се проваля.

Но като регулатор, а не като търговски субект.

Именно. Възможни са различни нива на намеса. Държавната регулация е най-чистия, най-безспорния и най-евтиния способ. Ако се докаже картел и компаниите в него бъдат глобени с по 10% от оборотите – а в този сектор това са стотици милиони – дали те няма да преценят, че ще им излезе по-евтино да се съобразят с правилата?

Невъзможно ли е зад идеята за държавните бензиностанции да се крият други корпоративни интереси – да бъдат ударени едни, за сметка на други?

Нямам конкретна информация. По-скоро констатирам кое е по-логично, ефективно и евтино за данъкоплатците.

Светът в момента оживено обсъжда икономическия формат на кризата: V, W, U или друга форма. Каква е вашата прогноза?

Здравните новини са положителни и надеждата е, че кризата ще е V-образна. U-образният модел - с по-дълго влачене по дъното - засега не се сбъдва.

Още миналата есен, далеч преди изненадата COVID-19, се говореше за предстояща световна рецесия, дори за депресия. При наслагване на икономическия и здравния фактор, възможно ли е вирусната криза да повлияе мобилизиращо и дори оздравително на икономическата?

Има основание да се мисли в тази посока, споделям този анализ. Ръстът в цените на активите изглеждаше неустойчив и се дължеше основно на напомпването на много ликвидност на пазара. Но вместо за увеличаване на потреблението, той се използваше от финансовите институции за купуване на нови активи, най-вече акции. Сега в картината се пренаредиха много неща и започна „мислене извън шаблона“ – дали пък това, което изглеждаше немислимо, няма да надхвърли очакванията ни. Най-големият риск е да се стигне до стагфлация – стагнация плюс инфлация. Другият лош сценарий е „японската болест“ – дългогодишен нисък ръст с дефлация. Той обаче е по-малко вероятен.

В оборот е поредното клише – „Нова нормалност“, в което обикновено се рисува краят на експертизите и ликвидацията на диалога, в полза на монолога.

За нова нормалност се говори отдавна, още от времето на дебата за пост истината, когато се прокламираше, че ако досега сме имали някаква истина, сега всеки - като обоснове някаква теза оттук-оттам - може да постигне нова. По едно време в България даже бяхме пионери в тази посока. А иначе - западноевропейският политически модел действително трябваше да бъде реформиран – причините сега се виждат ясно.

Разговора води Емил Янев

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във