Банкеръ Daily

Служебният вицепремиер Атанас Пеканов пред „БАНКЕРЪ“:

Да имаш добра диплома е страхотно, но не е достатъчно

Министър Пеканов, „доброжелатели“ от средите на бившите управляващи не спират да говорят, че националният план за възстановяваве и устойчивост е занемарен и по него от страна на служебния кабинет няма никакво движение. Каква е истината и какво е реалното състояние на нещата?

- Точно обратното. От встъпването ни в длъжност са минали само два календарни месеца. Работим денонощно по плана, само миналата седмица имахме пет срещи със службите на ЕК, консултации със социалните партньори, с отделните министерства. В края на юни изпратихме нашите предложения за технически обсъждания в ЕК, миналата седмица получихме препоръките им. Тази седмица ще го оповестим в крайния му ревизиран вариант. Общото впечатление е, че сме успели да го надградим добре. Остава дискусионна само темата за енергетиката.

Тоест - кога планът ще отпътува за Брюксел?

- След конституирането на парламента, започваме обсъждане на плана с политическите партии. Необходимо е да има демократичен мандат, за да го изпратим в Брюксел. И според партньорите ни, и от моя гледна точка трябва да има приемственост.

Това е честният начин.

- Да. Това е и правилният начин. Не е естествено планът да бъде адресиран от едно служебно правителство. Трябва да чуем санкцията и мненията на политическите партии. Настъпва времето на консенсуса по темата, въпреки голямото политическо разделение. Бившите управляващи не поеха отговорността да изпратят на ЕК техния план, макар че го работиха девет месеца.

Според немалко икономически експерти, и трите варианта на плана на ГЕРБ са били доста противоречиви. Като общото в тях е, че акцентът не е върху бизнеса, а върху държавния сектор – милиарди за „Булгартрансгаз“, за ВИК-холдинга. Такъв ли е вашият прочит? Този подход не подхранва ли нови корупционни очаквания?

- Съгласен съм. Първият и вторият вариант на бившите управляващи очевидно не бяха в зряла форма. Третият вариант вече достигна до някаква форма, но оценката и за него дадоха самите те, като заявиха, че планът не е готов за изпращане. В нашата версия са намалени точно проектите, за които споменавате, направихме доста оптимизации. Концентрацията към София също не беше правилна. Енергетиката си остава най-трудната тема. Нуждата от зеления преход не е била достатъчно комуникирана в обществото – защо трябва да има допълнителни данъци за замърсяване, защо трябва да се закриват мини. Това са действия, които пазарът пряко не ни кара да извършваме, но те са неизбежни.

За какви пари става дума в плана за възстановяване и устойчивост?

- Около 12.9 млрд. лева. Точната сума зависи и от БВП на страната през тази година, както и от това доколко сме пострадали заради пандемията. Това е грантовата част.

Само че Брюксел настоява тези пари да бъдат инвестирани перспективно в икономиката, а не харчени и раздавани.

- Да, има важни критерии. Допълнително имаме възможност за нисколихвени и дългосрочни кредити, които ЕС акумулира като цялостна структура – нещо, което е подходящо в условията на криза и което аз адмирирам. За този ход има нужда от санкция на парламента и разбиране от политическите партии.

Очертава се обща подкрепа за България от около 29 млрд. евро или близо 60 млрд. лева. Предишните управляващи показаха как такива пари могат да бъдат усвоявани в полза на определени лица и фирми, докато други смятат, че с тях България може да влезе във „велик преход“. Смела ли е тази хипотеза?

- Българската икономика е изпуснала много през годините, настигането на Западна Европа не се случваше така, както се надявахме. Причината е, че не успяхме да създадем нов модел икономика, с повече добавена стойност, по-конкурентноспособни фирми. Сега някои части от Плана за възстановяване могат да помогнат. Например, в един от проектите се гони стимулиране на най-иновативните фирми, които ЕС вече е идентифицирал в България като отличници. От своя страна, Брюксел е заложил свои приоритети за плановете за възстановяване – дигитализацията е такъв приоритет. Зеленият преход е друг приоритет, а там сме допуснали много провали. Трябва да мислим за регионите и за хората, които ще бъдат засегнати от зелените мерки. Именно заради това един служебен кабинет не може да прекоси някои червени линии, които ще бъдат изисквани от Европа. Да вземем енергетиката – не е коректно служебно правителство, особено в края на мандата си, да взима дългосрочни решения в такова стратегическо направление.

Тук обаче определени политически кръгове с патриотични претенции настояват, че трябва да се надлъгваме с Брюксел, да се държим здраво за карбоновата енергетика и да минем между капките. Това чисто политическо говорене съдържа ли някакъв микроскопичен състав на експертиза?

- Отговорно заявявам, че няма да можем да излъжем Брюксел. Крайно време е да започнем с важните решения. Например - създаването на съвещателен орган, който да очертае - заедно с партии, граждани и неправителствени организации - какво ще е енергийното бъдеще на страната.

Лично за вас какво трябва да бъде енергийното бъдеще на България, атомната енергетика влиза ли в диапазона на чистите енергоизточници?

- Спорил съм с много учени хора и у нас, и в чужбина. Мненията са различни. Най-големият проблем с атомната енергетика е, че хората се притесняват за сигурността.

Притесняват се и за някои външни зависимости.

- Също и това. Според мен, все още има някакво място за атомната енергетика. Но в нашия план за възстановяване не сме тръгнали в тази посока, заради масовото недоверие и множеството провали в тази сфера. За сметка на това предлагаме търгове за възобновяеми източници плюс възможности за съхранение на енергията, произведена от тях. Неизбежно ще трябва да минем към чиста икономика.

Газовата енергетика също не влиза в перспективите на зелената сделка – особено замяната на въглищата с газ в ТЕЦ-овете.

- Това е много деликатен въпрос. Да, дългосрочно не влиза, но се приема за междинно решение.

Но „Турски поток“ мина без нито едно отклонение – нито към „Мариците“, нито към изстрадалия Северозапад.

- Геополитическите проблеми са абсолютно ясни. Много важно е гръцката връзка да заработи бързо, за да се постигне диверсификацията.

Една от последно възникналите партии с претенции за дясно консервативна ориентация декларира, че зелената сделка била чист комунизъм. Отговаряте ли на такива становища?

- Позната ми е тази риторика. В последните 10 г. имах късмета да живея във Виена, там на темата се гледа много позитивно. В България политическите партии разглеждат зеления преход като насилствена мярка. Ако бяхме реагирали на тенденцията навреме, сега изненада нямаше да има. Ако стъпките не се правят на държавно ниво, пазарът сам няма да реши проблема със замърсяването. Въпросът е да се защитят най-слабите, а ние сме най-слабата държава в ЕС.

Без по никакъв начин да засягаме парламентаризма, не се ли опасявате, че когато големите задачи влязат в парламентарен порядък, решаването им ще се забави значително – като служебен кабинет вие имате някои редки предимства по прокарване на бързи мерки?

- Служебният кабинет е много интересна институция. В други страни, когато той е с по-дълъг хоризонт, се разглежда като технократско правителство, което е в състояние да прави силни тласъци напред. Затова се надявам, че много от нашите проекти и реформи ще получат приемственост. На нас обаче за два месеца ни е трудно да обосновем какво има да се случва през следващите седем години - ако говорим за европейските средства. Ние искаме не да обещаем, че ще усвоим тези средства, както е било досега, а да заявим кога и какво ще се случи с тяхна помощ.

В тази връзка все повече хора се питат защо екипът на служебното правителство, който конкретни действия завоюва огромен авторитет, не се трансформира в политическо движение и в дългосрочен план да отстоява своите визии?

- Ще се съглася с премиера, който каза, че политиката трябва да се решава от политици. А служебният кабинет е технократичен. Но и съм съгласен, че такава идея може да се обмисли.

Вие сте човек със солидно образование, придобито зад граница. Смятате ли, че ваденето на диплома от вътрешния джоб е достатъчно условие за управлението на държава?

- Това не е най-важното. Казвам го като човек, който е учил във Виена, Лондон, Харвард – това е страхотно, но не е достатъчно. Технократското начало е важно, но е нужна солидна политическа програма, която да бъде подкрепена в демократичния процес.

Вашият колега, министърът на икономиката Кирил Петков заговори за нуждата от национален борд, който да включва икономика и образование. Това ли е точното място за инвестиране на евросредства?

- Искаме да планираме напред, но не знаем какво ще се случи политически дори след две седмици.

Къде се размина вашият кабинет с концепцията на оттегления кандидат-премиер Николай Василев?

- Уважавам Николай Василев като експерт, но той има доста екзотични идеи за изключително тежки бюджетни съкращения. Нещо, което много страни опитаха преди 10 г. по време на кризата. За мен това е грешният подход. Беше опитан в Италия и доведе популистката вълна там. С г-н Николай Василев имаме диаметрално противоположни икономически възгледи. Моето виждане е кейнсианско и то доминира в целия западен свят – смекчени мерки по време на криза и по-строги правила след възстановяване. А държавата харчи - когато има нужда, и спестява - когато условията се подобрят.

Дянков също пестеше по време на икономическата криза, а положителни резултати така и не се появиха.

- Пестенето по време на криза означава, че повече хора ще останат безработни, че повече фирми ще фалират и ако с това се прекали, вредата е за дълготрайния потенциал на икономиката.

Кейнсианството сега е в световен ренесанс. В тази връзка, как виждате идеята на приватизацията на ББР, единствената държавна банка, чрез която управлението може да прокарва своите икономически политики?

- Подкрепям Кирил Петков – банката е смислена, но е функционирала по безобразен начин. В много страни такива банки работят и стимулират бизнеса.

Ясно е, че с акта „Магнитски“ за България, САЩ направиха дебел намек на ЕС за недоглеждане на корупцията. Веднага след това ЕП съобщи, че може да изпрати у нас проверка за усвояването на европейските средства. Възможни ли са неочаквани последици за страната ни по линия на върховенството на закона?

- Разбирам действията на европейските и американските институции. Идваха доклади, а ние се правехме, че нищо не се случва. Не трябва да замитаме проблемите, нито да се срамуваме от тях. Ако е имало злоупотреби, те трябва да бъдат установени. Защото това са парите, които трябваше досега да са ни вдигнали на по-високо ниво.

За ускорено и догонващо развитие у нас политици говорят от години, но то така и не се случва. Къде думите се изпразват от съдържание?

- Трябва да се говори за сложен комплекс от икономическа и социална политика. Но първото, което трябва да осъзнаем е, че ниските заплати и ниските данъци няма да ни гарантират догонване. Трябва да избягаме от капана на ниските доходи. Най-важните стълбове са наука и иновации. По-изостаналите приемат технологиите от лидерите. Домакинството на „Триморието“ беше събитие, което води към партньорства и обмяна на опит. Това е пътят към догонването.

Съединените щати са инвестирали в проекта „Триморие“ около 1 млрд. долара, а нашите бивши управници отделиха за него 20 млн. лева. Това ли е съотношението в мисленето в перспектива?

- Явно не приоритизираме правилно и мислим в краткосрочна перспектива.

Те да си говорят каквото искат, а ние ще правим каквото си знаем?

- Точно така.

 

Разговора води: Емил Янев

 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във