Банкеръ Daily

Позиции

Цифровите валути на централните банки и вълшебниците

В статия за "Файненшъл таймс" икономистът на МВФ - Марко Грос, и анализаторът от Оксфордския университет - Кристоф Зийбенбрунер, споделят вижданията си за начина, по който ще се отпускат заемите в света на дигиталните валути,емитирани от централни банки. Те твърдят, че ако се плащат лихви по тях, това може да доведе до някакъв вид система на "пълно парично резервиране", подобна на предложената в "Плана Чикаго" през 30-е години на миналия век, след Великата депресия.

Предлагаме на читателите на "Банкеръ" разсъжденията на двамата икономисти, които не ангажират редакцията или институциите, в които работят.

 

Използването на дигитални валути е свързано с последици - желани и нежелани. Независимо дали става въпрос за инициативи на частния сектор като "стабилни монети" или Bitcoins (които спокойно можем да наречем "нестабилни") или пък за цифрови валути, емитирани от централна банка (CBDCs), те носят със себе си нова ликвидна динамика. Въпросът е как да се овладее създаването на ликвидност в този нов свят.

Влакът на CBDCs се движи с пълна пара

Според последното проучване на Банката за международни разплащания, 40% от централните банки са преминали от проучване на концепцията за дигитални пари към фазата на доказването й на практика. Десет процента биха могли да пуснат в действие валути през идните три години, а 20% - през следващите шест. Банката за международни разплащания и шест водещи централни банки (бел. ред. - "Бенк ъф Инглънд", ЕЦБ, "Бенк ъф Джъпен", "Бенк ъф Канада", Шведската "Риксбанк" и Националната банка на Швейцария), създадоха група за изучаване на начините за използване на CBDCs. А Фондацията за цифрови долари, оглавена от Крис Джанкарло - бивш председател на Щатската комисия за търговия на фючърси, се опитва да популяризира идеята за дигиталните пари в САЩ. Най-близко до емитирането на CBDCs като че ли е Китай.

Какво би означавало за централната банка (ЦБ) да емитира CBDCs, ако това някой ден стане реалност

Това може да се случи по два начина.

Първият е чрез заеми, отпуснати в дигитална валута по хипотетични бъдещи цифрови сметки на отделни индивиди в ЦБ. Този процес е най-добре да се управлява от търговските банки, които да действат като "оперативни поделения" на централните. За да не носят риск за ЦБ пък, въпросните заеми могат да се продават на търговските кредитори, така че те да приемат погасителните вноски и опасността от евентуалното спиране на обслужването на задълженията.

Вторият начин е хората да обменят доброволно част от своите  банкови депозити и пари в брой в CBDCs. В този случай кредитите първоначално също ще бъдат отпускани по сметки в търговските банки.

Първата опция би могла да се нарече "активно", а втората - "пасивно" емитиране на CBDCs. И двата варианта водят в една и съща посока - към изцяло "резервирана" система - такава, при която всички парични форми в икономиката са гарантирани с резервите в ЦБ.

Сегашната реалност е съвсем различна: във Великобритания например едва 18% от парите биват държани като резерви в "Бенк ъф Инглънд" и само 3% - във физическа валута. Останалите 79% са банкови депозити. 

Ако двете опции се изпълнят в пълен обем (което е нереално) системата ще се доближи до 100% резервиране.

Трябва да се отбележи също, че конвенционалната и нетрадиционната монетарна политика на ЦБ се осъществява чрез покупките на активи от портфейлите на кредитните институции, за които централните банкери плащат в "резервните" им сметки в съответната ЦБ. Тази система, която се използва от десетилетия, означава, че сметките на търговските кредитори в ЦБ дефакто са деноминирани в някаква форма на цифрови валути, макар че не се нарича така.

Представа за участващите количества може да се добие от официалните статистически данни, които подава всяка Централна банка. Например, балансът на Федералния резерв щеше да се увеличил десет пъти, ако депозитите на населението се прибавеха към резервите на търговските кредитори преди кризата от 2007-2009-а. Днес този ръст щеше да е четирикратен, на ЕЦБ - 3.8 пъти (срещу 7 пъти в края на 2007-а), а на Народната банка на Китай - шест пъти или двойно повече отколкото в края на 2007-а. (Бел(. ред. - Множителите се получават като към баланса на съответната ЦБ се прибавят депозитите на населението и сумата се раздели на балансовия размер на ЦБ). 

Естествено, подобен трансфер на всичките депозирани средства на хората в CBDCs едва ли ще се случи. Но, което е важно, политиката на ЦБ има потенциал да оказва по-голямо влияние дори индивидите да не прехвърлят никакви или да сменят малки количества с дигитални пари. Просто защото самото присъствие на CBDCs може да свърже по-тясно лихвите по депозитите им с евентуални бъдещи лихвени проценти по дигиталните вложения (като лихвите по традиционните депозити са малко по-високи, за да се предотврати прекален паричен приток съм цифровите сметки). Така CBDCs ще се превърнат в алтернативна парична форма, която носи лихвен доход (каквато в момента не съществува и затова депозитните лихвени проценти са по-ниски от основния).

Чрез CBDCs могат да се формулират три равнища на повишено влияние на ЦБ.

Първият сценарий е описаният по-горе и той разчита единствено на допускането по сметките в цифрова валута да се изплащат лихви.

Втората възможност отива по-далеч: ЦБ може да изиска заемите да се отпускат в CBDCs, а не във валутата на депозитите или пък да задължи кредиторите да гарантират изцяло банковите заеми на индивидите с резервите си в ЦБ. Това би означавало 100% резервирана система, подобна на предложената след Великата депресия през 30-е години на миналия век. Тогава на търговските банки ще бъде забранено да създават пари и това ще прави само ЦБ, макар че решенията на кого да се отпусне кредит ще са единствено на търговските кредитори.

Третия сценарий води в още по-рестриктивна посока: ЦБ да решава кой да получи заем. Подобна централизирано контролирана система ще започне да прилича на държавната бюджетна система на бившия СССР, която приключи съществуването си пред 30-ина години.

Как би могло да се направи сравнение между сегашната нетрадиционна парична политика и бъдещата на CBDCs?

Хипотетично, петкратно увеличение на баланса на ЦБ заради неконвенционални методи няма да е толкова ефективно колкото петкратното й повишение в резултат на мощен прилив на средства от депозитите на частния сектор в CBDCs. Причината: основаната на дигиталните пари политика има по-силен контрол върху разходите за финансиране на ЦБ, респективно - върху кредитните лихви и оттам - върху икономиката.

В допълнение на лихвените проценти, търсенето на CBDCs може да се управлява чрез ограничения на транзакциите и тавани на "дигиталните" сметки на хората. Така ще се избегне бягство от банковите депозити в CBDCs по време на кризи, като в такива случаи могат да помогнат и отрицателните лихви по цифровите пари, но само при условие, че не съществува кеш, в който като алтернатива "да се приютят" средствата. Паническото бягство в CBDCs пък ще означава временно преминаване към напълно резервирана система. Но ако ЦБ е приела втория сценарий на влияние на CBDCs, рискът от подобни "бягства" дефакто не съществува.

Очевидно, откриването на точната стратегия между  изброените възможности не е лесен.

По-висок контрол върху лихвените проценти и създаването на пари в ЦБ или допускането в схемата на множество търговски банки, което увеличава риска от "стадно" и неетично поведение, както и от недобро регулиране? Кой от двата варианта ще доведе до по-стабилен растеж в дългосрочен план? Кой ще е понижи колебанията на бизнес- и на финансовите цикли?

Повишеното влияние на ЦБ може да повдигне въпроси за легитимността й, защото тя съсредоточава по-голяма власт и създава опасения от "политически грешки", които, ако се случат, ще донесат по-значителни нежелани последствия отколкото сегашната монетарна политика.

Очевидно, финансовите "вълшебници" ще трябва да помислят добре преди да вкарат нови създания в добре уредения свят на централните банки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във