Банкеръ Daily

Икономистът Георги Ганев в „СТУДИО БАНКЕРЪ“:

Частен сектор в държавата? Не е лошо

Г-н Ганев, зложелателите предричаха на преговорите за споразумение ефекта на Вавилонската кула. Прояви ли се този синдром в завършилия първи кръг от консултациите, разговаряхте ли на различни идеологически езици с другите политически сили?

- В икономическата и финансовата група, в които участвах, не се случи. Макар и рядко у нас, надеждите на зложелателите не винаги се сбъдват. Всички осъзнаваха живото излъчване на преговорите. Стремежът към мнозинство, което да излъчи управление беше силен, политическият риск в момента е висок. Концентрирахме се върху цели, които ни обединяват.

Първият упрек беше именно в тази посока – че се обсъждат предимно цели, без да се вземат под внимание мерките за тяхното постигане. И че евентуалните конфликти са скрити именно в инструментите. Приемате ли тази теза?

- Не е точно така, набелязаха се и много мерки. И бяха в три групи: 


  • такива, които се приемат от всички,

  • други, по които има разминавания и 

  • трети, които се нуждаят от допълнителна експертиза. 

От глава "Финанси" излязох с убеждението, че догодина дефицитът на държавния бюджет ще е в границите 3.5-4.5% - една доста тясна граница. И тук няма да е трудно да се постигне оперативно съгласие на управленско ниво. Друго консенсусно предложение беше да се подходи към възможно най-бързо сваляне на ограниченията от епидемията върху стопанските дейности, чрез акцент върху активно ваксиниране.

Стигнахте ли до темата за финансовата децентрализация?

- За „Демократична България“ това е много важен приоритет. На масата на преговорите има известна форма на съгласие - около 2 пункта от 10-те процента на ДОД на физическите лица да бъде преотстъпен на местните власти. И тук дяволът е в детайла: как ще бъдат регистрирани хората – по постоянен адрес, по месторабота или по местоживеене. 

Добре би било част от ДДС да се връща по места, чрез отчет на касови бележки. За да не останат за пореден път всички пари в София. Идеята е местният данък да остава като приходна основа на местните власти. По тази тема е важно топката да почне да се търкаля, защото много хора като чуят за финансова децентрализация, заспиват. Затова за краткост казваме: парите на място. И това много зависи от работата на самите общини.

И работата, и самата идея най-добре ще се тестват на местния вот след 2 години, когато ще завърши един пълен изборен цикъл за промяната.

- Разбира се. Например, разходните капацитети на общините, които изобщо ги имат, могат да се разпределят по механизми за споделени ресурси – да речем един счетоводител да обслужва 3 общини. Същото важи и за обединяване на обществени поръчки на общинско ниво. Много важно е и как ще се развиват регионалните икономически политики, свързани с управленските и самоуправленските функции на средно ниво. С фокус към региона и с европейски пари – ние сме единствената страна в ЕС, в която регионалните програми минават през столицата.

Лайтмотивът сега е „първо да запушим течовете“. А европейски пари до момента изтичат в огромни количества. Преформатирането на проектите за еврофинансиране беше ли сред темите на преговорите?

- Със сигурност един от фокусите на внимание са онези поръчки, които наричаме „ин хаус“. Държавни органи, които не разполагат със собствен капацитет, но разпределят средства без обществени поръчки и по собствено усмотрание.

Проблемът не е само в процедурата „ин хаус“, а и в самите обществени поръчки, които „случайно“ се печелят от тесен кръг хора и компании. Коментираха ли се конкретните пътища за освобождаването на бизнеса от тези порочни окови?

- Коментирахме го. Има мислене в различни посоки. Една от идеите е да се раздели възложителят от провеждащият процедурата и тя да се извършва от друг орган. От друга страна, да се засили сериозно рамката за установяване на свързаност. Трета страна е да се променят критериите за участие в обществени поръчки в ЗОП.

Болезнен е въпросът и за раздутата администрация, която тежи на бизнеса. Как ще се договорите с левите партии относно неизбежните съкращения в сектора, особено след въвеждането на електронно управление?

- Въвеждането на електронно управление ще намали необходимия щат в държавната администрация. Но запознати с темата, които участват в разговорите по споразумението твърдят, че администрацзията не е чак толкова раздута.

Според неофициални изчисления, целокупното чиновничество надвишава половин милион.

- Централната държавна администрация не наброява повече 120 хил. човека. Много по-многобройна е местната администрация. И в следващ етап ще се наложи натиск върху общините за оптимизирането й. Идва време за пренасочване на дейности към по-ефективна резултатност в обществен аспект. И комбиниране на дейности в отношенията с бизнеса, така че администрацията да не тежи. Тук ще помагат и разработените за целта софтуери.

Прокарвате интересна идея за публично-частно партниране в различни държавни сектори, което да изиграе дисциплинираща роля за управлението. Какво конкретно имате предвид и под какви форми може да се случи това?

- В държавните компании със сигурност ще е ползотворно – там е ясно, че държавата е собственик и че става дума за търговски дружества. Примерно за БДЖ е кристално ясно, че ще е полезно да се листнат на борсата 10-20%.

Ако изобщо се появят кандидати.

- Това е голямо „ако“.

Част от администрацията не може ли образно казано да бъде приватизирана, като някои процеси се изнесат в частния бизнес, който силно би оптимизирал дейностите?

- Лично за мен това не е лош подход. Спомняме си как преди 20-тина години компанията „Краун Ейджънтс“, въпреки подозренията в лобизми, вършеше в митническия сектор една работа с много малко хора. Подобно е и при процедурите по установяване на свързаност – има международни разследващи компании, които след конкурс биха се справили отлично. И когато възникне въпросът дали някоя офшорка е свързана или не, да изровят материала до конкретно физическо лице. При индустриалните зони това партньорство също може да служи добре. Много други неща могат да се правят с публично-частно партньорство. В Търговския закон предвиждаме да има нов тип юридическо лице, в което да се комбинират държавата и частния сектор.  Има и порочни форми. Магистралите не ги строи АПИ, а по непрозрачен и престъпен начин плаща на подизпълнители. Това също е публично-частно партньорство, но извън регламента.

В концепцията на ДБ беше идеята цената на тока от 1 януари да бъде задържана, чрез отваряне на резервен фонд. Предизборно или реалистично е това намерение?

-Като пазарен човек, за да приема подобна идея, мисля по следния начин. Ситуацията с цените на горивата е временна. Всички енергийни експерти са единодушни, че напролет ще има структурно смъкване на световните енергийни цени. Тоест, мярката с резервния фонд е предназначена за временно преодоляване на шока. Това е комбиниране на ресурс през публичния сектор.

Има ли нещо революционно в сегашната ситуация, след като партиите на промяната дълго време говореха за необходимост от радикални промени? Как ще бъде демонтирана „бойкономиката“ с инструментите на новия държавен бюджет?

- Коментирали сме вече „бойкономиката“ в „СТУДИО БАНКЕРЪ“ и към характеристиките на кой строй клони тя. В този смисъл радикално би било да се смени изцяло подхода на държавната власт към разходването на публичните ресурси. Да се знае, че всеки, който шава по тъча, ще плати цената за това с наказателно преследване.

Има ли вече спокойствие сред всички сегменти на преговорите около Бюджет 2022, който очевидно ще се приеме в края на януари?

- След като си огледахме взаимно идеите, всички групи заключихме, че дефицит от 3.5-4.5% би трябвало да свърши работа за 2022 г., като част от решението на задачата е да се направи времеви профил на необходимия финансов ресурс за провеждане на необходимите реформи и политики. През следващата година огромната тежест ще бъде върху първите 6 месеца. През тях ще трябва да узнаем къде се намираме като общество и икономика. Да намерим индикаторите за финансовите и социални политики.

Известен финансист упрекна цялата рамка на преговорите в ясно залитане към икономика на търсенето. Съгласен ли сте с тази оценка?

- Ако има такова залитане, то не е повече, отколкото досега. Проблемът е, че целият свят е залитнал натам. Аз не вярвам в кейнсианската теория на търсенето.

Но групата около Петков и Василев не крие своите кейнсиански предпочитания. Как ще работите заедно?

- Ще цитирам либертарианския експерт Мъри Ротбард: „Когато имаме обща цел, ще работим заедно“.

Разговора води: Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във