Банкеръ Daily

Позиции

Централните банки рискуват независимостта си

Централни банкери и журналисти се подготвят за виртуалната конференция в Джаксън хол, щата Уайоминг, която ще се проведе от 26 до 28 август.

Спонсорираният от клона на Федералния резерв в Канзас сити симпозиум се провежда всяка година и акцентира върху важни за глобалното стопанство въпроси. Участници в него са авторитетни централни банкери и финансови министри, икономисти и водещи играчи на финансовите пазари. 

Тазгодишният дневен ред е обширен и разнороден, а темата е "Макроикономическата политика в неравностойна икономическа среда". В центъра на събитието ще е обсъждането на бъдещия ход на програмата за парични стимули, здравословното състояние на пазара на труда и други жизнено важни монетарни и регулаторни въпроси. Малко по-встрани се очакват мнения по теми, които навремето бяха в обсега на управляващите политици: климатичните промени, расовите проблеми и неравенството.  

Феноменът централните банки да коментират горещи политически въпроси е значима разлика в сравенние с практиката при предишното поколение, коментират за агенция "Блумбърг" Мървин Кинг и Дан Кац.

Кинг е председател на "Бенк ъф Инглънд" от 2003-а до 2013-а и в момента е професор по право и по икономика в Нюйоркския университет. Кац е старши съветник на американското финансово министерство от 2019-а до 2021-а и съосновател на Amberwave Partners.

Централните банкери от 70-е години на миналия век се бориха упорито с висока и силно колебаеща се инфлация и смятаха независимостта си за жизнено важно условие за способността им да поддържат икономическата стабилност, посочват двамата експерти. И допълват, че тази автономия е вървяла ръка за ръка с ясни цели и пълномощия, каквито са целевите инфлационни равнища.  

Глобалната финансова криза и последствията от нея увеличиха многократно ролята на централните банки.

Мащабните покупки на активи в подкрепа на националните стопанства се разпростряха отвъд печатането на пари - до предоставянето на кредити чрез покупки на неправителствени инструменти и на частни задължения, каквито са корпоративните облигации. Мащабът на паричното предлагане неизбежно създаде и политически интерес към неговото продължаване. В момента обемът на купените активи по програмите за т. нар. "количествени улеснения" са в размер на 30% от БВП на САЩ и 40% във Великобритания. Въвеждането на инструмента за информиране на обществеността за очакваните промени на монетарната политика пък засилиха усещането, че централните банки могат да предвиждат бъдещия път на стопанството вместо да реагират на публикуваните данни. 

На фона на широко разпространеното недоволство от неспособността на управляващите да решават жизнено важни проблеми на ежедневието, влиятелни личности в различни области и обикновените хора започнаха да искат все по-решителна намеса на централните банки, превръщайки ги в най-важния фактор. Централните банкери пък се отзоваха охотно на призивите и нахлуха на политическата сцена.

Преходът започна с климатичните промени и създаването на Мрежата за по-зелена финансова система (NGFS).

Но не спря до там. Официални представители на централните банки вече се занимават с широк кръг политически теми - от расовите права до неравенството и от образованието до публичното здравеопазване.  

Това са сериозни предизвикателства за сегашните общества, предупреждават Кинг и Кац. При това, сложността на проблемите не са единственият и най-важен критерий за въвличането на централните банки, защото някои социални въпроси изискват паричен отговор, но далеч не всичките.  

Много от новите фактори, които привличат вниманието на централните банки, имат икономически последствия. Ясно е, че замърсяването на околната среда и ефектът от него, включително промяната на климата и унищожаването на биоразнообразието, ще засегнат икономикта. Но пък и опитите те да се наложат на терена на паричната политика изисква прекалено много от централните банки. Защото в условията на радикална несигурност техните икономисти трудно се справят дори с традиционните си отговорности да правят икономически прогнози. Наблюдаваният напоследък инфлационен скок след последното почти безинфлационно десетилетие предполага по-голямо смирение. 

Особено странен е изключителният интерес на централните банки към климатичните промени.

Пандемията вече показа, че финансовата система е изправена пред странични рискове, вариращи от кибератаки до политическа несигурност в цели свят. Централните банкери обаче имат малък опит в която и да било от тези области. Например, публикувано неотдавна проучване на "Бенк ъф Инглънд" констатира липсата на каквито и да било обективни критерии, които тя да използва при покупките на корпоративни облигации, за да повлияе на компаниите да редуцират въглеродните си емисии.    

Контролните органи могат да се справят най-добре с управлението на финансовия риск от какъвто и да било източник със силни капиталови и ликвидни регулации и с изисквания за оперативна стабилност. А най-ефективният инструмент на централните банкери за защита на хората с ниски доходи и малки финансови активи вече е заложен в съществуващата парична практика с осигуряването на ниска и стабилна инфлация, която да не понижава жизнения им стандарт. 

Най-обезпокоително е, че новите и по-широки амбиции на централните банки имат дълбоки последствия за независимостта им, предупреждават Кинг и Кац. 

Те посочват последните призиви в САЩ за акцент върху дела на безработните в конкретни групи и региони. Щатите, които премахнаха свързаните с пандемията рестрикции и прекратиха изплащането на допълнителни обезщетения на съкратените от работните им места като цяло имат по-ниски равнища на безработица от онези, които удължиха карантините. В този случай се налага въпросът трябва ли Федералният резерв да се ръководи от 2.3-процентната безработица в Небраска или от 7.6-процентната в Ню Йорк? И най-слабата проява на съучастие към разгорещения дебат за мерките за публичното здраве или към държавната подкрепа за безработните затруднява поддържането на необходимата независимост за провеждане на ефективно управление на паричната политика.  

Усещането на Кинг и на Кац е, че централните банкери вече проявяват предпочитания към избрани лидери дори при липса на актуални промени на правомощията им. Експертите се питат дали е случайно съвпадение, че няколко седмици след избора на Джо Байдън за президент на САЩ Федералният резерв се присъедини към NGFS.  

Подобни прояви едва ли ще задоволят амбициозните политически актьори. Защото след като политиците видят, че централните банки се поддават на натиск, те ще ги притиснат още по-силно. Политическите желания ще се множат, а банкерите ще бъдат принудени да отидат извън правомощията си за управление на паричното предлагане и за надзор на финансовата система. По-широките им мандати, като например готовността на Европейската централна банка да се включи в подкрепата на борбата с климатичните промени, могат да станат по-обхватни. И, предвид намеренията на политиците да отредят в сметките си по-активна роля на централните банкери, те все по-трудно ще успяват да се справят със задачите, за които имат квалификация - да осигурямат парична и финансова стабилност. 

В заключение Кинг и Кац напомнят, че икономиките и обществата процъфтяват когато централните банки са независими и в дейността си се ръководят от здрави икономически мотиви, а не от краткосрочни политически интереси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във